Решение № 87 от 25.04.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. С., 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. КокудЕ.

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. ЯнчЕ. като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500071 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 141/20.12.2023 г. по гр.дело № 265/2022 г. Д.ският районен съд ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. Д. Д. и Е. Д. Д. против К.

Д. Г. и Ф. Я. Я., на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 26 ал. 2, пр.5 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Нотариален акт № 93, т.I, peг.

№ 170, дело № 757 от 1999 г. по описа на PC Д., вписан в Служба по вписванията - вх. peг. № 170, акт 93, т.I, дело № 757/1999г., парт. кн. 40, стр.

170, с който първият ищец Д. Д. продава на първия ответник К. Г. недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 77, за който е отреден парцел I-77 в кв.13 по ЗРП на с.Б., общ.Д., при посочени граници, ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 55 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 74 кв. м., за сумата от 1 700 000 неденоминирани лЕ.; като договорът е сключен в противоречие с изискванията на материалния закон липса на съгласие от съпруга по чл. 23, ал.1 от СК, и по отношение на този съпруг договорът няма правно действие; както и че сумата по същия не е 1 получена от купувача, а на основание ал.2, пр. 5 на чл. 26 ЗЗД така сключеният договор за покупко-продажба е привиден, тъй като прикрива договор за заем, сключен на 15.10.1998 г. между първия ищец и втория ответник; както и предявения иск при условията на евентуалност и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се постанови решение спрямо К. Г. и Ф. Я., че ищците Д. и Е. Д. са собственици на основание давностно владение на същия недвижим имот-дворно място с построените в него жилищна и стопанска сгради в с.Б..

На следващо място, Д. и Е. Д. са осъдени да заплатят солидарно на К. Г. и Ф. Я. сумата от 2 843 лв. разноски.

Срещу решението в неговата цялост е подадена допустима въззивна жалба от Д. Д. Д. и Е. Д. Д., чрез пълномощника им адв.И. П., с искане да бъде отменено и исковете им да бъдат уважени.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се явяват лично и с настоящия си пълномощник адв.Т.Ч., поддържат жалбата и молят за присъждане за разноските.

С отговори по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите Ф. Я. Я. и К.

Д. Г., чрез пълномощника им адв.С.Ч., оспорват жалбата и искат присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът им адв.С.Ч. продължава да оспорва жалбата.

Постъпили са и от двете страни писмени защити в срока, определен от съда.

Настоящият състав намира, че решението следва да се отмени в частите, с които са отхвърлени главните искове на сем.Д. за нищожност на договора за продажба на имота от 23.06.1999 г. поради привидност на същия, като вместо това се обяви нищожността на договора като абсолютно симулативен. Решението в останалите части подлежи на обезсилване, тъй като е постановено по предявените евентуални искове, условието за чието разглеждане – отхвърляне на главните искове, не се сбъдва.

Изложените в исковата молба факти по т.4 от ал.1 на чл.127 ГПК, сочат, че от сем.Д. са предявени главни искове по чл.26, ал.2, пр.5 във 2 вр. с чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.152 ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт № 93/23.06.1999 г., том І, рег.№ 170, дело № 757/1999 г. на Д.ския районен съд, поради това, че договорът е привиден и прикрива съглашение, което също е нищожно - с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, по смисъла на чл.152 ЗЗД.

