Решение № 5517 от 30.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5517 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100502913 по описа за 2023 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание н а десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Сименова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Яна Борисова при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2913 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.01.2023 год., постановено по гр.дело №65926/2021 год. по описа на СРС, ГО, 144 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Ж. М. Х. и В. Й. Х. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 155 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца разделно – по 1/2 част от следните суми: 3 921.74 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване 1 на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №33558/2021 год. по описа на СРС, ГО, 144 с-в – 11.06.2021 год. до окончателното й изплащане, 508.11 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на топлинна енергия за периода от 15.08.2019 год. до 01.06.2021 год., 23.77 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №33558/2021 год. по описа на СРС, ГО, 144 с-в – 11.06.2021 год. до окончателното й изплащане и 4.99 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 год. до 01.06.2021 год. и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и заповедното производство в общ размер на 1 837.34 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Ж. М. Х. и В. Й. Х., чрез назначения им особен представител.

Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд бил взел предвид единствено заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които обаче били изготвени само по документи, без да е извършен оглед на процесния имот. Не било ясно как вещото лице било направило констатацията за наличието на радиатори, лира в банята и т.н., при положение, че ответниците не били намерени на посочения от тях адрес. Съдебно-счетоводната експертиза била изготвена въз основа на документи, които не били представени по делото. Неправилно СРС бил приел, че ответниците са обвързани от Общите условия на ищеца. По делото липсвали доказателства, че същите са публикувани – чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В случая била налице „принудителна продажба“, „непоискана услуга“, липсвал с етажната собственост и измервателните уреди не били изправни. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 155 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разглеждания случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, че ответниците са съсобственици на процесния апартамент №85, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“, ******* /при равни права/, поради което и се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. имат качеството на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.

3

153, ал. 1 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год., понастоящем отменена/ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./.

Установено е въз основа на заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през исковия период в процесния имот е имало монтирани 4 бр. отоплителни тела – без поставени индивидуални разпределители, както и 1 бр. щранг-лира в банята, като не е имало узаконен водомер за топла вода; делът на ответниците з а отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба – топлинната енергия за отопление била начислявана на база екстраполяция по максимален специфичен разход на сградата, съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването, а топлата вода – на база 1 бр. лице/потребител по 140 л/ден, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от посочените наредби; ищецът бил отчитал за своя сметка технологични разходи, а измервателните уреди били изправни – общият топломер в абонатната станция бил преминал през съответните метрологични проверки, като било констатирано, че съответства на одобрения тип.

Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлинна енергия в определено количество за исковия период. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените 4 цени и възражението на жалбоподателите, че дяловото разпределение е било извършено неправилно се явява неоснователно. Съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /понастоящем отменена/, изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление, а според чл.

6.9 от Методиката по Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, при щранглира без уред за дялово разпределение /както е в случая/ инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5. – прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата . По същия начин се определя количеството топлинна енергия за имотите на клиенти без уреди за дялово разпределение – чл. 70, ал. 1 от наредбата.

Идентично е и съдържанието на нормите на чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването. Следователно и при липсата на доказателства, че през процесния период ответниците са монтирали индивидуални разпределители върху отоплителните тела в имота и са узаконили водомера за топла вода, а доказателствената тежест в тази насока е била тяхна с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, то следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да определи служебно количеството доставена топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване за имота, съгласно методиката, установена в горепосочената наредба.