Присъда № 12 от 04.06.2024, Районен съд - Попово

Мотиви към Присъда № 12/04.06.2024г. по НОХД № 45 по описа за 2024 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият Н. Д. П. от гр.П. е предаден на съд по обвинение в това, че: „на 23.02.2024г., около 00.30ч.., по ул.„Р.Д.“ №18 е управлявал МПС - лек автомобил „***“ с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества - канабис, установено с техническо средство „***“, като деянието е извършено повторно“ - престъпление по чл.343б, ал.4, във вр. с ал. 3, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано, моли съда да наложи ефективно наказание лишаване от свобода в минимално предвидения размер от 1 г., както и глоба в размер на 500.00лв.

Подсъдимият Н. Д. П. от гр.П. се явява лично и с упълномощен защитник –адв.Й.К. от ТАК, не се признава за виновен като счита, не е извърши деянието, както и че същото е извършено при крайна необходимост. Моли съда да го оправдае по така повдигнатото обвинение, а в условията на алтернативност, моли съда да приеме, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината, и пледира за налагане на наказание под предвидения минимум.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият живее в гр.П.. Същия е осъждан с определение за одобряване на споразумение по НОХД №17877/2021г. на СРС, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, влязло в законна сила на 28.04.2022г..Правоспособен водач е на МПС, като за нарушения по ЗДвП бил наказван многократно.

На 22.02.2024г., около 22.00ч. подсъдимия заедно със св.П.С. и св.Б.З., бил в двора на ОУ „***“ гр.П.. Малко след това подс.П. си тръгнал, като казал, че ще отиде до с.С., за да вземе св.С., който познавали като Емил, тъй като имал някакви проблеми.

По това време св.С. пребивавал в дома на леля си - св.Н.А., която живеела в с.С., на ул.“Цар Самуил“. Св.С. дошъл в дома на леля си около две седмици преди това. Съседите на А. - св.С.А. и св.Н.И., от пристигането на св.С., в дома на леля му били притеснени от поведението му, а детето им се плашело от него.

На 22.02.2024г. св.С. излязъл на улицата, и тъй като било тъмно си светел с фенер.

Подразнен от това, в този момент излязъл и св.А., и двамата влезли в пререкания. От поведението на св.А., Св.С. се уплашил, и побягнал нагоре по улицата, а св.А. чувайки викове излязла от дома си. В този момент на улицата излезли св.И. (съжителка на св.А.), както св.А. и св.О., които също живеели на тази улица, и са в близки родствени отношения, с тези свидетели. Започнала разправия помежду им, в която се намесил и св.О.О.. След като св. С. избяга, се отправил към центъра на селото. Тогава бил настигнат от кола, от която излезли хора, и му нанесли удари по лицето и тялото. Тъй като се уплашил и не се чувствал добре, св.С. се обадил на подс. П., с молба да дойде, и да го закара до гр.П.. Малко след 22.00ч. подс.П. се отзовал на молбата, и заедно с негов приятел дошли в с.С., с л.а., марка „***“, която била собственост на майка му – Йонка П.а. След като помогнали на св.С., тримата се отправили към гр.П., като св.С. решил да отиде в полицията и да подаде жалба за случилото се. Около 22.30ч., след като пристигнали в гр.П., св.С. и подс.П. отишли в полицията, където С. подал жалба. По това време на смяна бил св.С.Мв, който приел жалбата.

След като подал жалбата, св.С. решил да се върне в с.С., и отново се отправили към дома на леля му. Когато се върнали в с.С., часът бил около 23.30ч. Подс.П. придружил св.С. до дома му, като по покана на св.А. влязъл вътре, и престоял около 10мин. През цялото това време подс.П. и св.Б.З. комуникирали, чрез социална мрежа. Разбирайки за възникналия инцидент със св.С., св.З. предложил на св.С. да отидат до с.С., и така двамата се отправили 1 към селото, където пристигнали между 23.30ч. и 00.00ч. След като подсъдимия ги упътил, и свидетелите стигнали, спрели автомобила на улицата, която била над улицата, в която живеел св.С.. След това св.З. написал на подс.П., че са в селото и го чакат, и излезли извън автомобила. В това време св.А. и св.И., които разполагали с външна камера на къщата си, забелязали спрения автомобил и момчетата. Обадили се на св.А. и св.О., и заедно излезли на улицата, и се отправили към свидетелите З. и С., като крещели и ги заплашвали. Уплашени от това, същите се качили в автомобила и потеглили, но стигнали до края на улицата, от която нямало изход. Св.С. тръгнал да обръща колата, като в този момент били посрещнати от кола, от която излезли 3-4 човека, които им крещели да спрат и да излязат, като единия носел и твърд предмет. Уплашени от това потеглили, но някой ударил задното стъкло на автомобила на св.С., и то се счупило. В този момент видели подс.П., който разбирайки за случилото се, вече бил излязъл от дома на св.С., как бяга към тях, и как е заобиколен от много хора. Докато подс.П. се опитвал да разбере какво се случва, получил първо удар в лицето, а после удар с предмет, от който паднал на земята. В този момент бил заобиколен от групата хора, които един през друг го заплашвали, и му се заканвали. Успявайки да се измъкне, се качил в колата и потеглил за гр.П.. В това време разбрал от св.С. и св.З., че са на паркинг, в близост до полицията, като св.С. имал намерение да подаде жалба, заради счупеното стъкло на автомобила. След като разбрал за това, подс.П. също решил да подаде жалба и се отправил към паркинга. Пристигнал там 10 мин., след св.С. и св.З., които още тогава видели и разбрали, че П. бил бит, тъй като лицето му било окървавено. Часът вече бил около 00.30ч., когато тримата се отправили към полицията, за да подадат жалби. Там били посрещнати от дежурния полиция св.С.Мв, който по-рано бил приел и жалбата на св.С.. По данни на св.Мв и св.М., подс.П. имал видими следи от нанесен побой. Личало си, че има следи от физическа намеса. По лицето имал кръв, както и на една от скулите си личало, че е имало нанесен удар. След като двамата – св.С. и подс.П. депозирали жалбите, св.Мв започнал да провежда беседи, да събира сведения от тримата. Тъй като подсъдимия бил превъзбуден и неспокоен, около 02.30ч. св. Мв решил, заедно с колегата си св.М.М. да извършат тестове за употреба на алкохол и употреба на наркотици, на двамата водачи на МПС- св.С. и подс.П.. Първо бил направен тест за употреба на алкохол, като и двата теста били отрицателни. След това в 02.37ч. подсъдимия бил тестван за употреба на наркотици, с техническо средство „***“, като видно от приложената разпечатка (на л.26 от БП), уреда отчел наличие на канабис. Този резултат бил отразен в тестова касета за “***, проба №***, приложена по делото като веществено доказателство

