Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 2 от 11.02.2022, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Наказателно дело от общ характер 159/2021
Вид
Присъда № 2
Подписан
11.02.2022
В сила
28.04.2026
Състав
Деница Красимирова Петрова

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 2/11.02.2022г. по НОХД №159/2021г. по описа на ДОС

Срещу подсъдимия П. А. К. е повдигнато обвинение за това, че на ***г. в гр.С. в качеството си на длъжностно лице- управител на „***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Д. съзнателно сключил неизгодна сделка- Договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг от ***г. с лизингодател „Мото- Пфое“ ЕООД ЕИК ********** и лизингополучател „***“ ЕООД ЕИК *** с предмет отдаване на автомобил при условията на оперативен лизинг и Поръчка №1 към Договора с референтен номер №*** за автомобил „***“ с рег. № *** на стойност 48829,25 евро с ДДС, като от това произлязла значителна вреда за „*** Д.“ АД, ЕИК *** в размер на 50 886 евро с вкл. ДДС в левова равностойност в общ размер на 99 524,37лв. -престъпление по чл.220 ал.1 от НК.

До започване на разпоредителното заседание от ощетеното юридическо лице „*** Д.“ АД е предявен граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 99 524,37лв., ведно със законната лихва, считано от ***г., до окончателното й изплащане. Съдът допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и конституира ощетеното юридическо лице „*** Д.“ АД като граждански ищец в процеса.

Подсъдимият дава подробни обяснения по обвинението, не се признава за виновен, като сочи, че договорът за оперативен лизинг досежно процесния автомобил бил обикновен договор за наем, какъвто подсъдимия като управител на дружеството към този момент е имал право да сключи и преценката за изгодност била негова. По договора, който имал с принципала можел да сключва договори за наем без някой да му правел ограничения.

Договорът освен това бил взаимноизгоден за двете страни по него, като бил прекратен от подсъдимия на 15.03.2017г., като гаранцията за прекратяване била платена предварително, поради което не се дължало нищо, но въпреки това следващия управител веднага бил взел отново същия автомобил и го ползвал, като автомобилът продължил да се ползва и от по-следващия управител, което означавало, че автомобилът бил необходим. Подсъдимият бил поел дружеството, когато същото било в тежко финансово състояние и затова въпреки нуждата не купил автомобил, а го взел под наем,като под неговото управление финансовото състояние на дружеството се било подобрило, разходът за процесния автомобил бил минимален на фона на ежемесечните разходи, които имало „***“. В обясненията си сочи и, че взимането на конкретния автомобил на оперативен лизинг било необходимост за изпълнение на програмата, свързана с пътуване всяка седмица поне един път извън областта, за пътувания до С. и до обекти на съоръженията по трудно достъпни места, като в дружеството нямало автомобил, който да отговаря на тези изисквания, тъй като наличния такъв не бил с висока проходимост и бил опасен при пътуване.

1

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Д.ка окръжна прокуратура, който сочи, че са събрани безспорни гласни и писмени доказателства за извършено от подсъдимия престъпление по чл.220 ал.1 от НК. Сключения договор за оперативен лизинг за автомобила „***“ бил икономически неизгоден, тъй като са правени високи разходи през периода на лизинга и след приключване на договора актива обратно се е върнал при лизингодателя „Мото- Пфое“. От свидетелските показания на св.Ю.И. се установявало, че дружеството нямало нужда от така сключения договор с оглед наличния автомобилен парк и утежнено състояние. Сключената сделка според прокурора била изцяло ненужна на дружеството и с нея подсъдимия причинил значителна вреда на дружеството в размер на 48059лв. за периода от ***г. до 15.03.2017г., като е действал с пряк умисъл съзнавайки изцяло общественоопасните последици и целейки същите, за което сочела и умишлено избегната обществена поръчка.

Прокурорът пледира за признаване подсъдимия за виновен и налагане на наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер над минимума от една година с приложението на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, неналагане на наказанието по чл.36 ал.1 т.6 от НК и уважаване на гражданския иск.

Повереникът на гражданския ищец пледира за уважаване на гражданския иск в размера, в който е предявен.

Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Подробно аргументира, че подсъдимият е имал необходимост от този автомобил с оглед амбициозната програма за дейността на дружеството, която си бил поставил и с която започнал да подобрява дейността му, а не е имало друг автомобил с подобни характеристики /наличния такъв бил опасен/. Договорът бил за оперативен лизинг именно за да не се натоварва финансово дружеството.

Никоя институция –Сметна палата, одитор, МРРБ не е имал забележка или санкция по отношение на дейността на дружеството, докато е управлявано от подсъдимия, включително и досежно процесния автомобил. Фактът ,че този автомобил бил нужен се доказвал от обстоятелството, че самият подал сигнала в прокуратурата следващ управител-Д.Р., веднага след като станал управител взел отново автомобила от „Мото- Пфое“ и го ползвал, както го ползвал и управителят след него. Изтъква, че вследствие сигнала на Р. на подсъдимия е образувано веднага през 2017г. досъдебно производство и бързо повдигнато обвинение, като четири години по-късно през месец април на подсъдимия било повдигнато ново обвинение и само 10 дни след това бил вкаран ОА, като оставя на преценката на съда дали това е съществено процесуално нарушение с оглед правото на защита на подсъдимия.

Защитникът счита, че за същото деяние по време на досъдебното производство има приключило административнонаказателно производство въз основа на наказателно постановление от АДФИ за административно нарушение от подсъдимия, тъй според АДФИ сделката би следвало да бъде сключена по реда на ЗОП-чрез обществена поръчка. Не се говорело за вреда, 2 щета, а само, че сделката не била сключена по ЗОП, а пък подсъдимия като се консултирал със своите юристи, те му казали, че няма проблем да сключи именно такъв договор за наем, защото няма да надвиши прага от 20 000лв.

