Решение № 535 от 15.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Варна , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело № 20213100500061 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 280615/11.11.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ““ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, *** срещу Решение № 260740/19.10.2020 г., по гр.д. № 16574/2019 г., на ВРС, ХVIII с., с което е осъдено да заплати на В. В. П., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. “13-та“, № 20А, сумата 5000.00 лв., частичен иск от общо 20000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и телесни увреждания, получени в качеството му на водач на л.а. „Волво С60“, ДК № СВ3169КН, на 27.07.2017 г., около 13.00 ч., в резултат на ПТП, в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, в района на адм. Номер 93А, по вина на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, ДК № СВ 5569 АН – Пламен Топалов, ЕГН ***, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното изплащане, на основание чл.

432, ал. 1 КЗ.

Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно и 1 неправилно. Счита, че в хода на първоинстанционното производство не са били доказани всички елементи от фактическия състав на деликта, които да обусловят ангажиране на отговорността му. На второ място, сочи че присъдената сума не е съобразена със съдебната практика, обстановката в страната и събраните по делото доказателства. Излага доводи досежно съдържанието на критерия „справедливост“ и присъденото обезщетение се явявало завишено. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В с.з., не изпраща представител, поддържа въззивната жалба с писмено становище.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна В.П., депозира писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни доводи по оплакванията във въззивната жалба, в резултат от което ги счита за неоснователни. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение.

Претендира разноски за въззивна инстанция. В с.з. чрез процесуален представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.

ВОС по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от В.П. за осъждането на "ЗАД „Армеец“" АД да заплати сумата 5000.00 лв. (размера увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), частичен иск от общо 20000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и телесни увреждания, получени в резултат на ПТП на 27.07.2017 г., около 13.00 ч., в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът твърди, че на 27.07.2017 г., около 13.00 ч., Пламен Топалов управлявал л.а. „Хюндай Санта Фе", ДК № СВ5569АН, по бул. „Симеоновско шосе", в гр. София, в дясна пътна лента, с посока на движение ул. „Проф. Д-р Иван Странски" - бул. „Околовръстен път". В района на административен № 93Б нарушил правилата за движение по пътищата като предприел маневра обратен завой при наличие на двойна непрекъсната линия М2 и отнел предимството на движещият се в лява пътна лента в същата посока на 2 движение и управляван от ищеца, л.а. „Волво С60", ДК № СВ3149КН, при което настъпило ПТП. Вследствие на сблъсъка управлявания от ищеца автомобил се завъртял, преминал в платното за насрещно движение и се ударил в насрещно движещ се трети автомобил. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП, а на виновния водач Пламен Топалов бил съставен АУАН № 062277/27.07.2017 г. След произшествието ищецът твърди, че бил транспортират в лечебно заведение, където му била оказана спешно помощ и поставена диагноза: Рана на главата. Главоболие. Болки във врата.

На 31.07.2017 г. ищецът бил освидетелстван в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Твърди, че след произшествието изпитвал силни болки в областта на шията и гръдния кош, което налагало приемане на болкоуспокояващи, без които не можел да спи.

Впоследствие били установени „Дегенеративни промени на шийния отдел на гръбнания стълб. Хемангиом на тялото на С5. Дискретни дискови протрузии на нива СЗ-С4 и С5-С7.“. Твърди, че продължил да изпитва болки в шийната област, които се разпростряли и към рамото. Твърди, че вследствие на получените телесни повреди бил лишен от възможността да води нормален живот, да спортува и да се движи нормално, предприел рехабилитация, продължаваща и към момента на предявяване на иска. Вследствие на получените телесни повреди бил лишен от възможността да води нормален начин на живот, да спортува и да се движи нормално. Наложило се да посещава рехабилитатор, който да му извършва процедури, като към момента продължава да се подлага на такива. Излага, че произшествието му се отразило и в емоционален аспект като станал нервен и раздразнителен, избягвал срещи с приятели и познати, получавал пристъпи на паника, отказвал да шофира.

Отговорността на ответника обосновава с наличие на валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Хюндай Санта Фе", ДК № СВ5569АН. Твърди, че предявил претенция за заплащане на обезщетение за нанесените му телесни увреждания, но от страна на отвтеника бил постановен отказ.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва, наличието на застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в полица № 3

BG/11/117001810185, между него и собственика на л.а. „Хюндай Санта Фе", ДК № СВ5569АН, валидна към датата на ПТП. Оспорва причинната връзка между твърдяните от ищеца панически разстройства, нервност, раздразнителност, твърдяното психическо разстройство и твърдяното ПТП.

Релевира възражения за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващи се в: шофиране в нарушение на правилата за движение, заблуждавайки другите участници в движението за намаренията си за движение и престрояване, с което е създал предпоставка за настъпването на ПТП и непоставяне на предпазен колан. Твърди, че поставянето на колан препятства получаването на увреждания от удари в части от купето на автомобила, каквито са отразени в представената документация. Считат, че процентът на съпричиняване следва да бъде определен на 90 %. Оспорва размера на претендираното обезщетение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е било спорно наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, досежно л.а. „Хюндай Санта Фе", ДК № СВ5569АН, към датата на произшествието – 27.07.2017 г.

