Решение № 703 от 29.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Бургас, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20232100101882 по описа за 2023 година Ищцата С. Р. Х. от **** чрез пълномощника адв. Станко Кралев с адрес на адвокатската кантора гр.Бургас,ул.“Раковски“ № 2 е предявила иск против Прокуратурата на Република България със седалище и адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2 за осъждане на ответника да й заплати сумата от 100 000 лева,представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от неправомерно воденото срещу нея досъдебно производство № ЗМ157/2018 год. по описа на ОД на МВР Бургас ,вх. № 571/2015 год. по описа на БРП ТОС,ведно със законната лихва ,начиная от 12.01.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетението,както и направените по делото разноски вкл. адвокатско възнаграждение.Твърди,че на 19.06.2019 год. е била привлечена като обвиняем и й е била взета мярка за неотклонение “подписка“ за това,че в периода 22.12.2010 год. до 15.01.2016 год. в гр.Средец,в условията на продължавано престъпление,като извършител,в съучастие с И.В.К., като подбудител,съставила 10 неистински официални документи-членски карти на Български ловно-рибарски съюз,издадени от името на Сдружение ловно рибарско дружество „Орловица“ –гр.Средец с цел да бъдат използванипрестъпление по чл.308,ал.2,вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК.

Посочва,че на 13.11.2020 год. в Районен съд-Средец е бил внесен обвинителен акт против нея и К. и е било образувано НОХД № 180 /2020 год. по описа на 1 съда. Заявява,че с присъда № 250005/30.09.2021 год. Районен съд Средец е признал всички подсъдими за невиновни и ги е оправдал.Проследява хода на делото в Районен съд Средец като възпроизвежда и част от мотивите на съда в постановената присъда.Твърди,че ответникът чрез свой представител е протестирал оправдателната присъда пред Окръжен съд Бургас,който с решение № 14 от 12.01.2023 год. по ВНОХД № 1108 по описа за 2021 год. я е потвърдил изцяло.Възпроизвежда и част от мотивите на въззивния наказателен съд.Заявява,че продължилите над 3 години действия от страна на Прокуратурата на Република България,многократното явяване в съдебни заседания за ненужни разпити на свидетели са й нанесли непоправими морални и психически травми,както и на нейното семейство,близки,приятели и познати. Посочва проявите на психически стрес и промените в емоционалното си състояние и в социалните контакти.Представя и ангажира доказателства.

Предявеният иск е с правно основание в чл.2,ал.1,т.3,предл. първо на ЗОДОВ.

Ответникът Прокуратурата на Република България в своевременно подадения писмен отговор оспорва основателността на предявения иск.Твърди,че посочените неимуществени вреди са недоказани,както и че не е доказана причинно-следствена връзка с обвинението.Счита и размера на претенцията за прекомерно завишен.Намира,че изложените обстоятелства в исковата молба не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство,а и оправдателния съдебен акт сам по себе си също има ефект на репарация.Счита,че следва да се отчетат следните обстоятелства: приложена е спрямо ищцата най-леката мярка за процесуална принуда-подписка,която не е довела до ограничаване на правата й; за престъплението по чл.308,ал.2 от НК законодателят не е предвидил долна граница на наказанието лишаване от свобода;наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза/на две инстанции/,е протекло в разумни срокове,като са проследени датите от момента на привличане на ищцата като обвиняем до заседанието по ВНОХД .Счита,че не следва да носи отговорност за момента на произнасяне по въззивното производство-12.01.2023 год. при проведено заседание на 17.12.2021 год. по ВНОХД № 1108/2021 год. и предвид разпоредбата на чл340,ал.1 от НПК.Претендира да бъде отчетено,че органите на прокуратурата нямат ръководни функции в съдебната фаза,както и че обвиняеми /подсъдими са били и други лица,чието процесуално поведение и това на процесуалните 2 им представители също е от значение за продължителността на наказателното производство.Позовава се на липсата на твърдения и ангажирани доказателства за интензивно провеждани процесуални действия с участието на ищцата,на липсата на доказателства за трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищцата в резултат на воденото производство,на обстоятелството,че качеството на служител на ищцата на длъжност 0счетоводител в ЛРД „Орловица“ не е променено.Счита,че в исковата молба са коментирани процесуални действия,чието извършване не е било в правомощията на прокуратурата,като част от възраженията е следвало да бъдат направени в наказателното ,а не в настоящото производство.Позовава се на разпоредбата на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ и заявява,че увреждането е причинено по изключителна вина на ищцата,поради което счита,че обезщетение не дължи.Аргументира това свое възражение с твърдения,че не е бил спазен реда за приемане на членове в сдружението,като ищцата е следвало да следи за спазване на чл.14,ал.1 от Устава и не е следвало да издава членски карти,позовавайки се на мотивите на първоинстанционния съд.Позовава се алтернативно на разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ,като претендира намалява не на обезщетението.Прави свои доказателствени искания,възразява срещу част от доказателствените искания на ищцата

Окръжен съд Бургас,като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна средното:

Не са спорни между страните следните обстоятества:с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.06.2019 год. на ст.разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОД на МВР Бургас по досъдебно производство № ЗМ-157/2018 год. по описа на ОД на МВР Бургас ,входящ № 571/2015 год. по описа на Районна прокуратура Средец ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.308,ал.2,вр. ал.1 във вр. с чл.26,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК и е била взета по отношение на нея марка за неотклонение „подписка“ ;на 13.11.2020 год. е бил изготвен от прокурор при Районна прокуратура

Бургас,Териториално отделение-Средец обвинителен акт против ищцата и още две лица ;обвинителния акт е бил внесен в Районен съд Средец през 2020 год. като е било образувано НОХД № 180 по описа за 2020 год. ;на 30.09.2021 3 год. по делото е постановена присъда № 260005,с която и тримата подсъдими,включително ищцата,са били признати за невиновни и са били оправдани по повдигнатите им обвинения;на 27.10.2021 год. са постановени мотивите към присъдата;на 03.11.2021 год. е бил изготвен протест от прокурор при Районна прокуратура Бургас,Териториално отделение-Средец против невлязлата в сила присъда от 30.09.2021 год.,който е бил внесен в съда през 2021 год. ; по протеста е било образувано ВНОХД № 1108 по описа за 2021 год. на Окръжен съд Бургас,по което на 12.01.2023 год. е постановено решение № 14 ,с което оправдателната присъда е била потвърдена,като това решение е окончателно.

От събраните писмени доказателства е видно,че в първоинстанционното производство пред Районен съд Средец са били проведени осем открити съдебни заседания в рамките на по-малко от една календарна година.Ищцата се е явявала лично на всяко заседание,заедно със защитника си,като процесуални действия от нейно име е извършвал той.Въззивното производство е протекло в едно открито съдебно заседание / установено от служебна справка в деловодната програма на съда по ВНОХД № 1108 по описа за 2021 год. на Окръжен съд Бургас/,за участие в което ищцата отново се е явила лично и със защитника си,като процесуални действия в това заседание от нейно име отново е извършвал той.Не се установява на С. Х. да са налагани други ограничения в досъдебното или съдебното производства, освен постановената най-лека мярка за неотклонение “подписка“.Ищцата не е била осъждана.При образуване на наказателното производство и повдигането на обвинение С. Х. е била трудово ангажирана.Въпреки,че обвинението е било за деяния,извършвани при изпълнение на възложената по трудовото й правотношение работа,прекратяване на трудовия договор или промени в длъжността или работната заплата не са били предприемани от работодателя. От събраните гласни доказателства се констатира състоянието на С. Х. след предявяване на обвинението- променила е държането си ,станала е по-притеснена ,тревожна,затормозена,като тези негативни емоции са се засилвали ,когато е получавала жалби,както и когато са я викали в полиция и прокуратурра,опитвала се е да избягва семейни събирания по празници,не е искала да разговаря за обвинението с близките си ,особено в началото на наказателното производство.Установява се същото така,че към момента е по-успокоена.

4

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

С влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на ищцата на 12.01.2023 год. е установена незаконността на повдигнатото й за престъпление по чл.308,ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК обвинение от прокуратурата. Във връзка с привличането като обвиняема и висящото наказателно производство ищцата е търпяла психически страданияпритеснение,тревожност,мълчаливост, затворила се е в себе си. При това положение са доказани предпоставките на чл.2 ,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правораздавателния й орган-прокуратурата-незаконно обвинение,неимуществени вреди-психически страдания по време на наказателното производство,причинна връзка между незаконното обвинение и неимуществените вреди.

При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на повдигнатото обвинение-за тежко умишлено престъпление,за което ,обаче,законодателят не е предвидил долна граница на наказанието лишаване от свобода,налагане на най-леката мярка за неотклонение -подписка,не са налагани мерки за процесуална принуда,към датата на привличане на ищцата като обвиняема тя е била 47 годишна и не е била осъждана, производството е продължило близо 3 години и половина и на двете фази-досъдебна и съдебна,като в съдебната фаза е протекло двуинстанционно,била е оправдана още на първа инстнация,наказателното производство е приключило в разумен срок с оглед на обстоятелството,че обвиняемите са били три лица ,в различни форми на съучастие,обвиненията са били за продължавани престъпления,осъществявани в период от 6 години и включващо 10 деяния, интензивността на процесуално-следствените действия също е била в рамките на нормалното развитие на процеса-не са събрани доказателства за броя явявания в досъдебното производство, в съдебната фаза явяванията са били на 9 съдебни заседания-8 в първа инстанция,провеждани през 1 месец,и едно във възззивна инстанция,в хода на цялото наказателно производство е търпяла психически страдания, преживяла е притеснения от неоснователно повдигнатото обвинение, била е тревожна,затворена в себе си,мълчалива.От събраните доказателства се установява, че емоционално ищцата е търпяла 5 типичните за всеки индивид, подложен за първи път на наказателно преследване неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания, свързани с притеснения и тревожност във връзка с воденото производство,страх от осъждане, но негативните изживявания не са се характеризирали с висока интензивност, преодолени са без лекарска намеса,като с окончателното приключване на производството,а и към момента са отшумели-ищцата се е успокоила.Съдът счита,че справедливият размер на обезщетението следва да бъде в размер на 5000 лв., тъй като от друга страна не е установено повдигнатото обвинение да се е отразило трайно и негативно в отношенията на ищцата с роднините, семейството и в близкото обкръжение от приятели и социална среда,не е довело до промяна в трудовата й ангажираност-тя е продължила да работи и работи на същата длъжност,на която е работила и преди повдигане на обвинението,въпреки,че както бе посочено по-горе,то е свързано с действия,включени в кръга на трудовите й функции. Делото не е било публично разгласено, била е оправдана още на първа инстанция,незаконното обвинение не е довело до трайни последици и отражение в живота й занапред,като не е налице и промяна в качеството й на живот. Съдът намира,че размерът от 5000 лв. отговаря на обществено икономическите условия в Република България към момента на увреждането, както и на съдебната практика при определяне на обезщетения в сходни случаи в същия период.