Решение № 6744 от 17.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6744 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело № 20221110105435 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от “З.А. АД, ЕИК 121076907 срещу ЗEАД Б.В.Г., ЕИК 000694286, установителен иск с правно основание чл.422,ал. 1 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 233,88 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 28.11.2015 г. в гр. П., както и иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата о т 71,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.05.2018 г. – 17.05.2021 г.

По иска по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото имущество на стойност 208,88 лв.; твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер. Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение в размер от 208,88 лв. и ликвидационни разноски в размер от 25 лв., или вземане в размер от общо 233,88 лв. Твърди, че изпратил покана до ответника, но същият не е извършил плащане.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва посочения механизъм за настъпване на ПТП, като се твърди, че вина за настъпване на инцидента има застрахования при ищеца водач и това обстоятелство е удостоверено в протокола за ПТП.

Ответникът оспорва размера и настъпване на вредите, както и причинноследствената връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически констатации:

По иска с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.411, ал.1 от КЗ По иска с правно основание чл. 411, ал . 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане , в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Ответникът не оспорва качеството си на застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” към 28.11.2015 г. на л.а. Р.К. с рег. № ..........., като безспорно установено от представените доказателства е и наличието на имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. „Рено Канго“, рег. № ............. по силата на застрахователна полица от 13.12.2014 г., със срок на действие 1 година /л. 12 от делото/, както и изплащането от ищеца на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение за претърпени вреди от процесното ПТП в размер от 208,88 лв. с платежно нареждане от 11.08.2016 г. /л. 23 от делото/. Основни спорни моменти между страните са механизмът на ПТП и обстоятелството по чия вина е настъпило процесното ПТП, въз основа на което се претендира и регресното вземане.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 28.11.2015 г. /л. 15 от делото/, в който е отразено, че на посочената дата, около 11:00 ч. е настъпило ПТП в гр. П., на бул. „Александър Стамболийски“ 33 № , когато водачът на л.а. Р.К. рег. № ............. Г.И. предприема маневра за движение на заден ход за излизане от паркинг без изход на въпросния булевард, в който момент водачът на Р.К. с рег. № ........... при тръгване също предприема маневра за излизане от паркомясто, вследствие на което настъпва удар между двете превозни средства в зоната на задна броня, заден капак и десен стоп на л.а. Р.К. рег. № ............., съответно в преден десен калник на л.а.

Р.К., рег. № СА1517СС. Протоколът е подписан и от двамата водачи, като в същия е отбелязано, че вината за настъпилото ПТП е на водача на л.а. Р.К. рег. № ............. - Г.И..

За установяване механизма на настъпване на ПТП е разпитан свидетеля Е.М., управлявала л.а. Р.К., рег. № ........... при настъпване на процесното ПТП. От разпита й се установява, че процесното ПТП е настъпило на частен паркинг, когато същата е излизала от паркомястото към улицата. Сочи, че пред нея се е намирал автомобил, който я е подминал, след което е тръгнал да 2 дава назад. Свидетелката поддържа, че на няколко пъти е имало звуков сигнал от нейна страна, но водачът на другия автомобил е говорел по телефона, в резултат на което е спрял в нейния автомобил. Уточнява, че към момента на настъпване на ПТП е излизала от паркомястото, като е била излязла наполовина, а другият автомобил се е движел напред, след което изведнъж е дал назад. Твърди, че нейната кола е била неподвижна при настъпване на удара, като е нямала технологично време да се върне назад, нито е натискала спирачки поради липсата на време за реакция.

Разпитан е свидетелят Г.И. - водач на л.а. Р.К. рег. № ............. при настъпване на процесното ПТП. Същият посочва, че инцидентът се е случил на паркинга пред магазин “Триумф”, където е търсел място за паркиране.

Твърди, че е имало кола, която е искала да излезе, поради което същият е трябвало да се върне назад, за да я изчака, като в момента, в който дава назад, удря другия автомобил отпред в десния калник, или ударът настъпва в задната част на капака на неговия автомобил, съответно в предната дясна част, в преден десен капак на другия. Поддържа, че не е разбрал как се е случило, видял е другия автомобил, но късно, като посочва, че вероятно и другият водач не го е видял, че дава на заден. Уточнява, че ударът не е бил силен, доколкото е ставало въпрос за много малка скорост, на паркинг, на който е било доста тясно. По отношение на другия автомобил твърди, че последният тъкмо е излизал от паркомястото, като е бил в движение.

Съдът кредитира показанията на свид. Е.М. като конкретни, последователни и обективно дадени. Съдът кредитира частично показанията на свид. И., доколкото свидетелят излага и твърдения, които не са резултат от негови обективни възприятия, а заключения, които целят да установят, че другият водач е виновен за настъпване на ПТП – например, “по-скоро и той не ме видя, че давам на заден” /при описание на механизма на настъпване на ПТП/. С изключение на последната част от показанията на свидетеля, които съдът не кредитира, посоченият механизъм на ПТП се потвърждава в пълна степен и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по САТЕ.

