Определение № 661 от 02.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. Варна, 02.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000283 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. №7991/06.11.2025г., подадена от адв. Н., в качеството му на процесуален представител на въззиваема страна С. К. К. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение №258/4.11.2025г, в частта, с която е разгледана претенцията на тази страна за определяне на разноски за възнаграждение на адвокат, предоставил безплатна адвокатска защита.

Молителят сочи, че съдът неправилно е отказал да определи възнаграждение и да го възложи на въззивника, упражнил неоснователно право на жалба, като необосновано е отрекъл наличието на договор за възложено представителство за всички инстанции, представен по делото в съдебно заседание на 10.07.2024г. Отделно обосновава и липсата на каквато и да е промяна в имущественото състояние на доверителя, която да налага ново договаряне между адвоката и неговия клиент, при липса на изплащане на каквато и да е част от търсеното обезщетение. Моли за изменение на извода за недължимост на изрично поисканото в списък възнаграждение и допълване на постановения акт с присъждане на сума от 3850лв. в полза на адвоката на въззиваемия.

Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, чрез адв. В. оспорва искането с доводи за правилно констатирана липса на договаряне на безплатно представителство. Оспорва позоваването на договора пред първата инстанция, в който не е било конкретизирана фактическа хипотеза, предвидена в чл. 38 ал.12 ЗАдв, което само по себе си осуетява възможността на съда да прецени основателността на искането за определяне на възнаграждението по този ред. Моли неоснователното искането да не се уважава.

Подпомагащото трето лице А. Х. А., уведомен чрез пълномощника му адв. Б., не изразява становище по молбата.

1

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона едномесечен срок от легитимиран пълномощник на страната, която своевременно е заявила претенция за определяне на разноски в списък по чл.

80 ГПК, изчерпващ се с обявено искане за определяне на възнаграждение с включен ДДС в полза на адвокат, предоставил безплатна услуга на материално затруднено лице. Това искане не е било уважено при разглеждане на спора по същество и затова молбата за изменение на постановения акт на въззивния съд съответства на интереса на въззиваемата страна да получи осъждане в полза на пълномощника. Искането е допустимо, но неоснователно, по следните съображения:

Действително, правилата на чл. 78 ГПК уреждат отношенията между страната, причинила неоснователно съдебен спор и тази направила разходи за своя защита, като такива може да са не само фактически платените хонорари на адвокат, но и възнаграждението на процесуалния представител, дължимо в специалната хипотеза на чл. 38 ал. 1 ЗАдв. Законът допуска при определени, изчерпателно изброени в чл. 38 ал.1 ЗАдв случаи, адвокатът да престира авансово в полза на доверителя, но на свой риск и за сметка на насрещната страна договорена с клиента правна услуга. В този случай след постигане на крайния благоприятен за представляваното лице резултат от адвокатската защита, пряко задължено за плащане на цената е лицето, което е причинило неоснователно правния спор (чл. 78 ал. 3 ГПК). В настоящия процес обаче липсват доказателства именно за такова договаряне. Представените по делото пълномощни само овластяват пълномощника, но не удостоверяват и волята на страните относно безплатното обслужване и основанията за него. Предметът на посочения от молителя договор (л. 231 от делото на ВОС) изрично е ограничен до услугата по представителство по делото на първата инстанция и съответно е бил съобразяван при определяне на разноските до този етап от развитие на процеса. Затова и въззивният състав е намерил за нужно да се докаже допълнително както изявената общо от доверителя и довереника воля за продължаване на обслужването, така и съгласието за наличие на конкретна хипотеза на закона, която да освободи клиента от задължение за плащане на хонорара. Тъй като такива доказателства липсват, въззивният съд не намира да е допуснал грешка или пропуск при формиране на извода си по претенциите за разноски и констатира, че няма основание за изменение на крайното си произнасяне по този въпрос.

По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №7991/06.11.2025г., подадена от адв. Н., в качеството му на процесуален представител на въззиваема страна С.

К. К. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по настоящото дело въззивно решение №57/24.02.2023г, в частта, с която е отказано възлагане на насрещната страна на възнаграждението на адвоката за безплатно предоставена услуга.

Определението подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, с 2 частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3