Решение № 139 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000071 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по приети за общо разглеждане въззивна и насрещна въззивна жалби срещу различните части от решение №121/30.03.2025г. по електронно дело 20233100900601 (ТД601/2023г) по описа на ОС-Варна , с които е била присъдена дължима от ИЗПЪЛНИТЕЛ неустойка за забавено изпълнение на задължение на строител, уговорена в чл. VІ.30 от комплексен договор за възложено срещу учредено право на строеж извършване на строителство на сграда, начислена за период от 09.03.21г до 10.08.22г., в размер на сумата от 52 000 евро, ведно със съответна законна лихва от предявяване на иска , респективно е била отхвърлена същата претенция на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ за присъждане на същата неустойка за периода на претендирана забава след 10.08.22г. до 28.02.23г. и съответно за размер над присъдените 52 000евро до търсените общо 72 000евро, със съответната законна лихва.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №113/10.03.26г, неоспорено след обявяване на страните. Наред с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт, съдът е констатирал и пропуск при изясняване на фактите, като е осигурил попълване на делото с доказателства, необходими за преценка на достоверност на посочени от страните документи и непълнота на изводи на вещо лице. Наред с тях, при подготовката си въззивният съд е докладвал и приета за съвместно разглеждане, като обусловена от разглеждане на претенциите по същество, частна жалба срещу определение № 1384/26.09.2025 г., с което първоинстанционният съд по реда за изменение на обжалваното решение в 1 частта за разноските (чл. 248 ГПК) е отхвърлил молба на ответника да ревизира преценката си по възражение за прекомерност на възнаграждение за адвокатска услуга.

Въззивникът-ответник „СТИНЕКС ИНВЕСТ“ЕООД, представляван от управител, чрез пълномощника си адв. М. Я., е сезирал въззивния съд оплаквания за всички възможни пороци на произнасянето на първата инстанция. Позовал се е на началната нередовност на искова молба, в която не е било ясно индивидуализирано, включително и след поискано уточнение, неизпълненото в срок задължение на строителя, породило присъдената мораторна неустойка. Счита за недопустимо разглеждането на иска за обезщетяване на забава на една „обща“ престация без ясно обосноваване на твърдения за общност на принципно различните задължения(уговорени като изпълнение на строителство и следващото го въвеждане на вече довършена сграда в експлоатация). Строителният предприемач излага и евентуални оплаквания за неправилна преценка на събрани неубедителни доказателства и необосновани изводи по установените факти относно съдържанието на задължението на строителя и конкретните действия на тази страна, без те да са отграничени адекватно от последиците от неизпълнено задължение на третото за договора лице – натоварено със строителния надзор на обекта. Изложени са оплаквания за игнориране на специални законови правила (чл.117 ЗУТ), уреждащи реда за издаването на акта за приемане на строежа, чието съобразяване изключва приетата от първата инстанция общност на дължимата престация и налага отделен анализ на причините за забавянето на документирането на иначе завършената в срок сграда. Подробни доводи са посочени по неправилно разгледаното възражение за невиновна невъзможност на изпълнението в уговорения срок поради липсата на топлопровод и абонатна станция, въпреки своевременно положените усилия от строителя за договарянето на присъединяването на новата сграда с оператора на топлопреносната мрежа, както и по приложението на клауза от процесния договор, уреждаща освобождаване на строителя от отговорност при забава по независещи от него причини. Отделно, въззивникът-ответник сочи неправилната преценка на оспорената валидност на неустоечната клауза, както по отношение на конкретното й уговаряне за недвусмислено посочено вредоносно неизпълнение на някое от множеството задължения(погрешно възприемани като едно единствено), така и по отношение на съответствието й с добрите нрави, доколкото третирането й като неделимо обезщетение за общо неизпълнение я превръща в средство за неоснователно обогатяване в случаите на обезпечаване на комплекс от задължения, част от изпълнението на които не зависи само от длъжника(но и от трети лица, както и от самия кредитор), както и в случаите, когато наличното значително изпълнение изключва вредите от забавата, тъй като позволява на кредитора да се ползва от престацията (като се разпореди с новоизградените обекти). Отделно са изложени и оплаквания по допуснатите нарушения при разглеждането на евентуално възражение за прихващане с насрещно парично вземане, обосновано в отговор на искова молба като мораторна неустойка за неизпълнение на задължение на възложителката на строителството, възникнала при приемане на новата сграда. Сочи се ограничаване по размер, в нарушение на процесуалните правила, на претенцията за начисляване на дневната неустойка само до момента на предявяване на това възражение, 2 въпреки че при използването на това защитно средство установяването на насрещното вземане се извършва след приключване на съдебното дирене и не може да се игнорира и продължаващата до този момент забава. Позовава се и на неправилен фактически извод относно липсата на отправена покана за изпълнение към ищцата, при игнорирани събрани гласни и писмени доказателства, и евентуално позоваване на изявлението в самия отговор по иска.

