Решение № 6742 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6742 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20221110151194 по описа за 2022 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, във втора фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 11996/18.06.2024 г., ведно с Решение № 14110/17.07.2024 г., по гр.д. № 51194/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 177 състав, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, съдът е допуснал извършването на делба по отношение на недвижими имоти, притежавани в съсобственост между съделителите К. П. И., И. П. И. и А. К. Б., както следва:

1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.***, като самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 78.42 кв.м., и прилежащи части: зимнично помещение № 9 и 0.524% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.39; ***.23, под обекта: ***.22, над обекта: ***.26, при квоти: ½ идеална част за К. П. И. и ½ идеална част за И. П. И.;

2) поземлен имот, представляващ дворно място, с площ от 800 кв.м., съставляващо УПИ V-160 от кв. 26 по регулационния и кадастрален план на с.

***, община ***, *** област, утвърден със Заповед №142/1984г. на кмета на общината ***, при съседи по нотариален акт: улица, наследниците на Т.П. и наследниците на И.М., а по скица: от изток - улица, от запад - УПИ 1-165, от север - УПИ IV-159 от юг - УПИ VI-161, заедно с построените в това дворно 1 място: масивна жилищна сграда, долепена до него полумасивна сграда, две паянтови стопански постройки и клозет, при квоти: ½ идеална част за К. П. И. и ½ идеална част за И. П. И.;

3) поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, район ***, Столична община, ул. ***, местност VII-128, с площ от 594 кв.м., при квоти: ½ идеална част за А. К. Б., ¼ идеална част за К. П. И. и ¼ идеална част за И. П.

И..

С молба от 11.11.2024 г., уточнена в открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2025 г., по реда на чл. 346 ГПК, ищецът К. П. И. е направил искания за сметки, при твърдения, че И. П. И. му дължи възстановяването на суми, които е заплатил на Т.С.. Изложил е данни, че ответникът И. И. се е обогатил без правно основание за негова сметка със сумата от 1210,99 лв., представляваща цената на потребената от И. И. топлинна енергия, доставена в процесния имот с адрес: гр. ***, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., сумата от 160,07 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 01.07.2020 г. до 01.07.2022 г., ведно с дължимите разноски - 27,42 лв. за държавна такса и 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение, предмет на издадена в полза на Т.С. срещу К. П. И. Заповед № 25663/28.08.2023 г. по ч.гр.д. № 29386/2023 г. по описа на СРС, 68 състав.

В съдебно заседание на 03.05.2025 г. ответникът е взел становище за неоснователност на посоченото искане, тъй като в рамките на исковия период, ползвател на апартамента била П.М.А., която разполагала с учредено в нейна полза право на ползването до смъртта й през месец юли 2022 г.

С молба от 11.11.2024 г., ведно с молба-уточнение от 03.02.2025 г., И. П.

И. е направил искане за възлагане на делбия имот с адрес: гр. ***, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Навел е доводи, че е живял в имота към датата на откриване на наследството на Ю. К. И.а и П. И. И.. Направил е искания за сметки по реда на чл. 346 ГПК, при твърдения, че К. П. И. му дължи стойността на извършените разходи за подобрения в жилището с адрес: гр.

***, които е реализирал през годините на ползване на имота, както и подобренията, с които е спомогнал приживе наследодателя Ю. И.а да увеличи наследственото си имущество, свързани с усвояване на балкон, в размер на 6000 лв. Ищецът твърди, че извършените подобрения, с които е спомогнал приживе наследодателя Ю. К. И.а да увеличи наследственото имущество са следните: през 2005 г. – цялостна подмяна на дограма с „PVC” дограма, на обща стойност от 2500 лв.; през 2007 г. – остъкляване на половината от големия балкон, като за целта била направена зидария, поставяне на изолация на пода, теракота, дограма и остъкляване, на обща стойност от 5000 лв.; през 2008 г. – ремонт на спалня – шпакловка, боя, подмяна на ел. инсталация, редене и циклене на паркет, на обща стойност от 1800 лв.; през 2008 г. – цялостен основен ремонт на баня – подмяна на ВиК инсталация, теракота, санитарен фаянс, поставяне на допълнителна тоалетна, на обща стойност от 8500 лв.; през 2009 г. – ремонт на кухня – шпакловка, боя стени, смяна на врата на кухня и тоалетна, циклене на подове и лак, на обща стойност от 2100 лв.; през 2010 г. – цялостно саниране чрез поставяне на топлоизолация на външни стени от изток и запад, на обща стойност от 1800 лв. Ищецът твърди да е осъществил разходи за необходими ремонтни дейности и подобрения, 2 след смъртта на наследодателите, както следва: през 2015 г. – подобрения в хола, състоящи се в шпакловка на таван, стени, обличане на тръби, изграждане на рафтчета и перваз за скрито осветление, циклене на паркет и лакиране, смяна на врата, на обща стойност от 3150 лв.; през 2023 г. – извършени репарации на стени в спалнята и боядисване, на обща стойност от 1800 лв.; през 2024 г. – премахване на мухъл и боядисване на тавана в банята, на обща стойност от 650 лв. Претендира посочените разходи наполовина, съобразно припадащата се част на ответника. Ищецът сочи, че К. П. И. е знаел за подобренията в имота, реализирани след смъртта на наследодателите им, като не се противопоставил на извършването им.

