Решение № 775 от 22.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. Казанлък, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255510100769 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. Т. заявява, че в резултат на ПТП на доверителят му Д. Т. Р. са нанесени имуществени вреди, поради което предявява иск за сумата от 500 / петстотин/ лева,представляващ частичен иск на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.

Сочи, че на *** г„ около 19:10 ч. на кръстовището в гр. К. образувано от бул. *** и бул. ***, настъпило ПТП между управлявания от доверителя му мотоциклет марка: „С.“, модел: „***“, с per. № ***, негова собственост и МПС марка: „Р.“, модел: „С.“, с per. № ***, управлявано от П.К.М., с ЕГН:

**********, като доверителят му бил с поставена предпазна каска.

Твърди, че механизмът на ПТП-то бил следният: движил се с допустимата по ЗДвП скорост, по бул. *** и достигнал кръстовището образувано от същия с бул. ***, като Р. се намирал на пътя с предимство. В този момент пред него внезапно изскочило МПС марка: „Р.“, модел: „С.“, е per.

№ ***, управлявано от П.К.М., с ЕГН: **********, който извършил маневра завой наляво в посока север по бул. *** без да се убеди, че не създава опасност за движението и участниците в него. Вследствие на това последвало удар, като ищецът нямал техническата възможност да го предотврати. МПС - то, управлявано от водача, който причинил събитието било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № ***, валидна до 23.01.2024г.

Безспорно причината за процесното ПТП било виновното поведение от страна на горепосочения водач и се изразявало във неспазването на предвидените в чл. 50 от ЗДвП правила, а именно пропускане на движещите се по главен път участници в движението.

Незабавно след инцидента органите на МВР били информирани, те 1 своевременно посетили мястото на инцидента, като се обадили на екип за спешна медицинска помощ, който положил необходимите грижи за ищеца.

След това направили оглед и издали протокол за ПТП с пострадали лица Per.

№ ***г., който се явява официален писмен документ удостоверяващ настъпилото застрахователно събитие. В протокола изрично било посочено, че Д. Р. е получил фрактура на лява китка и всички горепосочени обстоятелства, в това число част от видимите щети по МПС-то и механизма на настъпване.

Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ответното Застрахователна Компания „Л.“ АД, с ЕИК: ***, с полица № ***, валидна до 23.01.2024г. на 16.01.2025 г. подал молба /претенция/ за изплащане на дължимото му обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, като им представил и абсолютно всички документи, с които разполагал и от които става видна вината на виновното лице, както и всички настъпили имуществени вреди вследствие на инцидента и механизма на тяхното причиняване, в това число и Фотоалбум на щетите по мотоциклет „С.“ *** с per. № ***, изготвен от Вещо лице - инж. П.

Г.. Ответникът не счел исканията на ищеца за заплащането на застрахователно обезщетение за основателни и ги оставил без разглеждане.

Сочи, че вследствие настъпилото на *** г. ПТП, аз претърпял множество имуществени вреди, които са пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Видно от Фотоалбума, изготвен от вещо лице инж. П. Г., щетите по собствения му мотоциклет марка: „С.“, модел: „***“, с per. № ***, са били следните: ***

Счита, че така поставения му мълчалив отговор за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречи на закона и в частност на чл.405, ал. 1 от КЗ, съгласно който „при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок“ и в тази връзка счита, че помежду им е налице валидно облигационно правоотношение. Нещо повече, полученият от ищеца отказ не е основание да не му бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените му имуществени вреди. Законодателят изрично е предвидил случаите, в които застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите са визирани в нормата на чл.408 от КЗ.

Съгласно нея плащането можело да се откаже само: 1. При умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закона или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. В настоящия случай подобна хипотеза безспорно и категорично не е налице и ответникът по никакъв начин не е доказал виновно поведение от моя страна, което да се явява причина за неизплащането на дължимото ми обезщетение.