След като имало вече наложено наказание на подсъдимия по административно-наказателното производство за същото деяние, то такова производство като настоящото нямало как да има, защото това би било в противоречие на Тълкувателно решение №4/2017г. по т.д.№4/2017г.и Тълкувателно решение №3/2015г. по т.д.№3/2015г., а и съобразно практиката на ЕСПЧ за едно и също деяние не може държавата да налага две наказания.

Защитникът сочи, че било налице противоречие във фактическата обстановка по обвинителния акт и пледоарията на прокурора, доколкото в ОА се сочел един размер на вредата, а в пледоарията - друг, като за защитата било непонятно защо е така. Посочва, че съгласно АТЕ на вещото лице Е.Ж. този автомобил не можел да мине за супер автомобил, луксозен такъв. Нямоло щета, защото не можело щета да бъде застраховката /нямало как без нея/, зареждането с гориво / всеки автомобил трябвало да се зарежда за да върви/, гаранцията /била възстановена/. Деянието не било съставомерно, защото не е нанесена вреда на дружеството, тъй като плащанията по договора не са вреда, защото не се различават от обичайните сделки, липсвал умисъл у подсъдимия К., като никой ,включително свидетелите не бил казал, че подсъдимият е извлякъл някаква изгода за себе си или друго лице от сключената сделка.

Пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението и отхвърляне на гражданския иск.

На дадената последна дума подсъдимия заяви, че обвинението е опровергано с доказателства, че е несъстоятелно , измислено е само с цел да го увредят или да му нанесат вреда лично на него, като той не е нанесъл вреда на дружеството, а е бил изключително полезен за същото и желае да бъде оправдан.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към 2015г. собственик на капитала на „***“ ЕООД гр.Д. бил държавата чрез МРРБ със 100 % от капитала на дружеството. Предметът на дейност на дружеството е поддържане и експлоатация на външни водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, пречиствателни станции и съоръжения на територията на общините, реконструкция и модернизация на стопанисваните основни фондове, провеждане на химико-бактериологичен контрол на качествата на питейната и отпадъчната вода, съгласно БДС, инженерингова дейност, проучване, проектиране, изследване, инвестиране и строителство на ВиК обекти, автоматизирани системи за управление на ВиК мрежи и съоръжения в страната и в чужбина и съвместни дейности с наши и чуждестранни фирми, производство, ремонт и възстановяване на ВиК апаратури, фасонни части, сервизна дейност, проверка, поддържане и ремонт на измервателни уреди за питейна вода, извършване на пуско-накладьчна дейност на ел. съоръжения, ВиК и транспортни услуги на населението и на 3 фирми с основна сфера на дейност, покупка на стоки или вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, стоков контрол, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни или други услуги, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, специализирани услуги с наличната техника и апаратура, отдаване под наем на недвижимо имущество и всяка друга дейност, която не е забранена от закона.

С договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала №РД-02-16ф7/27.02.2015г. сключен между Министъра на МРРБ и подсъдимия П. А. К., на подсъдимия било възложено управлението на „***“ ЕООД гр.Д../т.4, стр.412 от д.п./, като на 11.03.2015г. бил вписан като управител и представляващ дружеството в търговския регистър. Съгласно данните от търговския регистър подсъдимия К. представлявал дружеството до 21.03.2017г., като на 22.03.2017г. са вписани промени в обстоятелствата и представляващ дружеството е станал св.Д.Р.. По време на управление на дружеството от подсъдимия К. същото е имало промени в правноорганизационната си форма, като на 03.02.2016г. е вписано преобразуването му във дружеството с ограничена отговорност, а на 24.08.2016г. е вписано преобразуването му в акционерно дружество, като в съответствие с това подсъдимият първоначално бил управител на дружеството, а след преобразуването му в акционерно дружество- изпълнителен директор. Следователно подсъдимият К. през посочения период 11.03.2015г. до 21.03.2017г. управлявал и представлявал дружеството, като бидейки с управителни и представителни функции разполагал със сравнително широки правомощия, включително и бил оправомощен да сключва сделки като инкриминираната по делото.

Към датата на сключване на инкриминираната по делото сделка през 2015г. подсъдимият П.К. е бил управител на „***“ ЕООД гр.Д., което е управлявал въз основа на договор за възлагане управлението на дружеството от министъра на МРРБ, срещу заплащане за определен срок, т.е. изпълнявал е ръководна длъжност, като му е било поверено за управление имуществото на търговското дружество. Това обосновава качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б „б” от НК - подсъдимият е изпълнявал ръководна работа и работа, свързана управление на чуждо имущество.

На ***г. подсъдимият П. А. К. в качеството си на управител на „***“ ЕООД гр.Д. сключил в гр.С. договор с „Мото Пфое“ ЕООД за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг. / л.4-11,т.6 от д.п. / както и Поръчка №1 към Договора с референтен номер №*** за автомобил „***“ модификация „Inscription“ /л.12, т.6 от д.п./. Съгласно договора „Мото Пфое“ ЕООД като лизингодател се задължавало да предостави за ползване при условията на оперативен лизинг на „***“ ЕООД гр.Д., представлявано от 4 подсъдимия К. като лизингополучател фабрично нови и употребяване автомобили, чиято поръчка се извършва чрез подписани между страните поръчки за доставка на всеки отделен автомобил , неразделна част от договора, в която се конкретизират марката, модела, конкретните условия на доставка и лизингови условия, цена, гаранционен срок, срок на оперативния лизинг, размер на месечните вноски, условия и начин на плащане и др.