Решение № 734 от 21.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Кюстендил, 21.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520103082 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 14683/23.12.2024г. на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу А. Л. К., с която са предявени положителни установителни искове предявени по реда на чл.422 ГПК с правно основание по чл.240 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата му дължи сумата в размер на 1400,10 лева – главница по Договор за кредит № L314365/24.01.2023г., договорна лихва в размер на 66,72 лева за периода от 23.03.2023г. до 12.05.2023г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост, както и обезщетение за забава в размер на 404,90 лева за периода от 23.03.2023г. до датата на подаване на заявлението – 16.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 24.01.2023г. страните сключили Договор за кредит № L314365/24.01.2023г., по силата на който на ответницата бил предоставен кредит в размер на 1499,99 лева. Договорът бил сключен за срок до 1

23.01.2025г. /за 24 месеца/, с падежна дата – 23-то число на месеца, като кредитополучателката се задължила да върне сумата в размер на 2241,53 лева.

Договорът за кредит бил подписан електронно чрез мобилно приложение MyIuteApp, като при сключването му били спазени всички условия на ЗПФУР.

Електронният документ се приравнявал на писмен такъв, съответно, съгласно чл.5 ЗЕДЕУУ и чл.7.13 от Рамковото споразумение на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити страните се били съгласили да бъдат обвързани с електронните изявления, отправени една спрямо друга. По договора ответницата била заплатила сумата в размер на 186,49 лева, като към настоящия момент дължимата главница възлизала в размер на 1400,10 лева. Била начислена и дължима договорна лихва в размер на 66,72 лева за периода от 23.03.2023г. до 12.05.2023г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Последната е настъпила с оглед на просрочие на някое от месечните вноски за повече от 50 дни с оглед на чл.14.2 от Рамковото споразумение. Съответно, с оглед виновното неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата, ищцовото дружество й изпратило писмо, с което считано от 12.05.2023г. цялото задължение по процесния договор се счита за предсрочно изискуемо. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № 1833/2024г. по описа на РС – Кюстендил. Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на 404,90 лева за периода от 23.03.2023г. до датата на подаване на заявлението – 16.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С исковата молба е направено особеното искане да се счита с подаване на същата вземането по процесния договор за предсрочно изискуем. Моли се съда да уважи исковете.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ответницата се яви и направи признание досежно това, че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на процесния договор, доколкото се нуждаела от средства заради лечение на онкологично заболяване. Признава, че е заплатила само две вноски, както и че няма възможност да заплаща накуп претендираните суми. Представя доказателства за здравословното си състояние и моли съда вземането да бъде разсрочено на месечни вноски по 40 2 лева всяка.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими, доколкото същите са предявени след развило се заповедно производство – издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47 ГПК, след спазване на процесуалния срок по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответника, размера на непогасената главница и възнаградителна лихва, настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника, изпадането на ответника в забава, размера на дължимата мораторна лихва.

В доказателствена тежест на ответника е при доказване на посочените обстоятелства да докаже плащане на претендираната сума.

В открито съдебно заседание съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е сключен процесния договор за кредит, както и че ответницата признава, че не е погасила вноските по него.

По признание на ищеца ответницата единствено е заплатила сумата в размер на 186,49 лева.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че са доказани следните обстоятелства, а именно: наличието на облигационно правоотношение между страните, усвояването на главницата от ответницата, заплащане от последната на сумата в размер на 186,49 лева, съответно, изпадането й в забава, както и просрочието на всички вноски по договора към датата на устните състезания.

Доколкото обаче, съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор, за което и изрично е обявил на страните в доклада по делото, обявен за окончателен, същият направи такава преценка и установи следното:

3

Видно от текста на процесния договор е включено задължението за кредитополучателя /ответницата/ да заплаща сума в размер на 376,52 лева, представляваща такса за разглеждане. Таксата се дължи в деня на подписване на договора и бива възстановена от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, приложение към договора.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Искането за отпускане кредит представлява елемент от фактическия състав по сключване на договора за кредит, поради което разглеждането му от кредитора представлява необходимо условие за отпускането и усвояването на кредита и не би могло да се подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредиторът да събира допълнителни такси. В действителност уговорената такса не се дължи за предоставяне на каквато и да било услуга, доколкото липсва яснота за това от текста на договора, а има за цел генериране на допълнително възнаграждение за кредитодателя. Поради тази причина е налице нищожност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на посочената такса, явяваща се неравноправна.

На следващо място, доколкото няма яснота дали посочената такса за разглеждане е била включена в годишния процент на разходите, или не, за 4 кредитополучателя остава неясен начина формирането на последния.

Посоченият размер на ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението му, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл.22 ЗПК.

Предвид гореизложеното, целият процесен договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, а съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото ищецът признава, че ответницата е заплатила сумата в размер на 186,49 лева, последната следва да се приспадне от отпуснатия размер на главницата, възлизащ на 1499,49 лева. Съответно, ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 1313 лева, като за сумата над този размер до пълния претендиран размер от 1400,10 лева искът следва да бъде отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени и исковете, претендиращи възнаградителна и мораторна лихва.

По искането за разсрочване на изпълнението

Ответницата е направила редовно искане за разсрочване на изпълнението на решението по реда на чл.241 ГПК и е представила доказателства за здравословно състояние. От представената епикриза от УМБАЛ „Софиамед“, гр. София и експертно решение на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ – гр.

Кюстендил се установява, че ответницата страда от инвазивен дуктален карцином. Ответницата е освидетелствана с 80% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Предписано й е медикаментозно лечение, както и са й дадени препоръки за ХДР. Понастоящем ответницата е безработна заради заболяването си. При така представената доказателствена съвкупност съдът намира искането за основателно. Като взе предвид обичайния размер на разходите за препитание и за заплащане на другите ежедневни и ежемесечни сметки, както и инфлационните процеси в страната, съдът намира, че месечна вноска по процесните задължения в размер на 40 лева се явява адекватна на материалното състояние на ответницата /с оглед и 5 нейната воля, изразена устно пред съда/, без същевременно да води до необосновано засягане интереса на ищеца. При дълг от общо 1512,74 лева /присъдена главница и разноски/, задължението следва да бъде разсрочено считано от влизане в сила на настоящото решение, на общо 38 месечни вноски, от които 37 равни вноски от по 40 лева всяка и една окончателна вноска от 32,74 лева.

По разноските

При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира разноски и в двете производства съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Съответно, с оглед на уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 55,66 лева – общо за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и 144,08 лева – разноски в исковото производство, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Ответницата не е направила искане за възлагане на разноски, не е и представила доказателства за сторени такива.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание по чл.240 ЗЗД, че А. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, дължи на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, с адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, сумата от 1313 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № L314365/24.01.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.