Решение № 397 от 22.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000469 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 ГПК и сл.

Обжалвано е решение № 176 от 10.05.2023г., постановено по по т.д. № 294 по описа за 2022г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от „В и *“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. Ш. с . № *** против „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** иск за заплащане на сумата от 27977,57 лв., представляваща цена на доставени Ви* услуги за обект „Ж. с. м. п. г.“ в УПИ *-***.****, ж. и о. з., находящ се в гр.П., кв. **-н. по плана на ж.к.Т., ж.гр.-*,*,*, за периода от 01.02.2019 г. - 25.06.2019 г. , както и сумата от 7650,12 лв. обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г.30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и в тежест на ищеца са възложени направените от ответника разноски.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „В и *“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. Ш. с . № ***, представлявано от управителя инж. О. К., чрез адв. В. Г. с твърдения за неправилност, а искането отправено до въззивния съд е да бъде отменено решението и постановено друго, с което иска бъде уважен, а като последица да бъде отменено и решението в частта за разноските. Претендира 1 разноски.

Ответникът – „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. "Ш. с." № **, чрез адв. Л. К. счита жалбата за неоснователна и настоява оспореното съдебно решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на „В и *“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. Ш. с .

№ *** против „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с вр. чл. 86 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното:

„А. И.“ ЕООД е потребител на Ви* услуги съгласно чл.2, ал.3 от ОУ за предоставяне на Ви* услуги на потребителите от Ви* оператор гр.П., като ползвател на водоснабден имот, в качеството си на негов собственик. Ищецът твърди, че от ответното дружество е подадено Заявление вх.№ **-*****/******** г. във връзка с извършващо се водочерпене на обект „Ж. с. м. п. г.“ в УПИ *-***.****, ж. и о. з., находящ се в гр.П., кв. **-н. по плана на ж.к.Т., ж.гр.-*,*,* да бъда разкрита партида за инкасиране на използваните услуги по монтиран разходомер. За откритата партида ответникът бил уведомен с писмо изх.№ **-*-****/******** г., а доставените услуги се отчитали по поставения разходомер в присъствие на представител на ответника и на база на отчетите с воден електронен карнет. За натрупани задължения потребителят бил уведомен, като по подадена от него жалба до КЕВР била извършена проверка, която установила, че начисленията са законосъобразни и жалбата била отхвърлена. Въз основа на изложеното ищеца настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 27977,57 лв., представляваща цена на доставени Ви* услуги за обект „Ж. с. м. п. г.“ в УПИ *-***.****, ж. и о. з., находящ се в гр.П., кв.

**-н. по плана на ж.к.Т., ж.гр.-*,*,*, за период от 01.02.2019 г.- 25.06.2019 г., за които са издадени съответните фактури, както и сумата от 7650,12 лв. обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г.- 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът – „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като твърди, че не е ползвал услугата канал и пречистване, а по време на строителството в градската канализация е изливана чиста подземна вода.

Оспорва количествата, посочени във всяка от фактурите, като твърди, че е възразявал и пред доставчика - ищец. Оспорва и съставените фактури, като счита съдържанието им за невярно. Навежда и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, за което е издадена фактура № ********** от 29.03.2019г., като твърди, че същото е изискуемо от 29.04.2019г., а тригодишния давностен срок, приложим като за периодични 2 платежи е изтекъл преди подаване на исковата молба.

Няма спор между страните, а това е установимо и от приложените по делото писмени доказателства – л. 8, че на 13.03.2019г. „А. И.“ ЕООД е подал писмено заявление вх. № **-*-**** до „В и *“ ЕООД с искане за разкриване на служебна партида за инкасиране на използваните услуги по монтиран разходомер. Това искане е удовлетворено, за което заявителя е уведомен с писмо изх. № **-*-**** от 01.04.2019г..

Не се спори, а това се установява и от данните, съдържащи се в показанията на разпитания св. Д. Т., че на обекта са извършвани проверки от представители на ищеца, за което са съставяни Констативни протоколи – л.64-73, като в част от същите са посочени и констатираните данни от показанията на разходометъра.

Представен е и електронен карнет – л.5, съгласно който за абоната „А.

И.“ ЕООД са отразени като индексирани на 29.03.2019г., съответно на 02.05.2019г., на 31.05.2019г. и на 25.06.2019г. съответните показания. Въз основа на данните по електронния карнет са съставени и фактури от доставчика за предоставените услуги канал и пречистване, стойностите, по които според ищеца са останали неплатени и за които суми се предявява настоящия иск.