В тази връзка бил издаден талон за изследване №073349, в 02.50ч., след което подс.П. бил откаран до ЦСМП Т., филиал П.. Видно от приложения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, издаден в 3.45ч. на 23.02.2024г., подсъдимия П. отказал вземане на кръв и урина. След това бил откаран в РУ -П., където бил съставен и АУАН №1223403 (приложен на л.39 от БП), за нарушение по чл.5, ал.3,т.1, предл.2 от ЗДвП, който подсъдимия подписал без възражения. Още тогава му било иззето и СУМПС, и бил задържан за срок от 24 часа.

От приложеното съдебно – медицинско удостоверение №41/23.02.2024г., изд. от Д-р В.Горанов, се установява, че при преглед на подс.П., на 23.02.2024г. са установени повърхностна разкъсно - контузна рана под външния ъгъл на дясното око, отоци и кръвонасядания по клепачите на лявото око, отоци и кръвонасядания по задната повърхност на левия лакет, като така установените увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава пострадалия, а именно нанасяне на удари с юмруци и пластмасова тръба по лицето от няколко непознати мъже. Така установените увреждания, според заключението на експерта са причинил на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От приложените заверени копия от преписка с рег. №321000-1700/2024г. на РУ-П., пр.

№699/2024г. на РП-Т., ТО-П., се установява, че по повод депозираните жалби от св.С. и 2 подс.П., освен събраните сведения и докладни записки, на св.С., св.А., св.О. са съставени протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗВМР, още на 22.02.2024г., а на св.И., св. А. и на подс.П. са съставени такива протоколи на 23.02.2024г.

Така възприетата фактическа обстановка приема за установена въз основа на събраните в досъдебната и съдебна фаза на производството посредством приложените по БП № 58/2024г. по описа на РУ-П. писмени доказателствени средства – свидетелство за съдимост; справка за нарушител от региона от издадено от сектор „КАТ” при ОД на МВР-Т., АУАН и др., както и от приложените допълнителни писмени доказателства, така и показанията на изслушаните в с.з. свидетели.

Принципно така изложената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия. Най – напред по отношение на обясненията на подсъдимия, следва да се отбележи, че освен средство за защита, същите са и основно доказателствено средство, поради което съдът не може декларативно да ги отхвърли, без да ги обсъди всеобхватно и съпостави с другите материали по делото (в този смисъл Решение № 981/07.12.2005г. по н.д. № 585/2005г. на ВКС, ІІІ н.о. на ВКС). В тази връзка следва да се посочи, че съдът дава вяра на изложеното от подсъдимия досежно фактите за хронологията на събитията преди и по време на извършване на проверката в РУ-П., тъй като те кореспондират, както с писмените доказателства, така се подкрепят и от показанията на голяма част от свидетелите- св.С., св.З., св.А., св.М. и св.С.. Поради което не се налага подробен анализ на същите, като правното им значение ще бъде обсъдено на съответното място по – долу.

Всъщност подсъдимия и неговия защитник на първо място оспорват извършването на престъплението, като още в с.з. на 22.03.2024г. излагат доводи за това, че подсъдимия не е заловено след извършване на престъплението; че разпитаните по делото свидетели в БП по никакъв не указват на извършено престъпление, както и че те са без връзка с извършения впоследствие чрез техническо средство тест. Тези доводи и съображения бяха изложени във връзка с това по какъв начин е образувано БП, и как е установено престъплението. На следващо място подсъдимия и неговия защитник считат, че деянието е извършено, при условията на чл.13 от НК.

Въз основа на така възприетата по - горе фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразен е извода на прокуратура, че подсъдимият Н. Д. П. е извършил престъпление, по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал.

1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност, тъй като изводът, че на 23.02.2024г. около 00.30 ч, в гр.П., по ул. "Р.Д." №18 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***“ с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества канабис, установено с техническо средство „***“, като деянието е извършено повторно, не се доказа по категоричен и несъмнен начин.

За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество, и това деяние да е извършено повторно. Това налага най - напред да се направи анализ кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл. 343б от НК, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.

Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен характер за съдилищата, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на управомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното 3 средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието "управление" настоящият съдебен състав счита, че би могло, и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343б от НК. Приложението обаче следва да бъде съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Последното се явява престъпление на формално (просто) извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на това престъпление, не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, респ. същият не е сред елементите от състава на това престъпление.