Решение № 437 от 31.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503157 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 265420/13.08.2021г. постановено по гр.д. № 8005/2020г., по описа на СГС, ГО, 15 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД, са осъдени да заплатят в полза на И. Г. Б. , сумата 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от 14.05.2017г. по вина на водача на л.а. “Фолксваген” с per. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2020г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 77 лв. държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 26 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София са осъдени да заплатят в полза на адв. В. О. от САК сумата от 1210,44 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, на основание чл. 38 ЗАдв., а в полза на СГС сумата от 1455 лв. - д.т. и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

По компенсация И. Г. Б. е осъден да заплати в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 529 лв. - разноски за първоинстанционното 1 разглеждане на делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец И. Г. Б. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 26 000 лв. и моли съда да го отмени и уважи претенцията в пълен размер. Изтъква факта, че от процесното ПТП са му причинени следните травматични увреждания: Фрактура на втора метатарзална (предноходилна) кост на дясното ходило, Фрактура на проксималната фаланга на палеца на лявото ходило, Оток и хематом на дясното ходило. Фрактурата на втора метатарзална (предноходилна) кост на дясното ходило е реализирала медико-биологичния критерий трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.

Фрактурата на проксималната фаланга на палеца на лявото ходило е реализирала медикобиологичния критерий трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Оток и хематом на дясното ходило са реализирали сами по-себе си медико- биологичния критерий временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези увреждания са в пряка причинно следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП, настъпило на 14.05.2017г. Видно от приетата и неоспорена СМЕ се установява, че след произшествието е приет за лечение в УСВААО Проф. Б. Б. по спешност. Счупването на втора метатарзална (предноходилна) кост на дясното ходило е било лекувано оперативно, при което е била извършена открита репозиция на фрактурата и остеосинтезата с плака (шест отвора) и пет винта. Фрактура на проксималната фаланга на палеца на лявото ходило е била лекувана консервативно, чрез имобилизирането на засегнатия пръст за съседните на него пръсти, действащи като биологична шина, която ограничава движенията и намалява вероятността от вторично разместване на фрактурата. Според вещото лице възстановителния период за зарастване на фрактурите на метатарзалните кости е около 3 месеца. При оперативно лечение на тази фрактура може да се избегне необходимостта от имобилизация, но с цел протекция на оперативното ходило се носи специална обувка за отбременяване на средния и преден ходилен отдел, която се ползва за период от три месеца. Периодът на зарастване на фрактурата на фалангата на пръстите на ходилото е около 40 дни от настъпване на травмата.

Най-интензивни болки ищецът е изпитвал в периода между настъпването на двете процесни фрактури и проведеното оперативно и консервативно лечение, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет. От извършения личен преглед на ищеца от вещото лице са установени леки болки в областта на дясното ходило, проявяващи се в преходните сезони и при претоварване на крайника при сериозни физически усилия.

На следващо място, счита Решението за неправилно, поради неправилното приложение института на чл.51 ал.2 ЗЗД, доколкото съпричиняване в размер на 50 % е изключително завишено и несправедливо и то поради управляване на мотоциклета със скорост от около 119 км/ч при максимално ограничение за съответния пътен участък от 80 2 км/ч. Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението начл.51 ал.2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. Видно от събраните по делото гласни доказателства и приетата САТЕ поведението на водача на л.а.марка Фолксваген е било неправомерно, а именно същият нелогично започнал да намалява скоростта на движение при положение, че е започнал маневра изпреварване, което е единствената причина за настъпване на процесното ПТП. Освен това мотоциклетистите са били видими за водача на л.а. в огледалата за обратно виждане, което се установява от разпита на самия водач на л.а. Твърди, че дори и да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, реално съпричиняването е в размер на не повече от 10 %. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът И. Г. Б. твърди, че на 14.05.2017г. е пострадал при пътен инцидент, настъпил в гр. София по вина на водача на л.а. „Фолксваген“ с per. № ******** П. Н. В., който при движение по бул. „Цариградско шосе“ с посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към площад на авиацията, движейки се в крайна лява лента с около 80 км/ч. на около 115 м. след Полиграфически комбинат предприел изпреварване, навлизайки в лява лента за движение и така препречил пътя на ищеца, управлявал мотоциклет „Хонда“ с per. № ******** в права посока. В резултат на процесния инцидент ищецът получил травматични увреждания: счупване на втора метатарзална кост на дясно ходило и оток и хематом на дясно ходило, както и фрактура на фалангата на палец на дясно ходило (съобразно уточнение в о.с.з. на 09.04.2020 г.). На 15.05.2017г. била извършена операция в СБАЛ по ортопедия „Проф.Б.Бойчев“ ЕАД като фрактурата била стабилизирана с метална остеосинтеза.

