Решение № 80 от 03.11.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. ХАСКОВО, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20225600900014 по описа за 2022 година

Предявени са два иска в субективно – пасивно съединение с правно основание чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, предл.1-во, б.“а“, предл.1-во от Кодека за застраховането /КЗ/ - отм., за суми в размер от по 40 682.04 лева.

ИЩЕЦЪТ – Г. Ф. – гр.София

/Фондът/ твърди, че на 12.10.2014 год. около 16.30 часа на ПП I 5, наследодателят на ответниците – А. М. К. като водач на лек автомобил *****, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на кръстовището по пътя с.Николово – с.Широка поляна, при нА.чие на пътен знак „Б 1“ /пропусни движещия се по пътя с предимство/, не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил ***, с рег. ****, управляван от водача М. А. Т., при което между двата автомобила е последвал удар. В резултат на пътно транспортното произшествие /ПТП/ били причинени имуществени и неимуществени вреди, претърпени от водача Т., за репарирането на които били образувани щети № 110769 от 13.12.2014 год. и № 210339 от 19.11.2015 год., по които Фондът отказал да определи и изплати обезщетения. Несъгласен с постановения отказ, водачът Т. подал искова молба до Софийски градски съд, въз основа на която било образувано гр.д. № 7097 / 2016 год., постановеното по което отхвърлително решение било отменено с решение, постановено по в.гр.д. № 6461 / 2017 год. по описа на Апелативен съд – София. С въззивното решение, Фондът бил осъден да заплати на Т. сума в общ размер на 76 604.39 лева, от която 56 177.80 лева – 1 главница; 14 202.55 лева – законна лихва и съдебни разноски. За присъдените със съдебното решение суми, Т. се снадил с изпълнителни листове, въз основана на които били образувани две изпълнителни дела по описа на Частен съдебен изпълнител М.Ц., по които Фондът – като длъжник по изпълнението изплатил общо сумата в размер на 81 364.08 лева. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответниците да му заплатят суми в размер по на 40 682.04 лева, определени като ½ част от общо заплатената от ищеца сума - 81 364.08 лева, включваща обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, присъдени в полза на пострадА.я Т., съгласно цитираното по-горе съдебно решение, както и такси и разноски, направени от ищеца в съдебното и изпълнителното производства. Претендира още присъждане на законна лихва, считано от подаване на исковата молба и деловодни разноски.

ОТВЕТНИЦИТЕ – С. С. К. и М. А. К. –– оспорват иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 03.09.2021 год. е, че А. М. К., починал на 12.10.2014 год. е оставил за наследници – С. С. К. – съпруга и М. А. К. – син, конституирани като ответници по иска.

С присъда № 33 от 02.10.2015 год., постановена по НОХД № 473 / 2015 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, М. А. Т. е признат за виновен в това, че на 12.10.2014 год. на път ПП I – 5, в района на кръстовището по пътя с. Николово – с.Широка Поляна, Община Хасково, при управление на лек автомобил ***, ДК ****, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение….с пътните знаци“ и чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, се движел с превишена скорост, ограничена до 60 км./ч. с пътен знак В26 по реда на чл.21, ал.2 от ЗДвП, вр. чл.47, ал.3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. М. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 4 години.

Присъдата е влязла в законна сила на 19.10.2015 год.

Безспорно по делото е установено, че към датата на настъпване на пътно транспортното произшествие – 12.10.2014 год., управляваното от наследодателя на ответниците – А. М. К., МПС не е било застраховано по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – данна, в подкрепа на която съдът цени приетата като писмено доказателство справка от 20.11.2015 год., неоспорена от ответниците.

На 19.11.2015 год. от страна на М. А. Т. е

2 отправена претенция до ищеца - Г. фонд – София за определяне и присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, станало на 12.10.2014 год. по вина на А. М. К., управлявал моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е постановен отказ, обективиран в писмо с изх. № 24 – 01 – 758/15 от 11.02.2016 год.

С решение от 10.10.2017 год., постановено по гр.д. № 7097 / 2016 год. по описа на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Т. против ГФ, искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 11 177.80 лева и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, причинени от ПТП на 12.10.2014 год.

С решение № 2065 от 31.07.2018 год., постановено по в.гр.д. № 6461 / 2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, посоченото по-горе съдебно решение е отменено, като ГФ е осъден да заплати на Т. сумата от 45 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 11 177.80 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с ПТП, реА.зирано на 12.10.2014 год., по вина на наследодателя на ответниците – А. М. К., управлявал МПС без сключена застраховка „ГО“, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.02.2016 год. до окончателното им изплащане. С решението ГФ е осъден да заплати на Т. и сумата от 4 037.09 лева – разноски за двете инстанции.

За принудителното събиране на присъдените със съдебното решение в полза на Т. суми, са издадени изпълнителен лист от 22.10.2018 год. за сумата от 4 037.09 лева – разноски за двете инстанции и изпълнителен лист от 06.08.2018 год. за сумите от 45 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и от 11 177.80 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2016 год. до окончателното им изплащане, въз основа на които са образувани изпълнителни дела № 20188400400626 и № 20188400400876, двете по описа на Частен съдебен изпълнител М.Ц., с район на действие – Софийски градски съд. Данни в тази насока съдът възприема от приетите като писмени доказателства покани за доброволно изпълнение с изх.№ 14195 от 07.08.2018 год. и с изх. № 19618 от 31.10.2018 год., изпратени до ГФ, в качеството му на длъжник по изпълнението.

