Решение № 154 от 27.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско дело № 20215001000537 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260095 от 02.03.2021 г., постановено по т. д. № 649/ 2018 г., Пловдивският окръжен съд е решил следното:

„ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, да заплати на СТ. АТ. АТ., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева) от общо дължимите 80 000 лв., от които 5 000 лв. са доброволно платени на 27.03.2019 г. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него значителни по характер, продължителност и интензитет психически болки и страдания, причинени от смъртта при ПТП на 04.12.2013 г. на неговия брат И.

А. А., ЕГН **********, с когото имали изключително силна близост и трайна емоционална връзка, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2013 г. до 1 окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 100 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, да заплати на ИВ. М. Д., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея значителни по характер, продължителност и интензитет психически болки и страдания, причинени от смъртта при ПТП на 04.12.2013 г. на нейния внук И. А. А., ЕГН **********, с когото имали силна близост и трайна емоционална връзка, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2013 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, да заплати общо на адв. Л. Г. от АК - П. и на адв. Р.П. от АК - С., и двамата със сл. адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете на двамата ищци, или 2 780 лв. (две хиляди седемстотин и осемдесет лева) по иска на С.А. и 2 330 лв. (две хиляди триста и тридесет лева) по иска на И.Д., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. размери на адв. възнаграждения.

ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД – С., бул. Т. А. **, ЕИК *********, да заплати на Държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК общо сумата 5 650 лв. (пет хиляди шестстотин и петдесет лева) – дължима държавна такса и съдебни разноски.

В осъдителните му части и съответно присъдените разноски, това решение се обжалва от ответника „Застрахователна компания У.“ АД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответниците по жалбата са без становище.

Според третото лице помагач „З.Д. Е.“ АД, жалбата е основателна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

2

Спорните въпроси по делото са: дали всеки от ищците има правото да му бъде присъдено застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на загиналия вследствие на катастрофата от 04.12.2013 г. И. А. А. и ако отговорите са съответно положителни, за размерите на съответните застрахователни обезщетения, в предявените преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

1.

Относно активната материална легитимация на ищците.

Ищцата И.Д. е баба на загиналият при катастрофата на 04.12.2013 г. И.

А. А., който тогава е бил на 22 години, а ищецът С.А. – негов по-голям брат.

Разпитаната в съдебното заседание от 28.03.2019 г. (л. 193 и сл.) свидетелка Д.

Д. А.а (дъщеря на ищцата и майка на ищеца) е установила, че до смъртта на И. те са живеели заедно, в едно домакинство и поради нейната работа и болестта на мъжа и, основните грижи по отглеждането на двете деца са били поети от баба им И., Децата живеели в една стая, заедно учили и заедно, още докато били ученици, си намерили работа. Когато по-малкия И. загинал в катастрофата, С. бил в подготовка на сватбата си, но нито той, нито приятелката му имали сили да я направят, още повече, че И. трябвало да бъде техен кум и кръстник на детето им. Бабата на И., която го отгледала от бебе и по-големия му брат преживели нелепата му смърт много тежко и още не можели да приемат, че подобно нещо им се е случило. Същите факти е установила и свидетелката М. Н. С., разпитана в съдебното заседание от 15.05.2019 г. (л. 220 и сл.) която е и потвърдила изключителната близост между братята и голямата любов, с която баба им от много малки ги е отглеждала.

Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищците свидетели и н е трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само 3 необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.

П р и събраните в процеса доказателства, преценката на настоящата инстанция е, че ищците СТ. АТ. АТ. (брат на загиналия И.) и ИВ. М. Д.

(бабата на И.) са материално легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на загиналия на 04.12.2013 г. едва 22 годишен И. А.. Изводът е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В настоящия процес е установена особено близката връзка между тези ищци със загиналия член на тяхното семейство и действително претърпените от неговата смърт вреди. Установена е създадената силна и трайна взаимна близост и емоционална привързаност и подкрепа между тях, доказана е и силната травма, причинена им от смъртта на нелепо загиналото момче, която негативно и пряко се е отразила на начина им на живот. Налице са релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, затова преценката на Апелативния съд е, че предпоставките за уважаване на иска са били налични.

2.

Относно размерите на застрахователните обезщетения.

Застрахователната полица с № *** за лекия автомобил „А. **“ рег. № ********, чрез която е установена пасивната материална легитимация на ответника „ЗК У.“ АД, е от 15.11.2013 г. До влизане в сила на Кодекса на застраховането друго не е договорено между страните по застрахователния договор, затова – за отношенията между страните в настоящото дело – се прилагат разпоредбите по Част ІV на отменения кодекс на застраховането (§ 22 ПЗР на КЗ) и нормите по § 96, ал. 1 от ПЗР 4 на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г. са в случая неприложими .

Затова Апелативния съд приема, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците СТ. АТ. АТ. и ИВ. М. Д. следва да бъдат определени не в границите, установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., а по справедливост, съобразно принципа по чл. 52 ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства конкретно по настоящото дело, икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП, обсъдени и в обжалваното решение. А изводът е, че при установените в процеса данни, приетите от окръжния съд размери на паричните обезщетения, дължими в настоящото производство по чл. 226, ал.

1 КЗ, отм., като предвидена и допустима от закона компенсация на доказаните и подлежащите на репариране неимуществени вреди на ищите, в размер на сумата 80 000 лева за С.А., от които вече е платена сумата 5 000 лева и 60 000 лева за И.Д., са били определени правилно.

Поддържаното от „ЗК У.“ АД възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е неоснователно. Вярно е, че в кръвта на водача на катастрофиралия автомобил „А. **“ рег. № ********, който е единствено отговорен за тежкия инцидент, е било установено наличие на алкохол от 0.66 промила, но това – само по себе си – не означава, че загиналият И. А., като пътник в тази кола, е знаел за употребата на алкохола, а доказателства за подобно знание, по делото няма.

Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

В този смисъл ще се постанови и решението.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260095 от 02.03.2021 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 649/ 2018 г.

5

Решението е постановено при участие в процеса на „З.Д. Е.“ АД, ЕИК *********, като трето лице помагач, привлечен от „Застрахователна компания У.“ АД, ЕИК *********.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6