Въпреки проведеното лечение не е възстановен - наблюдава се ограничен обем на движенията на десен долен крайник, водещо до бърза уморяемост, ограничаване на възможността за упражняване на труд и чувство за непълноценност. Това довело до срив на самочувствието, претърпял тежък психически шок и изключително трудно преодолявал стреса. Твърди, че е наличен страх от управление на МПС, нарушение на съня, повишена чувствителност.

Продължава да изпитва болки и изтръпване на дясното ходило. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“ към датата на процесното ПТП, но въпреки отправената покана от 27.02.2019 г. не е изплатил на обезщетение за претърпени болки и страдания. Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от 03.08.2020 г. до окончателното изплащане и разноски.

3

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва настъпването на ПТП при твърдян от ищеца механизъм - вина на водача на л.а. „Фолксваген“, като оспорва да е нарушил правилата за движение. Посочва, че претърпените от ищеца телесни увреждания са в резултат единствено от негово виновно поведение, както и липсва пряка причинно-следствена връзка с инцидента. В условие на евентуалност посочва, че е в резултат на предходни заболявания, без същите да са конкретизирани. Прави възражение за съпричиняване поради нарушение на правилата за движение - несъобразена скорост, довела до невъзможност за своевременна реакция. Счита претендираното обезщетение за прекомерно. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че н а 14.05.2017г., около 21:30 ч., в гр.

София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към Площад на авиацията между мотоциклет „Хонда“ с per. № *******, управляван от И.Б. и л.а. „Фолксваген“ с per. № ********, управляван от П. В., е настъпило ПТП, при което е пострадал мотоциклетиста.

Досежно изясняване механизма на ПТП са ангажирани и гласни доказателствени средства, а именно показанията на св.К. /очевидец на настъпването на процесното ПТП/, разпитан о.с.з. на 04.06.2021г. /л.165/, които настоящата инстанция кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, както и тези на св.Великов - деликвент, дадени в о.с.з. на 09.04.2020г.

Св.К. сочи, че е приятел с ищеца. В нощта на инцидента заедно тръгнали от пл.

„Орлов мост“ по бул. „Цариградско шосе“ - в група няколко мотора, като карали в колона един зад друг в лявата лента. Според свидетеля ищецът управлявал мотора с не повече от 80-90 км/ч., която била в рамките на ограниченията. В един момент кола от средната лента започнала изпреварване, завивайки рязко наляво, без да подаде предварително светлинен сигнал. Веднага ищецът задействал спирачната система, тъй като свидетелят видял светване на стопове, но въпреки това се ударил с управлявания мотоциклет в лявата част на задната броня на автомобила. При падането закачил с крак мотоциклета и се влачел с него напред.

Помни, че степенката на мотора била пробила крака на ищеца и кракът кървял силно. Наред с ищеца пострадал бил и друг мотоциклетист, като с пътника зад него паднали в тревната площ между мантинелите.

Св.Великов сочи, че при настъпване на процесния инцидент е управлявал л.а.

„Фолксваген“ по бул. „Цариградско шосе“ в гр.София. Движел се е в средна лента по посока от центъра към х-л „Плиска“. Предприел маневра изпреварване, като преди това еднократно погледнал в лявото огледало за обратно виждане. Не видял МПС в лява лента, подал светлинен сигнал чрез ляв мигач и навлязъл в лентата. Твърди, че се е движел със скорост около 80 км/ч. Видял присветване и решил да се върне в средната лента. В този момент чул звук от удар, усетил го в задна лява част на автомобила, в частта около кората, а не на самата броня. В този момент автомобилът се намирал повече в средна лента, тъй като бил в процес на връщане. Първоначално не разбрал какво се случва, но започнал да намалява скоростта до спряло положение. На място видял двама мотористи. Помни, че пострадалият бил в лявата лента за движение, но не помни как е било ориентирано тялото му. Заявява, че до момента на удара не е видял мотоциклет, а само фарове, без да може да различи дали са на кола или на мотоциклет.

От заключението на депозираната на л.148 авто-техническа експертиза, прието от 4 съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че на 14.05,2017г. около 21.30 часа в гр.София по бул.„Цариградско шосе“ в посока от бул.

„Евлоги и Христо Георгиеви" към „Площад на авиацията" в средната пътна лента се е движил л.а. марка „Фолксваген", с per. № ********, управляван от П. В. със скорост около 80 км/ч. Когато е наближавал Полиграфическия комбинат зад него в най- лявата - третата пътна лента са се движили група мотоциклети, като два от тях са го застигали. Когато л.а.