Пред първоистанционния съд е представена застрахователна преписка по щета № 10017100102793Н, от която се установява, че щетата е образувана по отправена от ищецът застрахователна претенция на 28.07.2017 г. От материалите по преписката се установява още, че на 27.10.2017 г. по тази претенция е постановен отказ от страна на ответника. На 20.11.2017 г. от страна на ищеца е отправена повторна претенция за заплащане на неимуществени вреди от ПТП, която е отнесена към образуваната вече щета.

По претенцията е постановен нов отказ от страна на ответника на 02.01.2018 г.

Представен по делото е Протокол за ПТП № 1673349/27.07.2017 г., от който се установява, че на същата дата., около 13:00 ч., в гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“, № 93Б е настъпило ПТП, между л.а. л.а. „Хюндай Санта Фе", ДК № СВ5569АН, управляван от Пламен Топалов и л.а. „Волво С60“, ДК 4

№ СВ3169КН, управляван от ищеца – В.П..

От страна на ищеца е представена медицинска документация за установяване на твърдяните телесни увреждания.

В хода на първоинстанционното производство е назначена комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение е ценено от ВРС. Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено. От автотехническата част от заключението се установява, че на 27.07.2017 г., около 13:00 ч., в гр. София, л.а. „Хюндай" се е движел по бул. „Симеоновско шосе“, в дясна пътна лента, на дясното платно, с посока от ул. „Ив. Странски“ към бул. „Околовръстен път“ като сградата на № 93Б е била от лявата му страна. Зад него, на известно разстояние, в лявата пътна лента, на същото платно, се движел л.а. „Волво". В зоната на посочената сграда водачът на л.а. „Хюндай" е предприел маневра „обратен завой“ от дясна лента при наличие на забранителна двойна непрекъсната разделителна линия М2, при което е настъпил удар между автомобилите в насрещна лява лента. В резултат на удара с л.а. „Волво" се е завъртял и се е ударил с трети автомобил, движещ се в насрещното пътно платно. Екпертът посочва, че причината за настъпването на произшествието е предприемането на обратен завой от водача на л.а. „Хюндай" без да се намира в кръстовище, при наличие на двойна непрекъсната разделителна линия, при приближаващ автомобил в лявата попътна лента – л.а. „Волво“ и приближаващ автомобил в насрещната дясна пътна лента на бул. „Симеоновско шосе". Установява се още, че водачът на л.а. „Волво" не е имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране. От медицинската част от заключението се установява, че в резултат на произшествието и в причинна връзка с него ищецът е получил разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане в областта на лява мишница и лява предмишница, ожулвания в областта на втори и трети пръсти на дясна длан, контузия на шията и гръдния кош, които обичайно отзвучават в рамките на 3 седмици. Експертът-медик сочи, че дегенеративните изменения в шийния отдел на гръбначния стълб не са в причинна връзка с процесното произшествие. Сочи още, че така описаните увреждания могат да бъдат получени, както с подставен предпазен колан, така и без такъв.

Пред

ВРС е изслушано заключение

5 на съдебно-психологична експертиза, което неоспорено от страните е възприето като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението се цени и от въззивната инстанция. От него се установява, че в резултат на произшествието ищецът е развил посттравматично стресово състояние, чиито признаци са актуални и към момента на изследването. Вещото лице сочи, че в конкретния случай личността на ищеца способства за ескалиране на състоянието като при други условия травмата би била понесена по-леко. Експертът сочи, че изследваният е леко напрегнат и емоционално тревожен, но прогнозата за възстановяване е добра, при адекватна намеса от страна на специалист. В с.з. вещото лице уточнява, че ищецът е с хипохондрична структура, т.е. нагласата му е, че здравето и живота му са застрашени и е хистерично акцентуиран, поради което драматизира и преживява случилото се, което забавя процеса на възстановяване.

За установяване на претърпяните болки и страдания в хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля – С. Н.

Янев, без родство. Показанията на свидетеля се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и личния възприятия и не противоречат на приетите за установени факти. Свидетеля излага, че след произшествието ищецът бил в неадекватно състояние, бинтован, със синини и подутини, едва вървял. Бил пребледнял и уплашен. В деня след инцидента, свидетелят го съпроводил, за да му бъде поставена яка, тъй като изпитвал много силни болки във врата. Трудно се движел, движенията му били некоординирани, от болки не можел да спи. Сънувал кошмари. Бил раздразнителен, сприхав със семейството си, въобще не можело да се говори с него. Не искал да се качва в автомобила си. Молел свидетеля да шофира и да взема него, дъщеря му, и жена му. Казвал му да кара по-бавно и да внимава. Самият ищец започнал да шофира около 2 години след инцидента.