Основание за този извод дават твърденията в исковата молба, че първият ищец Д. Д. на 15.10.1998 г. взема паричен заем в действителен размер от 500 германски марки от ответницата Ф. Я., съпруга на ответника К. Г.; в разписката за заетите пари е записано, че е взел 1 500 германски марки, като 1 000-та от тях представляват всъщност лихвата по заема. Ищецът се задължава да върне главницата от 500 германски марки, както и възнаградителната лихва върху тях от 1 000 германски марки, в срок до 15.11.1998 г. Не успява да стори това поради неблагоприятното си финансово положение. Оттам насетне ответникът Г. започва да го притиска да върне парите, заплашва го, като подробно са описани тези действия на тормоз от ответника. При едно от посещенията в дома на ищеца в с.Б., ответникът Г., придружен от още 3-4 души, взема автомобила на ищеца, закупен за около 6 000 германски марки, заедно с документите, и съобщава на ищеца, че ще го продаде, за да погаси заема. След месец-два ищецът отива в С. и пита ответника за автомобила, на което Г. му отговаря, че още не е продадена, но лихвите по заема са станали още по-високи, иска гаранции – да му бъде прехвърлен процесният имот от ищеца; обещава, че когато продаде колата, ще върне имота на ищеца. Г. съобщава на Д. Д., че, ако не му прехвърли имота, нещата ще станат много сложни и сумата, която му дължи, ще расте всеки ден и накрая не се знае, дори и да продаде колата, дали парите от продажбата ще стигнат за погасяване на заема, така че може да се получи да му бъде вечен длъжник. На 23.06.1999 г. Д. прехвърля на Г. собствеността върху процесния недвижим имот. След като подписват нотариалния акт за покупко-продажба, първият ответник и неговият адвокат представят и предварителен договор за покупко-продажба от 23.06.1999 г. на същия недвижим имот, по силата на който Г., вече като продавач, поема задължението да прехвърли на Д. собствеността върху имота. Ищецът го подписва, след което отразената в договора продажна цена, в размер на 1 700 000 лв. неденоминирани лЕ., бива поправена на 2 000 000 лв.

3 неденоминирани лЕ.. Изрично е изложено в молбата, че волята и на двете страни и смисълът на договора за покупко-продажба на имота е да бъде обезпечено вземането на кредитора-втория ответник, чрез това прехвърляне на собствеността. След 23.06.1999 г. ищецът никога не се е виждал с ответниците, нито се е чувал с тях. Д. прави опит на няколко пъти да се види с Г., за да му върне обратно имота, но последният е неоткриваем. Контакт имат едва през 2022 г., когато ответниците обявяват, че ще продават имота.

Макар и непрецизна, формулировката в исковата молба, че договорът за продажба е привиден, защото прикрива договор за заем от 15.10.1998 г., означава, че се поддържа прикритата посредством продажбата сделка да е именно съглашение за уговаряне предварително начин за удовлетворение на кредитора Г., различен от предвидения в закона.

Така предявените искове са за нищожност на договора за покупко-продажба като привиден - прикриващ нищожно от гледище на чл.152 ЗЗД съглашение, са основателни и следва да се уважат.

Независимо, че от първоинстанционния съд е дадена малко по-различна правна квалификация на главните искове за нищожност, това не е довело до неправилно разпределение на доказателствената тежест и оттам – до засягане възможността на страните да докажат твърденията си.

Ищците сключват граждански брак на 19.04.1998 г. в с.Б. – удостоверение на л.12 от делото на РС. Дъщеря им С. се ражда на 10.02.1999 г., а синът им Т. – на 26.01.2000 г.

Ответницата Ф. Я. е съпруга на ответника К. Г., което не е спорно и е видно от удостоверение за гр.брак на л.76 от делото на РС, издадено въз основа на акт за гр.брак № 0053/16.04.1990 г. на община С..

Разписката на л.10 от делото на РС удостоверява, че на 15.10.1998 г. ищецът Д. Д. получава в заем от ответницата Ф. Я. сумата от 1 500 германски марки, с левова равностойност 1 500 000 лв., които Д. се задължава да върне до 15.11.1998 г. Уговорено е, че, ако заемателят не се издължи в уговорения срок, дължи на заемодателката сумата от 1 500 германски марки в тяхната левова равностойност към датата на падежа, плюс 10 % месечна лихва до окончателното изплащане на сумата. Ответницата Ф.

