Решение № 902 от 28.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3879/2021
- Вид
- Решение № 902
- Подписан
- 28.06.2022
- В сила
- 06.08.2022
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 902 гр. София, 18.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000503879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 265465/18.08.2021г, постановено по гр.д.№ 7355/2016г. по описа на СГС, I ГО, е осъден на основание чл.72 ЗС Д. И. Б. с ЕГН ********** да заплати на И. П. В. с ЕГН **********, сумата от 7090лв., представляваща увеличената стойност в резултат на извършени от добросъвестен владелец И. П. В. подобрения на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 46 в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, собственост на Д. В. Б., като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 7090 лева до предявения размер от 32 350 лева като неоснователен. Върнато е на основание чл. 130 от ГПК направеното от И. П. В. искане по чл. 72, ал. 3 от Закона за собствеността за признаване на правото й на задържане на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** до заплащане на направени от нея в качеството й на добросъвестен владелец подобрения като недопустимо и е прекратено гр.д. № 7355/2016 г. по описа на СГС, І-18 състав в тази му част. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.
И. Б. да заплати на И. П. В. сумата от 869 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. П. В. да заплати на Д. И. Б. сумата от 390 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано от Д. И. Б., представляван от адв.Б.Б. от ПАК и К.М. от САК, в частта му, с която е осъден на основание чл.72 ЗС да заплати на И. П. В. сумата от 7 090лв., представляваща увеличената стойност на процесния имот в резултат на извършени подобрения и в частта, с която е осъден да заплати разноски в размер на 869лв., с доводи, че е недопустимо, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Сочи, че неправилно съдът е разгледал само исковата претенция по чл.72 ЗС, че исковите претенции е следвало да се предявят в ревандикационното производство.
1
Алтернативно поддържа, че решението е незаконосъобразно. Възразява срещу приетото от съда за времето на извършване на подобренията. Позовава се на заключението на в.л. инж. М., че не може да посочи кога са извършени подобренията, както и че самата ищца е посочила периода 2010-2013г. Сочи, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност. Излага доводи, че по делото е установено, че претендираните подобрения са направени още преди 2009г. Поддържа, че следва да се кредитират само показанията на св.Д. Д. като достоверни и не следва тези на св.В. Е. и Г. Л.
К..
Претендира да се отмени постановеното решение в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата-И. П. В., представлявана от адв.В.Т. от САК, е оспорила като неоснователна. Излага доводи, че възражението за недопустимост на исковата претенция по чл.72, ал.1 ЗС е неоснователно. Сочи, че по делото са доказани извършените подобрения с ангажираните свидетелски показания. По възражението за давност поддържа доводи, че не е предявено в срока за писмен отговор на исковата молба и е недопустимо за разглеждане в процеса, а по същество е неоснователно, тъй като искът е предявен в петгодишния срок.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото И. П. В. е посочила в исковата молба, че на 18.12.2009г е придобила недвижим имот- с идентификатор *** в гр.***, ж.к. „***“, бл.
***, вх. ***, ет. *** чрез покупко-продажба, обективиран в НА № 70, том CLXXV вх. № 59728/18.12.2009г при агенцията по вписвания София, от нейния син. Трайно установила владение върху имота, не знаела, че имотът има друг собственик. Извършила цялостен ремонт на стойност 32 350лв. през периода 2010г до 2013г., като е посочила подробно СМР.
Изложила е доводи, че подобренията е извършила като добросъвестен владелец, тъй като е получила съдебни книжа на 12.08.2014г по гр.д.№ 734/2014г по описа на СРС, 35 с.в., по което дело било установено, че собственик е Д. И. Б. и е била осъдена да предаде владението. Претендирала е да бъде осъден ответника да заплати сумата от 32 350лв., представляваща увеличената стойност на имота в резултат от извършените подобрения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Направила е искане да бъде признато, че има право на задържане на имота до заплащане на сумата, представляваща увеличена стойност на имота.
Ответникът Д. И. Б. е оспорил исковата претенция с доводи, че твърдените подобрения не са били извършени от ищцата, тъй като не са съществували към момента, в който е придобил имота на 11.03.2009г. Оспорил е, че стойността на имота се е увеличила с претендираната сума. Към 11.03.2009 г. имотът е имал цялостна топлоизолация, била поставена ПВЦ дограма на прозореца, имало е ПВЦ врата към балкона, стените в хола били шпакловани и боядисани с латекс и имало гипсови орнаменти, на тавана имало осветление, а вратата на стаята била нова, контактите били вкопани, а подовата настилка била ламинат.
В детската стая и спалнята имало поставена дограма на прозореца и ПВЦ врата към балкона, били поставени алуминиеви щори, стените били шпакловани и боядисани с латекс, била поставена подова настилка – ламинат, вратата на стаята била нова, имало и гипсови орнаменти. Към тази дата в кухнята били извършени преустройства, като били премахнати стени и било извършено обединяване на помещенията, стените били шпакловани и боядисани с латекс, имало гипсови елементи, поставена била ПВЦ дограма, била сменена електрическата инсталация, имало поставен теракот и фаянсови плочки на балкона, водопроводът и мръсния водопровод били преместени на балкона. В коридора бил поставен 2 окачен таван с осветление, стените били шпакловани и боядисани с латекс, подът бил с теракот, а входната врата била нова за времето си, електрическото табло било с предпазители. В банята имало сменен водопровод, поставени плочки, окачен таван, вана, фаянсови и теракотни плочки. В тоалетната имало поставени също плочки, тоалетна с моноблок. Бил ремонтиран и балконът на детската стая с поставена изолация и плочки.