Решаващият първоинстанционен съд, като е приел, че електронния карнет има характера на частен свидетелстващ документ, който при изричното му оспорване от страна на ответника не задължава съда да приеме за установени отразените в него данни, както и че няма други доказателства за стойността на предоставената услуга, в т.ч. и издадените фактури са сторнирани от ответника, а стойностите на предоставените услуги, формирани като е съобразено количество отчетено потребление по съставените констативни протоколи е различно от това, което е претендирано за заплащане е приел, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като допълнителен мотив за неоснователност на иска съдът е посочил, че не са изложени твърдения от ищеца, нито са налични доказателства за това, в коя група потребители попада ответника, съгласно §1, т.3 от ДР на Наредба от 18.01.2016г. за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, която препятства възможността за определяне на приложимите цени на услугата по пречистване.

Настоящият състав изцяло споделя приетото от първостепенния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на оспорения съдебен акт.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – ищец, че съдът след като е приел иска за доказан по основание – ответника е собственик на недвижим имот, за който са предоставени Ви* услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води – т.е. налице е облигационно правоотношение, по което дружеството ответник е потребител на Ви* услуги съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2004г., то е следвало да уважи иска като приложи цената за отвеждане и пречистване на отпадъчни води за битови и приравнени на тях потребители с приложението на чл. 162 ГПК.

3

Всъщност, приложението на разпоредбата на чл. 162 ГПК е обосновано само в случай, че иска е доказан по своето основание. В конкретният случай обаче, за да се приеме, че иска е доказан по основание, освен качеството на ответника на потребител на Ви* услуги, следва да се установи и количеството на това потребление, за което тежестта е на ищеца и същата му е указана с определението по чл. 374 ГПК и едва след като това количество е установено може да бъде постановено удовлетворително за него решение, посредством прилагане на съответната цена на доставената и потребена услуга. Не може да се възприеме предложения от ищеца подход, че количеството на водата, която е отведена и пречистена е установена от данните, съдържащи се в съставените констативни протоколи. От една страна, подобно твърдение е заявено едва пред въззивната инстанция, т.е. не е наведено в исковата молба, поради което и е преклудирано, а от друга данните в съставените констативни протоколи не кореспондират с данните по издадените от ищеца фактури.

Твърденията на ищеца, на които се основава предявения иск са посочени в исковата молба и това са фактите, посредством установяване, на които следва да се прецени основателността му – ответника е потребител на Ви* услуги, за които са издадени четири фактури, стойността на които не е платена. След като липсват доказателства, които да обосноват начислената като цена стойност на предоставената услуга, то иска е недоказан по основание, а не само по размер, поради което и чл. 162 ГПК не може да намери приложение.

Неоснователно е и следващото наведено от жалбоподателя възражение за това, че съдът би следвало да уважи иска поне за предоставената услуга „отвеждане на отпадъчни води“, тъй като цената за тази услуга е една и съща без значение вида на потребителя и степенната на замърсяване на отпадъчната вода. След като се прие, че не е установено количеството на потреблението, то няма как да се присъжда и стойността за услугата „отвеждане на отпадъчни води“, защото самото потребление в количествено отношение не е установено.

Изводът е, че постановеното решение е съобразен с материалния и процесуален закон съдебен акт, поради което и следва да се потвърди.

При този изход на спора на въззиваемия се дължат разноски за въззивната инстанция, които съдът констатира да са в размер на 4000 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 176 от 10.05.2023г., постановено по т.д.

№ 294/2022г. по описа на ОС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от „В и *“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул.

Ш. с . № *** против „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** иск за заплащане на сумата от 27977,57 4 лв., представляваща цена на доставени Ви* услуги за обект „Ж. с. м. п. г.“ в УПИ *-***.****, ж. и о. з., находящ се в гр.П., кв. **-н. по плана на ж.к.Т., ж.гр.-*,*,*, за периода от 01.02.2019 г. - 25.06.2019 г. , както и за заплащане на сумата от 7650,12 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г.- 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и в тежест на ищеца са възложени направените от ответника разноски.

ОСЪЖДА „В и *“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. Ш. с . № *** да заплати на „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** сума в размер на 4000 лв., представляваща разноски по заплатено възнаграждение за адвокат за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5