Разпореждане № 77131 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 77131 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110150935 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 101, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 102, ал. 2, т. 1 ГПК и чл. 102з, ал. 1 ГПК.

С Определение № 21943/12.06.2026 г. по делото съдът е дал на ответника „Бохемия“ ООД, възможност да отстрани нередовностите на отговора на исковата молба, като представи изцяло електронно пълномощно - с електронен печат на дружеството, както се изисква от чл. 102з, ал. 1 ГПК, а не представената снимка на пълномощно с „лепнат“ отгоре (т.е. прикачен към нея) електронен подпис на адвокат без никакви други индикации за представителна власт по делото.

Определението не е редовно връчено на ответника на адреса му на управление, но с молба с вх. № 200457/23.06.2026 г. адвокатът, подала отговора - адв. М. Т., отказва да изпълни указанията на съда, като излага аргументи, че разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК допускала подаване на електронни образи от пълномощно на хартия, „заверени“ от пълномощника с електронен подпис, и приемането на обратното било затруднително за достъпа на граждани до правосъдието.

Това налага съдът да изиска редица обяснения от процесуалния представител по реда на чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК.

На първо място, съгласно чл. 9 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се формират на общоупотребимия български език. Нека видим текста на разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК:

1

„Когато електронните изявления до съда се подават от пълномощник, към изявлението се представя [вариант 1 - бел. на съда] електронен образ на пълномощното, снет по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането му, [или вариант 2 - бел. на с ъ д а ] освен ако упълномощаването не се извършва от страната по електронен път. В случай че упълномощаването е извършено по електронен път, пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин, позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.“

От езиковото тълкуване на първото изречение следват два възможни варианта за представяне на пълномощно - или като снет по реда на чл. 360ж ЗСВ електронен образ, или като електронно пълномощтно, издадено от съответната страна, а не от пълномощник (в случая, тъй като ответник е юридическо лице - с квалифициран електронен печат по чл. 35, пар. 2 от Рагламент (ЕС) № 910/2014 г.

В уточнителната си молба ответникът поддържа, че препращането на чл. 102з, ал. 1 ГПК към чл. 360ж ЗСВ било съответно. Нищо от текста на разпоредбата не предвижда Т. тълкуване - препращането е пряко, тъй като правилата на чл.

360ж ЗСВ се отнасят именно до хартиените и електронните документи (а пълномощното е такъв документ), и изискванията на разпоредбата може да се приложат пряко. Нека видим и изискванията там, отново чрез текста на разпоредбата в съответните части:

„Чл. 360ж. (1) Изявленията и актовете, подавани до органите на съдебната власт на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител, се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им.

(2) Документите и информацията, представени на електронен носител, постъпили по електронен път или въведени в информационната система на органите на съдебната власт, се обработват и съхраняват по начин, гарантиращ защитата от грешки, подправяне и загуба.

(3) Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания оригинал, както и на въведената електронна информация, се 2 удостоверяват от служители, определени от административния ръководител на органа на съдебната власт. Удостоверяването се извършва чрез полагане на подпис на служителя върху хартиения носител, а на въведените електронни образи - чрез подписването им с електронен подпис на служителя.

(4) До доказване на противното се смята, че електронните документи и информацията, създадени по посочения в ал. 1 начин, са идентични с представените, съответно въведените електронни документи и информация по ал. 2.“

От тези правила ал. 2 предвижда как се приемат документи, подадени до съда на електронен носител. В случая не сме в тази хипотеза - ясно е, че пълномощното за ответника е издадено на хартия. Документите, представени пред съда на хартия, се заверяват според изискванията за създаване на електронен образ по чл. 360ж, ал. 1 ЗСВ, но и от лицата по ал. 3 на същия текст - упълномощени от административния ръководител, в случая - на Софийския районен съд. Адв. Т. не е представила по делото никакво удостоверение, че е натоварена от председателя на Софийския районен съд да заверява електронно преписи от хартиени документи, а и очевидно не е служител на съда.

При това положение няма нито едно правно основание сред цитираните от адв. Т. съдът да се доверява на заверка, извършена на пълномощно, издадено от клиент, от адвоката му - представител по делото. И да, това означава, че чл.

102з, ал. 1 ГПК в настоящата си редакция и при нейното прецизно (а не корективно по неясни причини) прилагане не допуска сканиране на пълномощни от адвокат. По този въпрос няма никакви общи правила, тъй като правилото на чл. 102з ГПК е специално - отнася се само до пълномощните по граждански дела, а не до всички доказателства, за които по общо правило на чл. 183, ал. 2 ГПК е допустимо да се представят в електронен образ, заверени от страната. Съдът има задължение да приема електронни документи по чл.

102б ГПК, но именно когато те са създадени като такива. Реципрочен на този принцип е и принципът адвокатите да си електронизират документите, който е залегнал в чл. 102з, ал. 1 ГПК, в чиято нормативна история съдиятадокладчик има малък принос и е наясно с мотивите на администрацията при изработването му.