Възразил е, че ищцата не е била добросъвестен владелец, тъй като след придобиването на имота, в рамките на 6 месеца въз основа на фалшиво пълномощно собствеността е променена 4 пъти.
С постановеното решение СГС е уважил исковата претенция за сумата от 7090лв., представляваща увеличената стойност на процесния имот и е отхвърлил същата до разликата от 32 350лв. Приел е, че ищцата е добросъвестен владелец, че са установени извършените СМР от нея в период преди 5-10 години.
Не се спори между страните по делото, а и от представения по делото договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 86, т. І, рег. № 1133, д.
№79/11.03.2009 г. на Нотариус Й. Л., се установява, че Б. Н. Т. е продал на Д. И. Б. недвижим имот – апартамент № 43, находящ се в гр. ***, жк ***“ 10, бл. ***, вх. ***, ет.
***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 88,39 кв.м., заедно с избено помещение № 20.
С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 50, т. І, рег. № 1754, д.
№ 47/29.05.2009 г. на Нотариус С. Ф., М. М., представил пълномощно от Д. И. Б., е прехвърлил недвижимия имот на Ш. Р..
С договор за покупко-продажба, отразен в Нотариален акт № 62, т. ІІІ, рег. № 8955, д.
№ 427/17.07.2009 г. на Нотариус В.И., Ш. Р. и К. Г. са прехвърлили правото на собственост върху недвижимия имот на В. Й. В., който с НА № 134, том I, рег. № 5450, д. № 121/18.12.2009 г. го е продал на И. П. В. – негова майка.
С Решение № І-35-174/15.06.2016 г. по гр.д. № 734/2014 г. по описа на СРС, 35 състав по отношение на И. П. В. е признато за установено, че
Д. И. Б. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. София, с адрес на имота гр. ***, ж..к. *** 10, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. 43 по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 86, т. І, рег. № 1133, д.
№79/11.03.2009 г. на Нотариус Й. Л.. Решението е влязло в сила на 09.09.2019 г. Установява се, че исковата молба, по която е образувано гр.д. № 734/2014 г. по описа на СРС, 35 състав, е подадена на 08.01.2014 г., а препис от нея е връчен на И. П. В. на 12.09.2014 г.
Въз основа на съдебното решение на 30.09.2019 г. е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 20199240401396 по описа на ЧСИ Г.К., като на 28.01.2020 г. е извършен въвод във владение на Д.Б..
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като свидетелката Е. е дала показания, че е управител на агенция за недвижими имоти, че познава И.В. във връзка с извършени продажби на имоти на нея и на брат й, а впоследствие на сина й. При покупката на апартамента в жк „***“ била посредник на И. и на сина й В.. Ходили на огледи, като имотът бил мърляв и неподдържан. Имало наченки на присъединяване на балкона на кухнята, но недовършено. В спалнята имало ламинат, но той бил захабен.
Състоянието на имота било лошо. Започнат бил балкона, но донякъде. В стаите имало мокет – меланжиран. Дограмата била стара, двукатна, дървена. Вратите между стаите също били най-обикновени. Нямало изолация. При първия оглед разположението било стандартно.
Цената била висока и я коментирали. Купили го за около 50000 евро. Вторият път разбрали, че жената, която била там, не е собственик и третият път било преди сделката, защото тя се изнасяла в съседен апартамент. В деня преди сделката имотът бил опразнен от мебели.
Разбрала, че ищцата В. ще дава парите за ремонта и затова ще бъде прехвърлен на нея.
3
Ремонтът, който започнали няколко месеца след сделката, продължил по-дълго време.
Ищцата се обаждала на свидетелката, за да я пита за майстори. Дала й контакт за ВиК и фаянс. Имало проблеми в банята с канала и разместването на някои неща. До входната врата имало мокро помещение, но там била направена тоалетна. Бившата тоалетна била залепена до кухнята, като били махнати стените, за да бъде приобщена към нея. Усвоена била и терасата. Направени били окачени тавани, дограма била сменена. След приключване на ремонта свидетелката посещавала апартамента. Навсякъде било сменено всичко като дограма, подови настилки, стени, дори на балкона на хола била поставена външна ролетна щора, която опирала до парапета на балкона и дори ставало като стая. Балконът бил облицован с плочки, имало осветление, шкафове, климатик. Имало изолация, а на балкона на хола и на детската стая и от външната страна. Целият балкон бил с вътрешна и външна изолация. В кухнята била направена нова стена и имало изолация отгоре. Поставена била бяла дограма и навсякъде имало алуминиеви щори. В хола имало светлосив ламинат, ламинат и теракот – в кухнята и коридора. Стените били шпакловани, слагали тапети, боядисвали ги в различни цветове, заради децата. Правели го като за тях, за да им е чисто и хубаво. Навсякъде в стаите имало гипсови орнаменти. Където била разположена кухнята, на цялата стена били поставени плочки. В коридора направили вградено осветление и бил сложен тъмен теракот. Входната врата не била сменяна, била същата – метална с фолио. В банята имало вана и плочки, но се наложило да къртят, защото излизала ужасна миризма от канала и бил сменен. В банята имало окачени тавани. Тоалетната била до входната врата с плочки, фаянс и теракота. Преустройството на мокрото помещение в тоалетна било направено от ищцата. Свидетелката е заявила, че е ходила в апартамента три пъти след продажбата, като последният път било преди около две години. Когато й се оплакала, че има заведено дело срещу нея, ремонтът вече бил приключил.