След анализ на доказателствената съвкупност, формирана в хода на съдебното дирене по делото, съдът намира, че виновен за настъпилото ПТП е единствено водачът на л.а. Р.К. рег. № ............. - свид. Г.И., който е предприел маневра на заден ход за излизане от реда на паркираните автомобили без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, респективно по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, в който случай би предотвратил своевременно настъпването на процесното ПТП, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП.

Водачът Г.И. е следвало да се увери, че пътят зад неговия автомобил е свободен и че с движението си няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници на пътя. В случая това условие не е изпълнено - самият свид. Г.И. твърди, че не е разбрал как е станало произшествието, доколкото е видял другия автомобил, но късно, поради което може да се направи извод, че 3 същият не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, каквото е изискването на нормата на закона. В същото време свидетелят потвърждава, че другият автомобил тъкмо е излизал от паркомястото, твърдейки че е бил в движение обстоятелство, което би установил в предходен момент, ако беше положил дължимата грижа по извършване на маневрата с повишено внимание. По този начин Г.И. е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която въвежда задължение за водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, или иначе казано всеобхватно да следят пътната обстановка.

Следва да се посочи, че нарушение е налице включително в случаите, когато по различни субективни причини водачът не забележи обективно видимо препятствие по пътя и в резултат от това възникне ПТП между МПС и препятствието /в настоящия случай другото МПС/. От друга страна, чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП въвежда задължение своевременно да се реагира по очертания в закона начин - намаляване на скоростта или спиране при реално възприета опасност, при положение че избягване на ПТП все още е било възможно. Преди настъпването на удара л.а. Р.К. рег. № ............. се е движил със скорост около 10 км/ч по дадени разяснения на вещото лице в о.с.з. , проведено на 13.04.2022 г., а предвид показанията на свид. Е.М. - Г.И. я е подминал, след което внезапно е тръгнал да дава назад.

В случая от показанията на свид. М. се установява, че водачът на л.а. Р.К. рег. № ............. е преминал през паркинга, подминавайки л.а. Р.К., рег. № СА1517СС, откъдето е логично Г.И. да е възприел местоположението на автомобила и намерението на водача на същия да напусне паркинга, още повече, че изведнъж водачът И. е дал назад. Водачът М. е предприела действия по сигнализирането му за предстоящата опасност чрез отправяне на звукови сигнали чрез звуков сигнал от клаксона на автомобила, но последните не са възприети от свид. Г.И. - водач на л.а. Р.К. рег. № .............. В своите показания самият той потвърждава, че л.а. Р.К., рег. № СА1517СС тъкмо е излизал от паркомястото, като е бил в движение. Както беше посочено по-горе, изненадата от появяването на пътното препятствие трябва да е възникнала неочаквано, а също така да не са съществували обективни условия на конкретната пътна обстановка, които правят напълно възможно появяването на едно внезапно препятствие. В настоящия случай, доколкото процесното ПТП е настъпило на частен паркинг - място с оживено движение и тясно пространство, водачът на л.а. Р.К. рег. № ............. е трябвало да съобрази това обстоятелство и да осъществи излизане от паркинга с повишена концентрация, още повече, че е предприел маневра на заден ход. В този смисъл свид. Г.И. е имал обективна възможност да възприеме намиращия се зад него автомобил и да отложи изпълнението на предприетата маневра, но доколкото не е направил последното своевременно, за него не може да съществува извинително основание за възникнало препятствие в границите на опасната зона за спиране. Това е така, защото е налице предхождащо негово виновно поведение, изразено в невземане на 4 предварителни мерки, каквито му вменяват разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, а и защото понятието "опасна зона" е неотносимо към движението на заден ход. /Решение № 143 от 19.03.1998 г. по н.д. № 597/1997 г. на ВС, ІII н.о./. Следва да се посочи, че ударът е настъпил изцяло в страничната част /калника/ на л.а. Р.К., рег. № СА1517СС и в предната част на л.а. Р.К. рег. № ............., т.е. към момента на настъпване на удара л.а. Р.К., рег. № СА1517СС се е бил изнесъл наполовина от паркомястото и водачът Г.И. е имал обективната възможност да възприеме л.а. Р.К., рег. № СА1517СС и да спре.

Ако ударът беше настъпил при едновременно предприемане на маневри от двете превозни средства, то същият щеше да настъпи косо, в зоната на десния мигач на л.а. Р.К., рег. № СА1517СС и в изцяло заден десен стоп от л.а. Р.К. рег. № ..............

Твърдението, изложено в обстоятелствената част на исковата молба, че причина за настъпване на произшествието е противоправното и виновно поведение на водача на л.а. Р.К., рег. № СА1517СС - Е.М., изразяващо се в неправилна маневра и неспазване на предимство на пътя от нейна страна, не кореспондира с останалите събрани доказателства по делото, нито се подкрепя от тези, представени от ищеца. Относима към описаната фактическа обстановка, която се установява и в хода на настоящото производство, е разпоредбата на чл.37,ал.3 ЗДвП, която урежда предимството при излизане на път от крайпътна територия като паркинг в полза на пътните превозни средства, които се движат по този път. Посочената норма от правилата за движение по пътищата регламентира специфична хипотеза на предимство и се явява специална спрямо нормата на чл.25 ЗДвП. В случая водачът на л.а.