Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 23.01.2024, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
Административно наказателно дело 436/2023
Вид
Решение № 4
Подписан
23.01.2024
В сила
22.02.2024
Състав
Тихомир Колев Колев

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • § 1 т.15 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Чирпан, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20235540200436 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от К. Ж. Г. ЕГН ********** , ** против електронен фиш серия К № 8214796, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и е с правно основание чл. 59 и следващите от Раздел V на ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да бъде изцяло отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Алтернативно се претендира да бъде изменен.Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но взема писмено становище, че електронният фиш е законосъобразен, правилен и обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставен е в сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и законосъобразен. В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок .

Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 8214796, издаден от ОД на 1

МВР Стара Загора, с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 100,00 лв. на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 2, т. 3 от ЗДвП, затова че: “ На 17.09.2023г. в 16.07ч. в обл. Ст.Загора, общ. Чирпан,на път II-66 км.92+730м. в посока от гр. Стара Загора към гр.Чирпан управлява , при ограничение60 км/ч, въведено с пътен знак В26, разположен западно на 150м. западно, заснето радарна система TFR1 – M 618 и отчетен толеранс от 3 км/ч., с МПС ** Д, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер * **AТ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 618, разрешена стойност на скоростта – 60км/ч., установена стойност на скоростта – 88км/ч, превишена стойност на скоростта – 28км/ч.

“, с което е нарушил чл. 21 ал. 2 във вр. с член 21 ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

В конкретния случай следва да бъде изрично подчертано, че мястото на нарушението II-66 км.92 + 7 3 0 не е обхванато от действието на пътен знак В26. Агенция пътна инфраструктура - Областно пътно управление Стара Загора удостоверява по искане на настоящият състав, че пътен знак В26 (60км/ч) съществува на Републикански път II- 66 „ О.п. Сливен Нова Загора, Стара Загора, Чирпан Поповица ", при км 92+134 в посока изтокзапад, т.е. в дясно по нарастване на километража- посока към гр. Чирпан / виж представена по делото и приета подробна схема на пътния участък/.

Видно от представената и обсъдена по- горе схема на пътния участък действително се установява, че по посоката на движение на от гр. Стара Загора към гр. Чирпан, каквато е описана и в обжалвания ЕФ, има поставен знак В26 на км. 92+134. Пак от същата схема по категоричен начин се установява, че на км 92+382 на Републикански път II- 66 има тобразно кръстовище с път за село Свобода, обл. Стара Загора, като в придружителното писмо- справка от АПИ е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на км.93+134 вместо км.92+134 както е по подробната схема/ .

Този факт означава, че мястото на нарушението посочено в обжалвания ЕФ е след зоната на действие на ограничението от 60км/ч, въведено с пътен знак В 26, тъй като съгласно чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП "Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. " В случая забраната на поставения на пътен участък км 92+134 пътен знак В26 действа до следващото кръстовище, което се намира на км 92+382, от което следва извода, че ограничението на забранителния знак не важи за процесното място /км 992+730/, явяващо се след кръстовището по посока на предвижване, като следва да се има предвид,че съгласно § 1 т.15 от ППЗДвП Кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Не на последно място по делото не се установява да е поставен пътен знак, указващ обхвата на ограничението.

Следователно мястото на разглежданото нарушение не попада в обхвата на действие на пътен знак В26 и в този смисъл за жалбоподателя от обективна страна няма нормативно установено задължение да намалява скоростта на 60 км/ч. Предвид на това съдът намира, че не се установява да е извършено нарушение на правилата за движение при въведено ограничение на скоростта, тъй като не е имало такова за процесното място.

Недоказването от страна на наказващия орган на надлежното установяване на административното нарушение с посоченото в електронния фиш техническо средство в посочения участък от път е самостоятелно основание за отмяната на обжалвания електронен фиш. С оглед на изложените съображения съдът намира, че са налице твърдените основания, поради което обжалвания електронен фиш да бъде отменен.

По разноските:

2

С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя, следва в негова полза да бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 150,00 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие – заплатено адвокатско възнаграждение.

От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възражение, с искане същото да бъде намалено. Съдът счита искането за неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е дори под минималният размер, съгласно чл.

18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР Стара Загора.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 8214796 издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на К. Ж. Г. ЕГН ********** , ** му е наложено административно наказаниеглоба в размер на 100,00 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП , за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на К. Ж. Г. ЕГН ********** , ** направените по делото разноски в размер на 150,00 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

3