Решение № 85 от 12.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Враца, 11.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500393 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 374/07.07.2023 г. по гр. д. № 443/2023 г. на Районен съд – Козлодуй, е отхвърлен като неоснователен предявения от П. С. П., иск по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК против „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор Г.

К., за признаване за установено, че не дължи сумата от общо 1132,68 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 06.08.2012 г. по ч. гр. д. № 626/2012 г. на Районен съд - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 288/2007 г. по описа на СИС при Pайонен съд - Козлодуй, като погасена по давност. Със същото решение е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.

С. П. да заплати на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е обжалвано от П. С. П., с ЕГН **********, от ***. Жалбоподателя твърди, че решението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Процесните суми касаели неплатена топлинна енергия и топла вода, поради което се погасявали с кратката тригодишна погасителна давност. Въз основа на изпълнителния лист и подадена на 04.12.2012 г. молба от „АЕЦ Козлодуй" ЕАД било образувано изпълнително дело № 448 по описа за 2012 г. на ДСИ при PC - Козлодуй. С молба от 14.10.2014 г., взискателя поискал 1 вземането по изпълнителното дело да бъде присъединено към изп. дело № 288/2007 г. по описа на СИС при PC - Козлодуй, между същите страни. Искането било уважено от съдебния изпълнител с разпореждане от същата дата и от този момент вземането по изпълнителния лист издаден по ч. гр. д. № 626/2012 г. на КРС се ползвало от действията по изп. дело № 288/2007 г. на ДСИ при КРС. Правилен бил извода на съда, че в настоящия случай следва да намери приложение Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ВКС, с което е прието, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС се прилага за изпълнителни дела образувани след 26.06.2015 г.. В случая изпълнителното дело било образувано преди постановяването му, поради което давността за вземането започнала да тече от 26.06.2015 г..

Жалбоподателя не споделя съжденията на съда за това кога и колко пъти била прекъсвана давността за вземането, както и крайния извод, че тя не е изтекла до настоящия момент.