Я. не оспорва, напротив, признава, че е заела на ищеца Д. на посочената дата сумата от 1 500 германски марки, които реално му е предала, дори в 4 присъствието на адвокат Печилкова; че е дала заема от свои лични спестявания, а не от семейни.

Т.е., доказано е сключването на договор за заем и съответно - възникване на парично задължение на Д. Д. за връщане на посочената в разписката сума.

На 23.06.1999 г., според нотариален акт № 93/23.06.1999 г. по дело № 757/1999 г. на Д.ския районен съд, Д. Д. продава на ответника К. Г. дворно място от 600 кв.м., съставляващо имот пл.№ 77, за който е отреден парцел І-77, кв.13 по ЗРП на с.Б., ведно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда и стопанска сграда, за сумата от 1 700 000 лв.

Записано е, че тази сума купувачът Г. е заплатил напълно и в брой на продавача Д. преди сключването на договора; както и че владението върху имота ще бъде предадено на купувача веднага след сключването.

Няма данни нито фактическата власт върху дворното място и двете сгради, нито владението върху тях, някога да е предавано от Д. на Г. или на друг роднина или член на семейството на последния. Напротив, владението върху имота и то като елемент на правото на собственост, е упражнявано както преди, така и след процесната сделка, само от ищците, след преместването им в гр.Г.Д. – чрез брата на ищеца, но те никога не са го губили.

Преди това, на 13.02.1997 г., с нотариален акт №

39/13.02.1997 г., том І, дело № 143/1997 г. на Д.ския районен съд, С.Д.С., чието друго име е А.О.Д., и който е брат на ищеца Д., му дарява своята ½ ид.част от същото дворно място с двете сгради в него. Другите имена на ищеца Д. Д. Д. са М.Д.С. и А.О.Д. видно от копието от личния му регистрационен картон от кметство с.Б. и от удостоверението за идентичност на лице с различни имена от 21.02.2023 г. на л.110 от делото на РС.

На същата дата 23.06.1999 г., от която е процесната сделка, е сключен между ищеца Д. Д. и ответника К. Г. договор, наименован „предварителен“ /л.11 от делото на РС/, с който по чл.1 страните се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът – вече К. Г., се задължава да прехвърли на купувача – вече Д. Д., собствеността върху същия имот - дворно място от 600 кв.м., съставляващо имот пл.№ 77, за който е отреден парцел І-77, кв.13 по ЗРП на 5 с.Б., ведно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда и стопанска сграда; като сключването на окончателен договор от страна на продавача ще се извърши в срок до 25.10.1999 г. чрез нотариално прехвърляне в СлВп-Д..

Според чл.5, продавачът се задължава да прехвърли правото на собственост на купувача срещу цената от 1 700 000 лв./тази цифра е напечатана/, но е задраскана с химикал и под нея с химикал е записано ръкописно 2.000.000 /два милиона/. Съгласно чл.6, тази цена ще се изплаща на продавача по следния начин: а/ ежемесечно до 24-то число на текущия по изпълнението на договора месец – сума от по 180 000 лв./написано с химикал върху друга нечетлива цифра/, като записаната с думи цифра от сто и двадесет хиляди лЕ. е поправена ръкописно на сто и осемдесет хиляди лЕ.; б/ остатъкът от 1 380 000 лв. /поправено ръкописно от триста и двадесет хиляди на триста и осемдесет хиляди/ - в деня преди сключването на окончателния договор за покупко-продажба.

Чл.19 предвижда, че, в случай на закъснение на текущите месечни вноски за погасяване стойността на недвижимия имот, купувачът дължи на продавача допълнително по 90 000 лв. /ръкописно поправено/ месечна неустойка за просрочие на плащанията. Отделно, чл.12 гласи, че, за виновно неизпълнение на задължението по чл.1 /сключване на окончателен договор/, неизправната страна дължи неустойка за неизпълнение в размер на 50 % от уговорената цена на имота.

Описаният в „предварителния“ договор окончателен договор никога не е сключван.