Решение № 260082 от 27.10.2020, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 1417/2020
- Вид
- Решение № 260082
- Подписан
- 27.10.2020
- В сила
- 05.02.2021
- Състав
- КРАСИМИР МАРИНОВ КРЪСТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл. първо · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.113 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.222а · Закон за защита на потребителите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
260082/27.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Красимир Кръстев
Секретар Ф. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 1417 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № В-0050592 от 24.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и недоказано и издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като излага подробно аргументите си за това, алтернативно моли за намаляване размера на наложеното наказание. Моли за присъждане на юристконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощен процесуален представител.
Административно-наказващият орган, издал НП, редовно призован не се явява, в придружително писмо моли жалбата да се отхвърли и се остави в сила издаденото НП. Представя писмено становище в което моли НП да бъде потвърдено и да се присъди юристконсултско възнаграждение
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 28.04.2020г. компетентни длъжностни лица при Комисия по търговия и защита на потребителите - гр. Шумен извършили проверка в обект стопанисван от жалбоподателя, а именно - „Теленор“ – магазин за продажба на мобилни апарати намиращ се в гр. Шумен на бул. “С.
Велики” № 46В, за което бил съставен Констативен протокол № К-2689789 от 28.04.2020г. В протокола било отразено, че проверката се извършва във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. № В-03-638/23.04.2020г. от С. Ю. Р.. При проверката е установено, че в момента обекта работи и обслужва клиенти. Жалбата на потребителя е относно рекламация на мобилен телефон “Samsung” модел „Galaxy А40“. В жалбата било посочено, че телефона е закупен на 20.09.2019г.
Телефона проявил дефект – „ екрана потрепва и забива“ и по този повод потребителя предявил рекламация на 30.09.2019г. Рекламацията е приета на 08.04.2020г.с протокол за приемане на устройство №
*********, като описание на повредата е записано „екрана потрепва и телефона забива“. Със сервизен протокол № ********** от 15.04.2020г. търговецът „Теленор България“ ЕАД отказва да отремонтира гаранционно телефона с мотива „Следи от корозия по конектора за зареждане и размит стикер от влага“.
Във връзка със съставения констативен протокол от дружеството жалбоподател било изискано становище, поради какви причини телефона не е отремонтиран. С изх. № 114/04.05.2020г. бил получен отговор, че проблемът се състои в това: Следи от корозия и размит стикер за влага по конектора за зареждане. Неправилна експлоатация от страна на потребителя. Тези констатации на оторизирания сервиз не били отразени в протокола за приемане на телефона.
На 28.05.2020г. за констатираното при проверката извършена на 28.04.2020г., бил съставен АУАН № К-0050592/28.05.2020г., като актосъставителя е счел, че с това жалбоподателят е нарушил чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Акта е съставен и връчен на упълномощено от жалбоподателя лице, който го е подписал без забележки. Не се е възползвал от правото си по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок да депозира писмени възражения по акта. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № В-0050592 от 24.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/, тъй като отразеното в акта и в НП представлява нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, н.Й. - актосъставител и В.Г. свидетел при установяване на нарушението, те са установили по безспорен начин, че предявената рекламация не е отстранена. При поискване от тяхна страна на становище от страна на „Теленор“ такова им е представено, като жалбоподателя по същества не отрича констатираното при проверката, но заявява, че повредата се дължала на механично въздействие, което е основание за отказ от гаранционно обслужване. При поискване на доказателства за такова механично въздействие, такива не били представени.
На търговеца е вменено задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба на стоката и това трябва да става в едномесечен срок от предявяване на рекламацията от потребителя. Смисълът, който законодателя е вложил в чл. 113 ал.1 от ЗЗП е потребителя да е защитен, като потребителската стока когато не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Това в настоящия случай не е станало.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение на Закона за защита на потребителите. Закона е категоричен чл.113 ал.1 от ЗЗП гласи “ Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба”. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение. Обекта в който е извършена проверката и констатирано нарушението се стопанисва от „Теленор България ЕОД. Правилно актосъставителя е ориентирал проверката си към “Теленор България” ЕОД и съответно е съставил АУАН именно на този търговец. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочат самото НП и да повлекат неговата отмяна.
Относно размера на наложеното наказание, разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП предвижда: “ За нарушение на чл. 113 на виновните лица се налага глоба, а на ЕТ и юридическите лица “имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, наказващия орган е спазил разпоредбите на чл.
27 от ЗАНН, като е наложил възможно най-тежкото наказание, имайки предвид, че за аналогични такива нарушения жалбоподателя е санкциониран повече от пет пъти и въпреки това не си е взел нужната поука и продължава да върши същите нарушения.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 120 лева, в какъвто размер е и направеното искане от административно-наказващият орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
В-0050592 от 24.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к.
„Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/.
ОСЪЖДА “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* да заплати на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: