Определение № 2659 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2659 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка А.а като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20268002900705 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания (ЗК) „Уника“ АД със седалище в гр. София - чрез пълномощник адв. Б. Б. против решение № 248 от 27.08.2025 г., постановено по в. т. д. № 614/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 317 от 13.07.2024 г. по т. д. № 400/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, изменено в частта за разноските с определение № 1172 от 27.09.2024 г., в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която ЗК „Уника“ АД е осъдена да заплати на „Унитемп“ ЕООД сумата 610 541.28 лв. (равностойност на 312 164.80 евро), представляваща остатък от застрахователно обезщетение, дължимо на основание сключен между страните договор за застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ по застрахователна полица № 19213ВS005 със срок от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г. поради настъпило на 10.02.2019 г. застрахователно събитие - пожар, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2021 г., до окончателното плащане, сумата 82 938.49 лв. (равностойност на 42 405.78 евро) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 31.01.2020 г. до 02.06.2021 г., и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 47 726.15 лв. (равностойност на 24 401.99 евро). Решенията са постановени при участие на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД в качеството на трето лице помагач на ищеца „Унитемп“ ЕООД.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и по съображения, подробно изложени в съдържанието й, се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че изходът на делото е обусловен от разрешаване на материалноправни въпроси, по които 1 липсва съдебна практика и поради това са от значение за развитието на правото, а именно : „1. Кой е моментът, към който следва да се прецени размера на задължението, за обезпечение на което е сключен между застраховащ и застраховател застрахователен договор по реда на чл. 383 КЗ в полза на кредитор, респ. към кой момент следва да се прецени налице ли е остатък от застрахователното обезщетение по смисъла на ал. 4 на чл. 383 КЗ, който следва да се заплати пряко на застраховащия; 2. Допустим ли е отказ на третото ползващо се по смисъла на чл. 22 ЗЗД и чл. 383 КЗ лице от уговорката в негова полза, след като вече е упражнил правата по нея и е получил уговорената в негова полза престация; 3. В случаите на застраховане на движими вещи представляват ли по смисъла на чл. 362, ал. 1 и ал. 2 КЗ обстоятелства, за които застрахователят е длъжен да постави въпроси, онези, които касаят мястото на съхранението и експлоатацията на вещта през срока на застрахователния договор, в случай че липсва уговорка в същия застрахованите движими вещи да бъдат съхранявани единствено и само на посочено в договора място; Отнася ли се разпоредбата на чл. 362 КЗ до имущество, различно от застрахованото; Касае ли разпоредбата на чл. 362 КЗ последиците от вече настъпило застрахователно събитие или същата е относима единствено до вероятността от настъпване на застрахователно събитие; Обстоятелствата, наличието или липсата на които е предвидено да произтича от императивна разпоредба на закона, представляват ли обстоятелства по смисъла на чл. 362 КЗ, за които застрахователят е необходимо да постави въпроси, с оглед преценката му на застрахователния риск“. Формулиран е и процесуалноправен въпрос, за който се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/23.12.1968 г. и с практиката на ВКС в посочени решения по чл. 290 ГПК : „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, като изложи конкретни и ясни мотиви кои факти намира за установени и кои за недоказани, защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Унитемп“ ЕООД със седалище в с. Войводиново, обл. Пловдив - чрез пълномощник адв. Н. П., в който е изразено аргументирано становище за отсъствие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Подпомагащата страна „Прокредит Банк (България)“ ЕАД със седалище в гр. София не е заявила становище във връзка с касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдебният състав съобрази следното :

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение 2 правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са налице някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за съответното основание за допускане на касационно обжалване.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). С изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК от ДВ бр. 86/2017 г. като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване са въведени вероятността въззивното решение да е нищожно или недопустимо - чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК, и очевидната неправилност на решението - чл. 280, ал. 2, предл.

3 ГПК.