Освен това, благодарение на предоставения от Р. протокол за ПТП с пострадали лица с № Per. № *** г. се установило по несъмнен и категоричен начин, кое е виновното лице за процесното ПТП и че е налице пълно 2 тъждество между декларирания механизъм на реализиране на ПТП-то и конкретните имуществени вреди настъпили по отношение на процесното МПС – собственост на Д. Р.. Всичко това налагало постановения му отказ да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправомерен.

Сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на под застраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ -възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.

Ищецът твърди, че освен гореописаните имуществени вреди вследствие на настъпилото на *** г. ПТП, претърпял и множество неимуществени вреди болки и страдания вследствие на получените травми, които са пряка причинно - следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В тази връзка завел гражданско дело № 20245510100291/2024г. по описа на Районен съд гр. К., по което било издадено Решение № 690 от 17.12.2024 г., с което ответникът бил осъден да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие настъпилото на *** г.

ПТП. В горепосоченото гражданско дело била изготвена САТЕ, в която е описано подробно механизмът на ПТП - то, вината за неговото настъпване, посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите, които Р. е визирал в настоящата молба. Съгласно въпросното съдебно решение, което е влязло в сила причината за настъпването на процесното събитие е виновното поведение от страна на водача М. управлявал застрахованото към ответното дружество МПС, в хода на въпросното дело било установено, че пострадалото лице - Р. не е имал техническата възможност да предотврати ПТП - то, което обстоятелство е обективирано, чрез горепосочения съдебен акт, който е влязъл в законна сила. Въпросното съдебно решение е задължително за настоящия съдебен състав в частта свързана с механизма на твърдяното за настъпило от нас застрахователно събитие.

Предвид гореизложеното, моли съда да след като се убедите в основателността на претенцията му да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, 3 вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователна Компания „Л.“ АД, с ЕИК: ***, бул. ***, представлявано от П.В.Д., В.В.И. и В.В.М., да заплати в полза на Д. Т. Р. сумата в размер на 500 (петстотин) лева, която се явява частичен иск на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща неизплатените му имуществени вреди по отношение на собственото му МПС - мотоциклет марка: „С.“, модел: „***“, с per. № *** и законна лихва върху сумата — предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 20.03.2025 г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Конкретните имуществени вреди, които претърпял се изразявали в следните увредени детайли на горепосоченото МПС, които са:

***

Общата сума на претърпените имуществени вреди от Р. била в размер на сумата от 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева, като подробно описаните по пера имуществени вреди били настъпили следствие на настъпилото ПТП на *** г., причинено от виновното поведение на застрахования водач със застрахователна полица с рег. № ***, сключена с ответното дружество.

Моли съда, на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди ответника да изплати в негова полза законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно 20.03.2025 г.

Моли съда, обезщетението за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и направените от същия съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по банкова сметка: *** в „ОББ“ АД, собственост на адв. М. Т.. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски хонорар. За съдебно заседание ищецът е редовно призован не се явява.

Постъпили са писмени бележки от пълномощника му адвокат М. Т..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. А., в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявеният срещу ЗК „Л.” АД иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и моли съда да отхвърли същия изцяло като счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен и неправомерно завишен. Оспорва твърдението, че в резултат на пътнотранспортното произшествие от ***г. за ищеца са възникнали претендираните с исковата молба като вид и размер имуществени вреди.

Оспорва твърдението за причинно- следствена връзка на претендираните имуществени вреди с пътнотранспортното произшествие от ***г. Оспорва по основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава.

Възразява да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба снимки на мотоциклет „С. ***” с per. № ***, тъй като не са изготвени от оправомощено лице по установения от закона ред. Също така, видно от посочената под снимките дата, те са направени няколко месеца след настъпване на пътнотранспортното произшествие от ***г.

Не възразява да бъдат приети другите представени с исковата молба доказателства.

Възразява срещу искането за изискване и прилагане по настоящото дело 4 на ГД 20245510100291 по описа на PC К., което е образувано и водено за неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортното произшествие от ***г. Счита, че е достатъчно изискването и прилагането на заверен препис от влязлото в сила решение по делото.