3

Несъстоятелни са аргументите на процесуалния представител, че в пълната електронизация на пълномощните по граждански дела не били виждали „законодателна логика“. Това, че някой субективно не вижда логика в дадено законодателно решение, не означава, че такава няма. На първо място, пренасянето на документи от една среда в друга (от хартия в електронна среда) винаги изисква операция по удостоверяване на съответствието между оригинал и образ, което означава необходимост от още една проверка в електронните системи на съда, която законодателят може би (не дай Боже нещо да се улесни и за съда) е решил да му спести. На второ място, законодателят може би иска да подсили оборота на електронни документи и да насърчи страните да работят електронно. На последно място, в изпълнение на конституционното си задължение да щади околната среда и да насърчава разумното използване на ресурси (чл. 15 от Конституцията), може би законодателят иска да ограничи отпечатването на хартия (а и енергийните разходи за сканиране) на документи, които тъй или иначе могат да възникнат още поначало електронно.

Няма никакво основание и аргументът, че правилото на чл. 102з, ал. 1 ГПК в настоящия случай затруднява ответника. Кратка справка в Търговския регистър показва, че ответникът подава финансовите си отчети и подлежащите на обявяване свои актове по електронен път, т.е. дружеството няма как да не подава документи по електронен път, а също така е и регистрирано по ЗДДС, където декларации също се подават електронно. Няма логика за пред данъчните подаването на документи и упълномощаването по електронен път да е лесно, а пред съда това да е „особено затруднително“ за ответника.

При това положение настоящият съд, при липса на някакви по-добри аргументи, които да опровергават гореописаните три законодателни цели, ще следва да прави това, което се очаква от един съд да прави - да прилага закона според точния му смисъл. Ответниците са свободни да предложат на съответните органи промяна на разпоредбите, с която, ако влезе в сила, съдът няма как да не се съобрази.

Дори и да се приеме, че има възможност, въпреки изричния текст на разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК, да се представят заверени електронни снимки на пълномощни, издадени на хартия, което може евентуално да се 4 приеме на основание чл. 31 ЗАдв (макар че последната разпоредба отново е обща, а не специална - валидна само за пълномощни пред съд), по делото и двата представени образа не съдържат никакво изявление, че представляват електронни образи на нещо. Те са просто файлове, на които има картинка на текст, и с тази картинка логически е свързан сертификатът за електронен подпис на адвоката, без никакво изявление за какво точно се полага този подпис, какво този адвокат удостоверява и т.н. Заверките от адвокат са частни документи, а съгласно чл. 180 ГПК подписът (вкл. електронен) върху частен документ, удостоверява изявление на подписалия. Приложените по делото два електронни образа на пълномощни - към отговора на исковата молба, и към молба от 23.06.2026 г. не съдържат никакво изявление - първият няма дори електронен подпис, а вторият носи един „бланков“ електронен подпис на адвокат, без никакво текстово съдържание. По принцип положеният подпис, при липса на каквото и да е друго изявление, удостоверява само едно - че подписалото лице е запознато с документа или се съгласява с него. Адв. Т. не посочва с коя част от снимката на пълномощн, издадено от друго лице, се съгласява, и какво точно прави с полагане на подписа си върху снимка.

Поради това, ако адв. Т. не посочи коя част от представените от нея два файла съдържа изявление, с което тя удостоверява, че става въпрос за вярно възпроизвеждане на издаден на хартия документ, съдът няма как да приеме, че който и да е от двата образа е заверен по какъвто и да е начин.

На ответника следва да се дадат указания да представи редовно пълномощно с електронен печат по изложените съображения, или ясно да посочи коя част от изложените аргументи на съда не е обоснована или се базира на неправилно тълкуване на текста и целта на закона (а не на прокламирани от адвоката принципи, които не съществуват никъде - улесняване на достъпа на гражданите до правосъдие на всяка цена (ако имаше такъв принцип, съдът щеше да се сезира устно или чрез социалните мрежи), и допускане на сканиране на документи винаги и всякога - въпреки че изглежда се цели ликвидиране на хартията, а не умножаването , или пък на удобството на адвоката и администратвината инерция - „то досега така си беше“ - целта на правотворчеството чрез законодателство е „досегашното“ да се замени с нещо ново според политическите решения на законодателя, а не да се бетонират едни и същи правила). В последния случай ще следва и да се уточни от кой текст на приложените електронни образи, заверен с подписа на адвоката, 5 следва, че поставянето на такъв подпис е равнозначно на удостоверяване на автентичност и цялост на данните спрямо оригинала.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РАЗПОРЕДИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответника „Бохемия“

ООД в едноседмичен срок да представи по делото пълномощно за адв. Т., което да съдържа електронен печат на дружеството съобразно специалното правило на чл. 102з, ал. 1 ГПК.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да взема предвид отговора на исковата молба като нередовен с всички последици по чл. 133 ГПК.

УКАЗВА на ответника „Бохемия“ ООД, че ако продължава да изразява несъгласие със законосъобразността на указанията на съда, следва с писмена молба да посочи:

1. от коя част от текста на разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК и при какъв способ за тълкуване (който е допустим по ЗНА, а не според корективно тълкуване по собствените си разбирания) следва виждането му, че се допуска представяне на сканирани образи на издадени на хартия пълномощни, върху които е „лепнат“ (присъединен) електронен подпис на адвокат без никакво друго изявление на адвоката, и

2. от коя част от текста на представените по делото образи на пълномощни личи, че изявленията на адвоката, подписал документите електронно, изразяват волята му да удостовери съответствие на електронния образ с издаден на хартия документ, както и автентичността на последния.