Решение № 1461 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1461 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300502122 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, с вх.№12644/03.02.2025 г. по описа на РС-Пловдив, подадена от "СТ - АУТО ГРУП" ЕООД, с ЕИК 206979595, чрез пълномощника по делото адвокат Р. П. против Решение №65 от 06.01.2025 г., постановено по гр. д. №11225/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр. с., с което се признава за установено в отношенията между страните, по предявения от „***” ООД, ЕИК 201087177 срещу „СТ - Ауто Груп“ ЕООД, ЕИК 206979595 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5900 лева, представляваща продажната цена за МПС марка Мерцедес, модел CLK 320 CDI с рама № *** по сключен между страните устен Договор за покупкопродажба на МПС от 04.08.2022 год., за която сума е издадена фактура № 32 от 04.08.2022., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.04.2024 год. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.дело 6506/2024 год. по описа на РС Пловдив и ответното дружество е осъдено да заплати на ищцовото дружество на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1736 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исково производство и в заповедното производството.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че същoтo е постановенo при неправилна преценка на допуснатите и събрани в производството 1 доказателства, като се излагат доводи в тази насока. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение, като бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „***” ООД.

В молба от 26.11.2025 г., подадена преди откритото съдебно заседание по делото, въззиваемата страна „***” ООД моли да се остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца „***” ООД, ЕИК 201087177 срещу ответника „СТ - Ауто Груп“ ЕООД, ЕИК 206979595 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5900 лева, представляваща продажната цена за МПС марка Мерцедес, модел CLK 320 CDI с рама № *** по сключен между страните устен Договор за покупкопродажба на МПС от 04.08.2022 год., за която сума е издадена фактура № 32 от 04.08.2022., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.04.2024 год. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.дело 6506/2024 год. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба и уточнителната молба се излагат твърдения, че на 04.08.2022 г., между ищеца като продавач и ответника като купувач бил сключен Договор № 34 за покупко-продажба на движима вещ: лек автомобил марка Мерцедес, модел CLK 320 CDI с рама № ***, с продажна цена 5900 лева. Автомобилът бил предаден на купувача на същата дата, като за сключената сделка била издадена фактура № 32 от дата 04.08.2022 год., която фактура била подписана и получена лично от управителя на ответното дружество. Продажната цена следвало да бъде изплатена в деня на издаване 2 на фактурата - 04.08.2024 год., по банкова сметка на ищцовото дружество, отразена във фактурата. Сочи се, че автомобилът не бил регистриран на територията на страната. Твърди се, че продажната цена на процесното МПС не е заплатена. Ищецът посочва, че за дължимото вземане за продажната цена в размер на 5900 лв., ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането се снабдил със заповед за изпълнение №3255/15.04.2024 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6506/2024 г. на РСПловдив. Като в срока по чл. 414 ГПК длъжникът-ответник подал възражение.

По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за покупко – продажба на процесното МПС от 04.08.2022 год. за сумата от 5900 лева, за която сума е издадена процесната фактура № 32 от 04.08.2022 год. Оспорва се, че сумата не е платена. Излагат твърдения, че управителите на страните са били съдружици в ищцовото дружество до 29.11.2021 год., когато управителя на ответното дружество продава дружествените си дялове на управителя на ищцовото дружество, след което на 08.06.2022 год. учредява ответното дружество – „СТАУТО ГРУП“ ЕООД. Твърди се, че ищцовото дружество, поради изпадане в неплатежоспособност през 2022 год. е започнало да разпродава активите си, сред които и процесния автомобил, като на 04.08.2022 год. ответникът е закупил автомобила за сумата от 5900 лева, за което била издадена и процесната фактура. Твърди се също, че сумата е заплатена на ръка от управителя на ответното дружество пред свидетели при предаването на автомобила. В отговора на исковата молба не се оспорва, че управителят на дружеството ответник е подписал фактурата, но се посочва, че едва след няколко дни е видял, че в нея е отразено, че продажната цена следва да се заплати по банков път, като му било обяснено от управителя на ищцовото дружество, че тъй като имал запори и задължения не иска парите да му бъдат преведени по банкова сметка. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С постановеното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че претенцията е доказана, като ответникът не е успял да докаже, че е заплатил продажната цена на автомобила.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

От приложеното ч. гр. д. № 6506/ 2024 г. на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №3255 за изпълнение на парично вземане п о чл. 410 ГПК на 15.04.2024 г. против ответника за сумата от 5900 лв. неплатена главница по фактура №32/04.08.2022 г. по силата на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2024 г. до окончателното 3 изплащане на сумата, както и направените разноски в размер на 118 лв. за заплатена държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

На л. 4 от първоинстанционното гр. д. №11225/2024 г. на РС – Пловдив е представена фактура №32/04.08.2022 г., издадена от доставчикаищец „***” ООД на получателя-ответник „СТ - Ауто Груп“ ЕООД за сумата от 5900 лв. за стока „CLK 320 CDI с шаси ***“, като е посочен вид на плащане: банков път и е посочена банкова сметка, по която да се извърши плащането.

Фактурата е подписана за получил от Ивайло Иванов Бакърджиев-управител на ответното дружество, като е поставен и печатът на дружеството.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата от първоинстанционния съд с Определение № 11844 от 27.09.2024 г. , че на 04.08.2022 год. между ищеца – като продавач и ответника – като купувач, е сключен Договор за покупко – продажба на МПС с предмет продажба на лек автомобил марка Мерцедес, модел CLK 320 CDI с рама № *** с продажна цена 5900 лева, платима на дата 04.08.2022 год., за която сума е издадена фактура № 32 от 04.08.2022 год., подписана от управителя на ответното дружество, както и че автомобилът е предаден на ответното дружество на 04.08.2022 год.

От заключението на съдебносчетоводна експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесната фактура №32/04.08.2022 г. на стойност 5900 лв. е осчетоводена в счетоводните книги на ответника, както и че плащане по тази фактура в размер на 5900 лв. към ищцовото дружеството-продавач не е отразено в счетоводството. Вещото лице дава заключение, че процесният автомобил е заведен в счетоводството на ответника в сметка 304 /стоки/. От заключението по ССчЕ се установява също така, че на 28.03.2024 г. процесният автомобил е продаден от ответника с фактура №86/28.03.2024 г. на стойност 7500 лв. на физическо лице.

ТР.та съдебна практика, обективирана в решение № 46 от 27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96 от 26.11.2009г. по т. д. № 380/2008 г., реш.

№ 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/13 г. на ІІ т. о. и др., възприема, че фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена.

4

На първо място процесната фактура съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката покупко-продажба - вид на стоката, количество, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач. Както се посочи по-горе, между страните няма спор, че е сключен процесният договор за търговска продажба на автомобила и същият е предаден от ответника-купувач.

Ответното дружество признава неизгодния за него факт, а именно, че е управителят на дружеството е подписал фактурата. Във фактурата изрично е посочено, че плащането на продажната цена в размер на 5900 лв. следва да се извърши по банков път на посочената сметка.

Търговската продажба е неформален договор, ето защо, документите по чл. 321 ТЗ имат само доказателствено значение, включително и фактурата.

Ответникът е получил процесния автомобил. По силата на възникналата облигационноправна връзка в правната сфера на ответника е възникнало задължение да заплати цената на доставената стока, която е в размер на 5900 лева.

При тези данни по делото, законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че ответното търговско дружество е неизправен длъжник и следва да бъде ангажирана неговата договорна отговорност за заплащане на цената за доставения му от ищеца автомобил. Основно задължение на купувача на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да плати цената за получената стока. Доказателствена тежест за установяване изпълнението на посоченото задължение е на ответната страна по исковата молба и тъй като същата не е ангажирала годни доказателства се налага изводът, че предявеният иск за заплащане цената на процесния автомобил е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.04.2024 год. до окончателното й плащане.