Въззиваемата ищца оспорва оплакванията с доводи за допустим акт, постановен по разгледана претенция, която точно съответства на предявеното за защита право, обосновано със забавено изпълнение на задължение на строителя-приобретател на суперфициарна собственост, включващо като краен резултат и приемане на сградата с разрешение за ползване. Оспорени са и твърдените нарушения по установяване на факти и приложение на закона при разглеждане на възраженията на ответника, като се оспорва позоваване на обективната невъзможност след изтичане на уговорения срок и установеното късно предприемане на действията по присъединяване към топлофикационна мрежа и се обосновава насрещно предвидимост на административните пречки, изискващи съобразяването им при добросъвестно договаряне на престацията на строителя. Доводи в унисон с изводите в обжалвания акт са посочени срещу възраженията за недействителност на неустоечната клауза и по възражението за прихващане, което въззиваемата счита за правилно разгледано именно в рамките на очертаното от прихващащия описание на насрещно вземане за неустойка, начислена за конкретен период и в съответствие с доказателствата. Поддържа се обаче и насрещен евентуален довод за допуснато нарушение от съда при формиране на извода му, че така разгледаната неустойка е била уговорена за покриване на вреди от посоченото от ответника неизпълнение на задължение на учредителя за последващо прехвърляне на права върху терена, а не само за задълженията му да съдейства по време на строителния процес.

Като насрещна въззивница ищцата А. Ж. К., чрез адв. Д. С., излага своите оплаквания по установения краен момент на забавата на строителя(10.08.22г.). Счита, че възприемането като окончателно изпълнение на сезирането на техническата администрация за въвеждане на довършения строеж в експлоатация със заявление по доклада на първоначално натоварен с технически надзор „Коникс-Консулт инженеринг“ не е обосновано, тъй като не само че наличието на такова заявление не е било открито в документацията на строежа, но и самото удостоверение е било издадено в резултат на друго заявяване от новоназначен надзорник, подадено едва на 16.02.2023г. Отделно, възложителката сочи като неправилни правните изводи по тълкуването на значението на допълнително конкретизирани срокове за документирането на годността на строежа за ползване, като се позовава на изрично уговорена комплексна престация на строителя, включваща и удостоверяването на експлоатационната годност от компетентния административен орган, чието цялостно изпълнение е било договорено в рамките на общо посочения срок.

Счита, че дори и при съобразяване на специалния междинен срок за сезиране техническата администрация, периодът на забавата до 16.02.2023г.би надхвърлил възприетия от съда.

Насрещният въззиваем ищец, оспорва оплакванията за необосновани 3 фактически изводи за момента на сезиране на техническата администрация, като се позова насрещно на пропуск в преценката на представената на вещото лице документация.

В пледоария по същество пълномощникът на строителния предприемач – ответник поддържа искането за обезсилване на недопустимо решение, постановено въз основа на факти, непосочени от ищцата, възприети произволно от съда. Евентуално настоява за отмяна на неправилното осъждане и отхвърляне на неоснователна претенция. Подробна обосновка на възраженията срещу предявения иск е изложена в писмените бележки.

Посочени са доводите по приложение на чл. 81 ЗЗД в хипотеза на причинено от трето лице(топлоснабдително дружество) осуетяване на възможността за довършване на процедура по въвеждане в експлоатация като топлоснабдена сграда на иначе своевременно изградена постройка. Изпълнителят се е позовал на изрични уговорки, изключващи отговорността му за забава и спиране на срокове именно при наличие на независещи от него причини(р. ІІІ, т.3 и р. ІІ. т. 3 от договора). Обосновал е своето тълкуване на съдържанието на неустоечната клауза(т.30 от договора) и уговореното от страните нейно предназначение, изискващо разграничаване на довършеното строителство от следващ, обусловен от поведение на други лица етап, което изначално изключва възможността на длъжника да въздейства върху продължителността му и съответно поемането на задължение за покриване с мораторна неустойка е несъвместимо с моралния принцип на справедливост. Отчитането на присъщите на такъв вид обезщетение функции според тази страна налагат изследване на предвидимите за страните вреди на възложител, съхранил право на строеж, които търпят развитие в различните фази на строителния процес и след като строежа е приключен(съответно собствеността получена) не могат да се обосноват в същия обем, без да се накърни съразмерността на обезщетението със защитавания вече много по-нисък кредиторов интерес.

Отделно са коментирани и доказателствата по фактите, пораждащи насрещно вземане на ответника, заявено за съдебно прихващане и новосъбраните в настоящата инстанция документи, опровергаващи според ответника тезата на насрещният въззивник.

Пълномощникът на ищцата бланкетно пледира за потвърждаване на обжалваната от насрещната страна част от решението, съответно отмяна на отхвърлителни диспозитив и уважаване на претенцията й в цялост. В подробни писмени бележки тези искания са обосновани с доводи за покриване на кредиторовия интерес с изпълнение на въведен в експлоатация строеж, липса на независещи от строителя пречки за довършване на строителния процес на проектираната топлоснабдена сграда, като са коментирани доказателствата относно взаимодействието с топлоснабдителното предприятие. Обсъдено е тълкуването на неустоечната клауза. Оспорен е фактическия състав, посочен като основание за насрещно взимане, като ищцата акцентира на неприложимост на каквато и да е неустойка, наред с недоказано поставяне в забава. Отделно е изложен коментар по събраните доказателства относно началния момент на административна процедура като се обосновава негодността на първото заявление и наложилото се поради бездействието на строителя повторно сезиране с усилия на самата възложителка, довело до окончателния благоприятен акт. Изложени са и 4 правни доводи за приключване на изпълнение едва при издадено удостоверение за ползване, с които се поддържа и тезата за липса на по-ранна възможност за прекъсване на забава на строителя.