С молба с вх. № 374287/20.11.2024 г. К. И. е взел становище по искането на ответника по чл. 12, ал. 2 ЗН, като сочи, че ищецът бил възнаграден за извършените подобрения, с които спомогнал приживе наследодателя Ю. И.а да увеличи наследственото имущество, доколкото в продължение на двадесет и четири години е живял безвъзмездно в процесното жилище. Счита, че към момента на извършване на делбата не е налице увеличаване на стойността на имота, вследствие от твърдените подобрения, извършени преди смъртта на наследодателя Ю. И.а. Твърди, че претендираните от ищеца разходи за необходими и полезни разноски, извършени през 2015 г., след смъртта на наследодателя Ю. И.а, са погасени по давност.

В последното по делото открито съдебно заседание на 24.03.2025 г., съделителите К. П. И. и А. К. Б., чрез адв. Д., са поискали съдебната делба на процесните имоти да бъде извършена чрез възлагане в дял на И. И. жилището в гр. ***, като са изразили желание другите два имота да бъдат изнесени на публична продан. Съделителят И. И., чрез адв. К., е направил искане за уважаване на претенцията му по чл. 349, ал. 2 ГПК, като с оглед принципите на делбата, че всеки от съделителите има право на дял в натура, счита че в полза на К. И. следва да бъде възложен имота в с. ***. Излага съображения, поради които счита, че дебленият имот в с. *** следва да бъде изнесен на публична продан.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан. Съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. Съсобственик може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем, или когато той може да се постави в дял. Когато тези възможности съществуват, и с оглед на посочения принцип по чл. 69, ал. 2 от. ЗН, съдът не следва да извършва делбата с изнасяне на имота на публична продан.

3

В случая са допуснати до делба три на брой недвижими имота. По делото е назначена и приета като неоспорена от страните съдебна техническаоценителна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, процесните делбени имоти са неподеляеми. Според даденото експертно заключение, съгласно приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, средната пазарна стойност на недвижим имот – апартамент № 24, находящ се в гр. ***, е в размер на 335 360 лв., а пазарната стойност на дворно място, с площ от 800 кв.м., съставляващо УПИ V-160 от кв. 26 по регулационния и кадастрален план на с. ***, община ***, заедно с построените в него сгради, е в размер на 187 341 лв. Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна техническа-оценителна експертиза е, че средната пазарна цена на процесния имот – дворно място в с.

***, с идентификатор ***, възлиза на 104 199 лв.

По искането на съделителя И. П. И. по чл. 349, ал. 2 ГПК:

Според разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. За да бъде уважена възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; 2) да е реално неподеляем; 3) съсобствеността да е възникнала от наследяване; 4) съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството; 5) страната, която е направила възлагателната претенция да не притежава друг жилищен имот. За да се допусне извършване на делбата посредством възлагане на имота, посочените предпоставки следва да се налице кумулативно.

С оглед т. 5 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС посочените материални предпоставки следва да са налице към момента на приключването на устните състезания. Според т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, когато съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване, то за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК се изисква претендиращия съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права. Наследникът трябва да е живял в имота постоянно и продължително, т. е. следва да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване и пребиваване в имота предмет на съдебната делба, като целта на ползването е предназначена за задоволяване на жилищни нужди на съделителя – така т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС.

В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено, че делбеният имот - апартамент № 24, находящ се в гр. ***, има жилищен характер, тъй като по своето предназначение служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на ЗУТ. Процесният имот е неподеляем, тъй като не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ, съгласно приетото по делото заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза.

4

Безспорно установено е по делото, че съсобствеността по отношение на процесния имот е възникнала между К. П. И. и И. П. И. по силата на наследствено правоприемство от родителите им – Ю. К. И.а и П. И. И.. Не е спорно между страните, че съделителят, който е предявил претенцията за възлагане е живял в имота към момента на откриване на наследството на Ю.