Решение № 1455 от 21.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело № 20225300101161 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Л. А. М. от гр.*** в исковата си молба против „Гиро Ленд“ЕООД, представлявано от А.Х.К.,със седалище и адрес на управление на дейността : гр.Пловдив,бул. „ България“№142 Б, ЕИК 205207962 твърди,че с ответника се намират в облигационни отношения въз основа на сключен договор за наем на 22.10.2018г. На основание така сключения договор, ищецът е предал на ответника имота предмет на договора за наем. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора за наем, но ответникът не е изпълнил своето насрещно задължение да заплаща уговорената наемна цена в размер на 5 867,49 лева,. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 24 404, 94 лв., представляваща дължима наемна цена по договора за наем, неплатена от ответника за периода 22.05.2019г. 21.10.2019г., обезщетение за забава на парично задължение за периода от 22.04.2019г.-когато е бил падежът на задължението, до датата на предявяване на исковата молба - 26.04.2022г. в размер на 7 348,60лв.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор на 1 исковата молба. Излага съображения, че исковите претенции са неоснователни. Противопоставя възражения: Първо, че претендираното от ищеца вземане е погасено по давност и второ възражение: за прихващане до размера на исковата претенция, с насрещно вземане на ответника, в общ размер от 41 072, 43лв. Сумата е платена при начална липса на основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Искането е исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Окръжен съд Пловдив съобразявайки изложеното в исковата молба и отговорът на исковата молба, преценявайки доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната съвкупност ,приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 228 и сл. ЗЗД договорът за наем е двустранен, възмезден и консенсуален, и се счита за сключен от момента на постигане на съгласие между страните. Договорът за наем поражда права и задължения и за двете страни, за наемодателя възниква задължение да предостави на наемателя наетата вещ, а последният да заплаща уговорената наемна цена за определения срок.

Между страните не спори,а се установява и от приложения по делото договор за наем от 22.10.2018г., че на посочената дата са сключили договор на наем за собствен на ищеца имот. Държането на имота е предадено в деня на сключване на договора : 22.10.2018г. Уговорен е срок на договора : от 22.10.2018г. до 21.01.2022г.,както и наемната цена- в размер и начин на плащане ,както следва : наемната цена за периода 22.10.2018г.-21.10.2019г. представляваща левовата равностойност на 3000 евро на месец, ще бъде платена авансово в началото на всеки шестмесечен период за шест месеца напред.За първите шест месеца от сключване на договора наемната цена е заплатена към датата на сключване на договора -22.10.2018г.

Наемната цена за периода 22.10.2019г.- 21.10.2020г. ,а също и за всеки следващ период от една година ,страните са уговорили да се изчислява по следния начин : В е равно на А+А.Х /100 ,където В е текущия месечен наем за текущата година, А е месечния наем за предходната година,а Х е нарастването на потребителските цени в РБ в проценти, публикувани от НСИ ,но независимо дали Х е положително или отрицателно число, наема няма да се намаля. В т.9 от договора страните са уговорили,че ако наемателят 2 закъснее с плащането на наема с 15 дни, наемодателят има право да заяви, че разваля договора на това основание. В т.10 страните са уговорили,че договора са счита за прекратен с изтичане на срока на договора ,а също така и при разваляне на договора в хипотезата на т. 9 от Договора, поради неплащане на уговорената наемна цена. В т.15 е посочено,че наемната цена ще се превежда по сметка на ищеца.

Спорът между страните се съсредоточава дали претендираната наемна цена е погасена по давност,предвид възражението на ответника в тази насока.

По делото няма данни ответникът да е заплатил търсената наемна цена за периода 22.05.2019г.- 21.10.2019г. , 5 месеца по 3 000 евро, или левовата равностойност в размер на 5 867,49 лева-месечна наемна цена. Доколкото ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства за заплащането й за процесния период, а доказателствената тежест в тази насока е била негова, то исковата претенция се явява основателна в размера, в който е предявена :

24 404,94 лева.

Претендира се наемна цена за месеците от 22.05.2019г. до 21.20.2019г.

Исковата молба е входирана в регистратурата на съда на 26.04.2022г. – първият работен ден, след почивни празнични дни в периода 22.04.2022г.25.04.2022г.-вкл. Великден. ,т.е настоящият съдебен състав приема възражението,че исковата претенция е погасена по давност –на основание чл.111 в от ЗЗД, като несъстоятелно.

По отношение на възражението за прихващане:

Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявено, с оглед основателността на исковете по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за сумата ,така както е предявена 24 404,94 лева,следва да бъде разгледано своевременно направеното от ответника в писмения отговор по чл. 131 от ГПК евентуално възражение за съдебно прихващане с негово насрещно вземане в размер на 41 072,43 лева –обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.55 ,ал.1 от ЗЗД. Възражението е неоснователно. По делото не се ангажираха каквито е да било доказателства, че ответника се легитимира като носител на изискуемо и ликвидно вземане с посоченото правно основание.

По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД- мораторна лихва за забава на претендираната наемна цена. Съдът съобразявайки, уговореното 3 между страните с договора за наем, че падежът за заплащане на претендираната наемна цена е бил на 22.04.2019г. –чл. 4 от Договора, и съобразно чл.162 от ГПК приема,че претенцията е основателна в размера, в който е предявена и като такава следва да се уважи.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски по водене на делото в размер на 1270,14 левазаплатена държавна такса.

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Гиро Ленд“ЕООД, представлявано от А.Х.К.,със седалище и адрес на управление на дейността : гр.Пловдив,бул. „ България“№142 Б, ЕИК 205207962 да заплати на Л. А. М. от гр.***,ул.***,ЕГН ********** сумата в размер на 24 404,94 /двадесет и четири хиляди четиристотин и четири и 0,94/ лева –представляваща незаплатена наемна цена за периода 22.05.2019г. до 21.20.2019г. на основание договор за наем от 22.10.2018г., с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД ,ведно със законната лихва считано от 26.04.2022г. до окончателното плащане на сумата; сумата в размер на 7 348,60 / седем хиляди триста четиридесет и осем и 0,60/ левапредставляваща обезщетение за забава на сумата от 24 404,94 лева за периода 22.04.2019г. –26.04.2022г.-с правно основание чл.86 от ЗЗД, както и сумата в размер на 1270,14 / хиляда двеста и седемдесет и 0,14 / лева -представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4