Решение № 871 от 14.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Варна, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110201208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК 116047390 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.

Варненчик“ № 185,представлявано от М.Н.-управител, чрез пълномощник адв.Г.С., АК Стара Загора срещу НП № 23-0003437/17.12.2024 г. на Началник Областен отдел „ Автомобилна администрация“-Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните и материални правни норми. Твърди се, че не е било установено пътниците, които са пътували с автобуса да са предварително съставена група по предварително заявени условия, за които да отговаря конкретно лице, поело задължение да сключи договора или да заплати превоза по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на Наредба № 11/31.10.2002 г.

В съдебно заседание дружеството,редовно призовано, не се представлява.Депозирано е писмено становище от адв.С., АК Стара Загора, с което се изразява становище по същество на делото, като се твърди, че от съдържанието на АУАН и НП не ставало ясно, кой е собственик на визираното в тях превозно средство, кой е превозвача и въз основа на какви доказателства е прието, че дружеството-жалбоподател е лицето, което носи отговорност за организиране работата при извършване на международен случаен превоз на пътници с визираното в АУАН и НП превозно средство.Оспорва се вмененото нарушение, като се твърди, че вмененото нарушение е недоказано.

Въззиваемата страна – началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, редовно е призована, не се представлява.Депозирано е писмено становище от юк В. К., с които се излага становище по същество. Претендират се сторените по делото разноски и се 1 прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С рег.№ 11-10-11007/15.10.2024 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна възложил на свидетелите Б. И. и В. П.-инспектори в Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна да извършат тематична проверка на дружеството "Нишилки Травел" ЕООД, притежаващо лиценз № 0470, валиден до 31.12.2026 г. за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Общността.Обект на проверката била документацията относно транспортната дейност на фирмата за периода от 01.05.2024 г. до 30.09.2024 г. С покана № 11-47-10238#4/15.10.2024 г. превозвачът "Нишикли Травел" ЕООД бил уведомен относно извършването на тематична проверка, касаеща транспортната документация за периода от 01.05.2024 г. до 30.09.2024 г.

За проверката бил съставен Констативен протокол, рег.№ 11-47-10238#6/25.10.2024 г.

В хода на проверката било установено, че въззивното дружество притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 г. и 16 бр. издадени копия от лиценза.

При извършена проверка по документи от служители на ОО "АА" – гр. Варна констатирали, че превозвачът "Нишикли Травел" ЕООД е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от спогодба "Интербус", като същият не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 8/28.06.2024 г., представляваща неразделна част от "Интербус" книжка № 3003483. Свителите приели, че при попълването й по извършения превоз с МПС "Мерцедес" рег. № ***, в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) на същите са налице несъответствия – в позиция 6 се различават списъците с пътници.

На 25.10.2024 г. св. В. П. – инспектор в ОО "АА" – гр. Варна съставил срещу въззивното дружество АУАН № 345387 за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31. 1012002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба "Интербус", който АУАН бил надлежно предявен и връчен на пълномощник на дружеството, който не вписал възражения в съдържанието му. В срок по преписката не постъпили и допълнителни възражения.

Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление от началник на ОО АА Варна, с което за извършено нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31. 1012002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба "Интербус" на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвтП р на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите П. и И. потвърждават констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на 2 свидетелите П. и И., както и от приложените по делото писмени доказателства - Заповед № 138/28.02.2024 г. на ИА „Автомобилна администрация“; Заповед № РД01-67/29.02.2024 г. на ИА „Автомобилна администрация“; Заповед РД -08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията; Протокол от комплексна проверка, Извадка от регистър ИНТЕРБУС при ИААА, Командировъчна заповед на Б. И., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.НП е издадено от компетентен орган – Началник на ОО АА Варна, съгласно приложената Заповед № 138/28.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА АА,Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА АА, Заповед № РД-08107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията, като АУАН също е съставен от компетентно лице.Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

В нарушение разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл. 42, т. 4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира с посочените като нарушени нормативни разпоредби.

Съгласно сочената в НП санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв.

В настоящия казус е било посочено, че се касае за нарушение на чл. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, който гласи, че международните превози на пътници и товари се извършват в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято територия се осъществява превозът.

В АУАН и НП е направена привръзка на посочената разпоредба с чл. 12, т. 3 от Спогодба за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус), коята от своя страна визира като част от контролните документи за случайните превози, освободени 3 от разрешителни, отговорността на превозвача за надлежното и правилното попълване на пътния лист. Спрямо дружеството не е възвеждано такова обвинение.

Като факти от обвинението са посочени, че в двата еднообразни екземпляра / основен и дубликат/ на същите са налице несъответствия - в позиция 6 се различават списъците с пътници. Така визираното несъответствие между два екземпляра на ведомост по никакъв начин не изпълва фактически състав на обвинение по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба "Интербус".

Така визираното несъответствие между два екземпляра на ведомост по никакъв начин не изпълва фактически състав на обвинение по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба "Интербус". Същото по - скоро би представлявало нарушение на задължението на превозвача по друга разпоредба от Спогодбата (напр. да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване – чл. 13, т. 1 от Спогодбата), но доколкото такова обвинение не е било формулирано в хода на административнонаказателното производство, се явява недопустимо едва в хода на въззивното производство обвинение тепърва да бъде формулирано и да се реализира административнонаказателна отговорност.

На следващо място не става ясно защо АНО е приел за място на извършване на нарушението гр.Варна, имайки предвид, че извършения превоз не е до гр. Варна, а във ведомостта е отразено Слънчев бряг- Истамбул. Неточното посочване на мястото на извършване на нарушението е от естество да затрудни санкционираното лице правилно да възприеме всички елементи на вмененото му нарушение и конкретно- мястото, на което се твърди, че го е осъществило, а това безспорно накърнява правото му на защита. Наред с това по отношение на конкретно възведеното обвинение следва да се отбележи, че в същото не се съдържа описание на маршрута на извършения превоз и доколкото липсват доказателства по отношение на това, че се касае превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия, съдът намира обвинението за недоказано.

С оглед всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са 4 били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на наложената административна санкция, поради което и претенцията на наказващия орган, с оглед изхода на спора е неоснователна.

В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложила на адв. С., АК Стара Загора оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП.