Решение № 4952 от 29.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4952 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100500472 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20171685/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 13800/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 68 състав, са частично уважени предявените по реда на чл. 422, ал 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД . Ответникът, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, е осъден да заплати на ищеца, Р. З. Г., ЕГН **********, сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществените вреди вследствие на ПТП, реализирано на 21.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.08.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62394/2018г г. по описа на СРС, ГО, 68 състав. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по отговорността за разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25140848/20.09.2021г., подадена от ищеца, с която се обжалва решението в отхвърлителната част за сумата над 3 000 лева до предявения размер от 15 000 лева. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Моли решението в обжалвана част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли 1 първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения иск до сумата от 3 000 лева е влязло в сила и не е предмет на проверка от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство са притезанието на ищеца с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за репариране на неимуществените вреди настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 21.02.2018 г.

Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият отговорността на застрахователя, респективно притезанието на увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди; както и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „ Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.

Спорен между страните е единствено размера на причинените неимуществени вреди.

На основание чл. 162 ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за репарирането на причинените неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 3 000 лева. Справедливостта като основен и законоустановен критерий при определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги конкретна преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства.

Съдът при определянето на размера на дължимата престация следва да съобрази 1) обема, характера и тежестта на уврежданията, 2) интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, 3) както и негативните физически и психологически последици за увреденото лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на ППВС № 4/1968 г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II т. о.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, 2 което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и кореспондиращо с останалия приобщен по делото доказателствен материал, в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП ищецът е получил следните травми: разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област с размер 9/5 см., както и оток и кръвонасядане около раната.

Като резултат от увреждането ищецът е изпитвал главоболие и световъртеж в продължение на седмица. Няма данни да са настъпили допълнителни увреждания на здравето, които да обусловят по-висок размер на дължимото обезщетение. Съгласно експертното мнение срокът за възстановяване е с продължителност две седмици.

Възможно е след заздравяването на раните да се получат белези, които биха причинили козметични дефекти.

Обуславящи определения от съда размер на дължимото обезщетение са следните обстоятелства: 1) изключително краткия възстановителен период от 14 дни, през който ищцата е изпитвал болки и дискомфорт; 2) придобитите вследствие на процесното ПТП белези по главата.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Единствените негативни последици към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция са белезите в лявата челно-теменна област.

Поради изложеното определения от настоящия състав размер на дължимото обезщетение от 3 000 лева е обективен, справедлив и достатъчен за репарирането на претърпените неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на процесното ПТП.

Въззивният съд не е контролно-отменителна инстанция, а такава по съществото на спора (Решение № 454/28.03.2014 г. по гр. д. № 4478/2013 г. на III г. о на ВКС, Решение № по гр. дело № 7175/2013 г. на IV г. о., Решение № по гр. дело № 6606/2014 г. на IV г. о., Р ешение № 643/12.10.2010 по гр. д. № 1246/2009 на ІV г. о, Решение № 237/2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV г. о. и Решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ІV г. о.) Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешение на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствения материал и субсумирането на установените факти под приложимата материална норма (в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС).

Следователно въззивният съд се произнася след самостоятелна преценка на събраните в двете инстанции доказателства, като съобрази изложените доводи и възражения на страните и направи свои собствени фактически и правни изводи в рамките на въззивното обжалване. Поради което доколкото настоящата инстанция е определила размера на дължимото обезщетение, вследствие на собствен анализ на събрания доказателствен материал, то погрешно установеният факт от първоинстанционния съд, че сумата от 2 000 лева е платена на ищеца преди процеса, е ирелевантен за изхода на делото. Следователно макар и въззивната жалба да е основателна в тази част, то това не променя изхода на делото и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, но при различни мотиви.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е в тежест на въззивника.

Въззиваемата страна е сторила разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 150 лева

3

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА С Решение № 20171685/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 13800/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 68 състав.

ОСЪЖДА Р. З. Г., ЕГН ********** , да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от на 150 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4