Определение № 17491 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17491 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110105033 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от З. О. С. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Неоснователно е направеното от ответника искане за налагане на глоба на ищцата, поради което същото не следва да бъде уважено.

Отговорът на исковата молба и приложенията към него не са депозирани с препис за ищеца, като са изпратени чрез ЕПЕП. На осн. чл. 102з, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде задължен да представи доказателство за платена сума в размер на 2,20 евро по сметката за такси на СРС, представляваща дължима държавна такса за възпроизвеждане на документите за връчване на насрещната страна.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

УКАЗВА на осн. чл. 102з, ал. 3 ГПК на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса от 2,20 евро по сметката за такси на СРС.

При неизпълнение ответникът ще бъде осъден на осн. чл. 77 ГПК за заплащането на сумата.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 25.06.2026 г. от 10:30 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

1

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 870,47 евро по договор за кредит № ********* от 29.03.2025 г. с оглед недействителността на същия поради противоречието му със закона и извършено погасяване на дълга чрез заплащане на чистата стойност по кредита.

Ищцата З. О. С. твърди, че сключила с ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД договор за кредит № *********. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1200 лв., която следвало да върне в срок от 30 дни. Твърди, че ГПР бил уговорен в размер на 49.60 %, лихвен процент за кредита в размер на 40,97 %. В договора било предвидено, че кредитополучателят дължи и сума в размер на 126,58 евро, представляваща такса за бързо разглеждане. Поради неколкократно продължаване датата на падежа на погасяване била начислявана допълнителна такса, като се сочи, че ищцата е заплатила на ответното дружество сума в общ размер от 1526,40 лева. Твърди, че незаконосъобразно допълнителните такси не били включени от ответника в изчисления размер на ГПР, поради което намира договора за недействителен. Сочи, че към 12.02.2026 г. получила извлечение от ответника съгласно което С. следвало да му заплати сумата от общо 870,47 евро, от които: 613,55 евро главница, 89,44 евро наказателна лихва, 20,23 евро комисионна, 126,58 евро услуга за бързо разглеждане и 20,67 евро лихва. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил по-висок от посочения, тъй като в него не са включени допълнителните такса за бързо разглеждане и за продължаване на датата на падежа за плащане. Счита, че поради недействителността на договора дължи само чистата сума по кредита, която вече е заплатена на ответника. Моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника посочената сума от 870,47 евро. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава факта на възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за заем с посоченото от ищцата съдържание. Сочи, че с ищцата били сключени общо 6 анекса за продължаване срока на договора, което представлявало допълнителна услуга, за която се дължи заплащане. По отношение на спорната такса за бързо разглеждане, както и за допълнителната услуга за продължаване срока на договора, намира, че уговорените клаузи не страдат от посочените от ищцата пороци.

Счита, че същите правилно не са включени в ГПР, тъй като представляват отделни допълнителна и незадължителни услуги по договора. Не отрича извършеното от ищцата погасяване на сума в общ размер от 1526,40 лева, но сочи, че същата не е използвана за погасяване на вноски по кредита, а за погасяване на допълнителните услуги за продължаване на срока на договора по шестте сключени анекса с ищцата.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:

В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищцата вземане съществува, както и че се легитимира като кредитор на същото въз основа на сключен договор за кредит № ********* от 29.03.2025 г.

При доказване на горното, в тежест на ищцата е да докаже, че не дължи на ответника оспорената сума от 870,47 евро по процесния договор за кредит с оглед недействителността на същия поради противоречието му със закона и погасяване на дълга чрез заплащане на чистата стойност по кредита.

2

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за кредит № ********* от 29.03.2025 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 1200 лв.; 2) в договора за кредит и допълнителните анекси са уговорени такса за допълнителни услуги „бързо разглеждане“ и за продължаване срока на договора, които не са включени в изчисления размер на ГПР; 3) че ищцата е заплатила на ответника сума в общ размер от 1526,40 лева.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3