Като писмени доказателства по делото са приети 2 бр. преводни нареждания от 17.08.2018 год. и от 05.11.2018 год. за суми в размер на 76 604.39 лева и 4 759.69 лева, изплатени от ищеца по сметка на ЧСИ М.Ц., постъпили по посочените по-горе две изпълнителни дела. Безспорно е и това, че сумите са приведени в полза на пострадА.я Т., видно от изпратеното от ЧСИ писмо с вх.№ 5618 от 21.07.2022 год. по входящия регистър на съда.

От заключението, представено по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че по образуваните при ищеца две щети е изплатена общо сума в размер на 81 364.08 лева, от която 70 214.55 лева – 3 по щета № 210339 от 19.11.2015 год. и 11 149.53 лева – по щета № 110769 от 13.12.2014 год.

От заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП, М.

Т. е получил закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост, причинило трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак, по смисъла на чл.129 от НК. Обичайният срок за възстановяване при нормално протекъл оздравителен период е определен от експерта на 7 – 8 месеца – за нефизически труд и 12 месеца – за физически труд.

От заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило при слънчево време и отлична видимост по път със суха асфалтова настилка.

Автомобилът, управляван от водача Т. се движел в посока от гр.Хасково към гр.КърджА.. На 166 м. вдясно от пътя преди кръстовището за селата Николово и Широка Поляна, на общ стълб имало поставени пътни знаци – „А 26“ - Кръстовище с път без предимство, „В 24“ – Забранено изпреварването на МПС и „В 26“ - Забранено е движение със скорост, по-висока от означената – в случая 60 км./ч. Лекият автомобил, управляван от водача Т. се е движел със скорост от 85.97 км./ч., като същият е видял идващия срещу него лек автомобил **, управляван от Т. Р., разпитан в качеството на свидетел по делото, както и автомобила, управляван от пострадА.я К., движещ се със скорост 35.17 км./ч., излизащ от с.Николово и пресичайки главния път, без да спре и да му осигури предимство. Въпреки нА.чния знак „Б 2“ - Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство, без да спре и да намА. скоростта, лекия автомобил **, управляван от наследодателя на ответниците е пресякъл главния път ПП I в посока за с.Широка поляна. Виждайки опасността от удар с двата автомобила и без да намА. скоростта, водачът Т., в очакване *** да спре на знак „Стоп“, реагирал с маневра завиване наляво с цел преминаване пред ***. Последвал удар между челната част на *** в лявата страна на *** - то. Ударът е бил в южната лента на платното за движение и по вид е определен като „странично – кос“. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка е напълно възможно и, че в действителност са увредени частите, описани от застрахователя в „Опис – претенция“ по процесната щета. По вид и степен на увреждане напълно съответствА. на изплатеното обезщетение от ищеца. Деформациите и уврежданията по автомобила, управляван от водача Т. по вид и степен се дължА. на напречния удар на *** в лявата страна на ***, който се явявал част от механизма на процесното ПТП. Стойността на разходите за ремонта, определена по пазарен принцип на 7 378.24 лева следвало да се редуцира на 3 037.50 лева, с включен ДДС.

По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Р., от които се установява, че в деня на пътния инцидент се е движел в посока от гр.КърджА. - с.Николово. Трафикът и в двете посоки бил натоварен. Преди да завие към селото видял удара между двете превозни средства, управлявани от Т. и наследодателя на ответниците К.. *** се движел по път с предимство в посока за гр.КърджА., а *** 4 излизало от с.Николово в посока – с.Широка поляна. Ударът между двата автомобила настъпил по средата на кръстовището. Свидетелят твърди, че *** се е движел с изключително висока скорост, въпреки знака за ограничение на скоростта от 60 км./ч.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на основание на чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, предл.1-во, б.“а“, предл.1-во от Кодека за застраховането /КЗ/ - отм., иск за допустим, основателен и частично доказан по размер, по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че на

12.10.2014 год. в резултат на ПТП са били причинени средна телесна повреда на М. А. Т. - като водач на лек автомобил *** **, с рег. **** и смъртта на А.

М. К. - като водач на лек автомобил *****, наследниците на който са конституирани като ответници по иска.

Безспорно е и това, че към момента на настъпване на ПТП, управляваният от А. ***, лек автомобил не е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ е била ангажирана гражданската отговорност на ищеца – Г. фонд, по силата на влязло в законна сила решение № 2065 от 31.07.2018 год., постановено по в.гр.д.№ 6461 / 2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което ГФ е осъден да заплати на пострадА.я от пътния инцидент - М. Т. суми в размер на 45 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 11 177.80 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени виновно от водача К., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2016 год. до окончателното им изплащане, както и деловодни разноски в размер на 4 037.09 лева.