В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е въвел оплаквания и доводи за нищожност, за недопустимост и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, а при извършване на служебна проверка в съответствие с указанията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение съдебният състав не установява вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

След преценка на данните по делото и на доводите на страните във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, приема, че по отношение на обжалваното решение не са осъществени и поддържаните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Първите два въпроса (т. 1 и т. 2 от изложението), с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с препращане към чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК, са относими към решаващия извод на въззивния съд, че ищецът „Унитемп“ ЕООД е материалноправно легитимиран да получи претендирания с предявения осъдителен иск остатък от застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото на 10.02.2019 г. застрахователно събитие „пожар“ на основание оформения със застрахователна полица № 19213BS005/23.01.2019 г. договор за застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ със срок на покритие от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г., сключен между „Унитемп“ ЕООД и ЗК „Уника“ АД с уговорка в полза на трето лице (кредитор) - „Прокредит Банк (България)“ ЕАД. За да се произнесе по иска, въззивният съд е приел за установено, че със сключения на 23.01.2019 г. застрахователен договор ищецът „Унитемп“ ЕООД е застраховал срещу риска „пожар“ свои собствени машини, съоръжения и оборудване по приложен към застрахователната полица списък, находящи се в месодобивно и 3 месопреработвателно предприятие на дружеството в с. Войводиново, обл.

Пловдив, за сумата 1 636 728 лв. В полицата е посочено, че застраховката се сключва в полза на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, като причина за тази уговорка е предлагането на застрахованите активи за обезпечение на задълженията на „Унитемп“ ЕООД по сключен с банката договор за инвестиционен кредит от 30.05.2018 г., както и съществуването на други кредитни правоотношения между дружеството и банката с източник рамково споразумение за финансиране от 13.10.2017 г. На 10.02.2019 г. в производствената база на „Унитемп“ ЕООД в с. Войводиново е възникнал пожар, при който 10 бр. от застрахованите машини са увредени до степен „пълна загуба“, като според заключението на съдебно - счетоводната експертиза тяхната обща възстановителна стойност е 1 399 002.88 лв. В рамките на образуваната по повод на събитието щета ответникът застраховател е извършил самостоятелна оценка на вредите от пожара и след прилагане на редукция от 30 % вследствие направена преценка за съпричиняване на вредите от застраховащия е изплатил на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД в качеството на ползващо се от застраховката лице сума в размер на 403 640.19 евро с левова равностойност 789 451.60 лв. Без да отрича съществуването на непогасени задължения по различните договори за кредит към датата на настъпване на застрахователното събитие, въззивният съд е направил извод, че ищецът е легитимиран да получи остатъка от застрахователното обезщетение в размер на разликата над изплатената на ползващото се лице сума до действителната възстановителна стойност на увредените застраховани вещи. Признаването на легитимация за получаване на остатъка от обезщетението е мотивирано с факта, че към датата на предявяване на иска - 23.02.2021 г., посоченото в застрахователната полица ползващо се лице „Прокредит Банк (България)“ ЕАД вече не е имало качеството на кредитор на ищеца и е извършило надлежен отказ от уговорката да се ползва от застрахователното обезщетение. Въз основа на констатациите на съдебносчетоводната експертиза въззивният съд е приел за доказано, че всички кредитни задължения на ищеца към „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, които не са били погасени към датата на настъпване на застрахователното събитие и след изплащане на част от застрахователното обезщетение, са погасени изцяло в периода между плащането на обезщетението и предявяването на иска чрез рефинансиране на дълга с кредитен ресурс в размер на 10 500 000 лв., предоставен на ищеца от „Първа инвестиционна банка“ АД с договор от 08.01.2021 г. Съдът е съобразил и неоспореното от ответника удостоверение от 25.03.2021 г., адресирано до ищеца, в което е обективирано изявление на законните представители на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, че банката няма претенции по отношение на бъдещи вземания от ЗК „Уника“ АД и прехвърля всички права, които се пораждат по силата на сключения с „Унитемп“ ЕООД застрахователен договор от 23.01.2019 г. (без да посочва на кого). Изявлението в удостоверението е изтълкувано от въззивния съд като отказ от страна на банката от уговореното в нейна полза материално право да получи остатъка от застрахователното обезщетение в случай, че има такъв, като е взето предвид и представеното по делото писмено становище от съвместно представляващите банката изпълнителни директори, че след пълното погасяване на дълга на „Унитемп“ ЕООД е отпаднал застрахователният интерес на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД от получаване на застрахователно обезщетение. Предвид изявленията на лицата, овластени да представляват банката, въззивният съд е приел, че 4 уговорката в полза на банката е с прекратено действие занапред и че като последица от прекратяването правото да получи остатъка от застрахователното обезщетение принадлежи на застраховащия - ищецът „Унитемп“ ЕООД.