Изпълнително дело № 448/2012 г. по описа на СИС при КРС било образувано на 04.12.2012 г., на която дата погасителната давност била прекъсната на основание чл. 116, б „в" ЗЗД и по силата на чл. 115, б „ж" ЗЗД по време на изпълнителното производство давността спряла да тече до 26.06.2015 г.. Започналата да тече от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането изтекла на 26.06.2018 г., до която дата не били извършвани валидни изпълнителни действия по изп. дело № 288/2007 г. на СИС при КРС, които да доведат до прекъсване на давността. Изп. дело № 288/2007 г. било прекратено по силата на закона още на 10.02.2011 г. и в хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилвали по право и дори да имало такива, и да са били от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ГПК, те не можели да доведат до прекъсване на давността. От приложеното в цялост изпълнително дело № 288/2007 г. било видно, че след образуването му на 14.12.2007 г., взискателя проявил активност в периода до 10.02.2009 г.. когато поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. В периода от подаване на молбата за налагане на запор от 10.02.2009 г., до подаването на следващата молба от взискателят по изпълнително дело № 288/2007 г. по описа на ДСИ при КРС на 23.10.2014 г., с която поискал да бъде насрочен опис на недвижим имот на длъжника и опис на движимите вещи, изминал период значително по - дълъг от две години, през който взискателя преустановил активността си по изпълнителното дело, не предприемал никакви действия и не правил никакви искания пред съдебния изпълнител, включително искане за започване на нов принудителен способ. Съдия изпълнителят не дължал по делото действия, които не са били поискани от взискателя. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство било предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като държавният съдебен изпълнител няма задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото. Взискателят бил този който следва да следи и да се интересува от това което се случва по делото и да прави искане за извършване на определени действия във връзка с принудителното изпълнение срещу длъжника, да посочва начина на изпълнението и да дава насоки на принудителното изпълнение, като прави 2 изрични искания за това. Без инициативата и активността на взискателя, движението по изпълнителното дело било невъзможно. След като взискателят е този, който трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес посредством отправяне на искане до съдебния изпълнител да извърши съответното действие, то изпълнителното дело следвало да се прекрати, тъй като за период много по дълъг от две години не били предприети от всискателя, някакви действия, като не били извършвани и никакви изпълнителни действия от ДСИ през този период. Съгласно установената съдебна практика при прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК било без значение поради каква точно причина взискателя не поискал извършването на изпълнителни действия. Очевидно било от формулировката на тази разпоредба, че законодателя не взема предвид като условие за прекратяване на изпълнителното дело причината поради която не е искано извършване на изпълнителни действия. Визираната разпоредба представлявала една презумпция, че взискателят се е дезинтересирал от производството, ако не е предприел никакви изпълнителни действия в продължение на определен срок, като причините за това поведение били ирелевантни, и затова производството следвало да се прекрати по силата на закона. В мотивите на т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК било прието, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпвало по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Дори и при неиздаване на нарочно постановление от страна на съдебен изпълнител, както в конкретния случай, изпълнителното производство вече било прекратено по отношение на длъжника, след като е изтекъл предвиденият в закона двугодишен преклузивен срок. Изтичането на този срок водело до прекратяване по силата на законовата норма на започналото изпълнително производство /ех lege/, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Поради изложените съображения, постъпилите впоследствие искания от взискателя, както и предприетите последващи действия от съдебния изпълнител по изпълнително дело № 288/2007 г., не можели да възстановят прекратеното по силата на закона изпълнително производство. Прекъсването на давността било възможно само при предприето действие в рамките на предвидения от закона двугодишен срок и преди неговото изтичане. Ето защо исканията на взискателя след 10.02.2011 г. били процесуални действия, предприети след като изпълнителното производство е било вече прекратено по право. Последицата от настъпилото по закон прекратяване на изпълнителното производство водело и до недопустимост на последващи изпълнителни действия по делото /в този смисъл решение № 223 от 12.07.2011 г. по т. д. № 124/2010 г., ТК, II ТО на ВКС/. PC - Козлодуй неправилно се позовал на предприеманите от взискателя изпълнителни действия по изп. дело № 288/2007 г. и приел, че с тяхното поискване и извършване била прекъсвана давността за вземането по процесния изпълнителен лист, тъй като всички тези подробно изброени в решението действия били поискани и предприети от съдебния изпълнител след 10.02.2011 г., поради което били незаконосъобразни, тъй като били предприети по вече прекратено по силата на закона изпълнително производство. Предвид гореизложеното, счита, че давността за вземането по 3 изпълнителен лист от 06.08.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 626/2012 г. на PC - Козлодуй, изтекла на 26.06.2018 г., а отрицателния установителен иск за недължимост на вземането поради погасяването му по давност бил заведен след тази дата, поради което искът бил основателен и доказан. Предвид гореизложеното жалбоподателя претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. В отговора се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Изложените твърдения и доводи във въззивната жалба не лежали на законова основа, не кореспондирали с приетите по делото доказателства, не били подкрепени с нови доказателства и сами по себе си представлявали въпроси по същество на делото, чието решаване намерило своя израз в постановеното решение. В хода на делото пред първата инстанция по безспорен начин се доказало от ответната страна, на база приетите и неоспорени от страните многобройни доказателства, че вземането на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД произтичало от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода, респ. вземанията за такива услуги се явявали периодични плащания, поради което се погасявали с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл. 111, б „в" от ЗЗД - / Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това, настоящия случай се явявал в хипотезата при издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основания по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б „е" ГПК /отм/ сега заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и чл. 417 от ГПК, новата давност, която започвала да тече от влизане в сила на заповедта, винаги била тригодишна. При постановяване на обжалваното решение изцяло била съобразена установената по делото фактическа обстановка на база събраните многобройни писмени доказателства.

Присъединяването на изпълнително дело с предмет процесното вземане № 448/ 2019 г. към преждеобразуваното между същите страни за друго вземане изпълнително дело № 288/ 2007 г. било валидно изпълнително действие, което прекъсвало давността за процесното вземане.

Действително според тълкувателното решение от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсвало давността присъединяването на кредитор по чл. 456 ГПК, но под това закона нямал предвид обединяването на изпълнителни дела между същите страни по няколко вземания, какъвто бил настоящия случай, където кредитора бил един и същ ответника „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, а „други кредитори на същия длъжник", поради което неправилно ищеца се позовавал на разпоредбата на чл. 457, ал. 2 ГПК досежно последиците от присъединяването, която в случая била неприложима. По делото било доказано от страна на ответното дружество, че за процесното вземане по ИД № 288/2007 г. след присъединяване към него на вземането по ИД № 448/2012 г.. Взискателят „АЕЦ Козлодуй" ЕАД всяка година искал изпълнителни действия - опис и продажба на недвижим имот, опис на движими вещи на длъжника, запори на сметките на длъжника, респ. ДСИ при КРС предприемал и извършвал поисканите от взискателя изпълнителни действия, независимо от факта например, че проданта не е станала - поради неосигурен достъп от страна на длъжника. Освен това било безспорно доказано в хода на делото, че кредитора „АЕЦ Козлодуй" ЕАД изрично посочвал във всички молби за поискани изпълнителни действия, че 4 освен по ИД № 288/2007 г. се отнасят и за присъединеното към него ИД № 448/2012 г., респ. и за всички други присъединени изпълнителни дела между същите страни за други вземания. Въз основа на гореизложеното, при поддържане и на доводите изложени пред първата инстанция, въззиваемия претендира потвърждаване на обжалваното решение.