Решение № 977 от 16.11.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Стара Загора, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20225530103052 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № ****** - ИЗВОД **** - с. ****, чрез който обект била присъединена към електропреносната система Помпена станция „****“, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво средно напрежение /НН/.

Заявява, че ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № ****** г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.

41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през 1 електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.

Ищецът твърди също, че през месец **** г. е заплатил на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ № ****** - ИЗВОД **** - с. ****, собственост на ищеца: за м. **** г. била заплатена сума в размер на 532,28 лв. по фактура № ******** г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа.

Ищецът изяснява, че считано от **** г. с Решение № ***** г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативната уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявала към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за 2 търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай ищецът изяснява, че границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Извод **** - с. ****, след който започва собствения на ищеца електропровод/въздушно трасе, чрез който се захранва Помпена станция „****“.

Във връзка с изложеното относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, ищецът отправял няколкократни писмени искания от ответника с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № ****** г., в отговор на изпратено от ответника писмо, ищецът изпратил писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: 1/ Подстанция „***“ - извод „****“ /т.е. за електропровод „****“/; 2/ Извод „*****“; 3/ Вик – ****; 4/ ПС *****. След получаване на това писмо от страна на ответника, по отношение на Извод ***** и Вик - ****, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН.

Ищецът бил собственик на Извод **** - с. **** и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.

Следвало да се посочи, че ответникът признал собствеността на ищеца върху процесния обект, тъй като видно от процесната фактура, спрял да начислява такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - Извод **** - с. ****. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електроразпределителната мрежа, продължавала да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно, тъй като ответникът не бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на такса пренос. Логично, освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа.

Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й, 3 които са за негова сметка. В конкретния случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало да генерира посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по - конкретно за Извод ****.

Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в електропровода, започващ с Извод ****, нямало ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на собствеността били изводите на електропровода в ЗРУ на подстанция „****“ на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че ищецът не дължал цена за достъп на ответника. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащали съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.

Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало извод, че дължимостта на тази цена било пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Поради това, за основателността на такава претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.

Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца е извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване.

Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и 4 тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.

29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, сумата 532,28 лв. /петстотин тридесет и два лева и 28 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД **** - с.

****, с ИТ № ******, за периода ************* г., по фактура № ****** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като заема становище за допустимост и неоснователност на иска.

Ответникът сочи, че воден от желанието за постигане на справедлива преценка на създалата се комплексна правна и фактическа обстановка в отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, счита за необходимо да отбележи, че всички спорни отношения са породени от едно единствено обстоятелство нежеланието на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да заплаща утвърдените от КЕВР и важащи за всички потребители на разпределителните мрежи в Република България цена за достъп и цена за пренос до електроразпределителната мрежа, въпреки наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която са начислени процесните суми и фактът на реалното предоставяне на тези услуги. 3а процесния период отношенията между ответника и ищеца във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на ***** г. на основание чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на електрическа енергия на 5

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, Правила за управление на електроразпределителните мрежи,

Правила за управление на електроенергийната система и Правила за измерване на количеството електрическа енергия.

Услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне на правото за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия до обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразявала постоянните разходи, които мрежовият оператор извършва за всеки един клиент. Цените, по които „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД предоставяло услугата достъп до електроразпределителната мрежа били регулирани цени с решения на Комисия за енергийно и водно регулиране въз основа на приложимата нормативна уредба/ чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г./.

Съгласно решение на ДКЕВР № Ц-16/01.10.2014 г. цените за достъп се определяли при п*****гане на втората хипотеза - върху предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не променяло предоставената мощност, т.е. не било от значение! Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формирали като определената при сключването на договора за присъединяване на обекта предоставена мощност се умножала по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Това била причината дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на напрежение, на което ставало измерването на електроенергията за обекта. И при измерване на страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква. Пак това било и причината цената за достъп да не зависела и от мястото на измерване на електрическата енергия.