Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 766/2025
Вид
Решение № 134
Подписан
03.02.2026
Състав
Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20251000500766 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивни жалби на срещупоставените страни срещу неизгодните за тях части от решение № 236 от дата 14.01.2025 г. на СГС, ГО, I – 14 състав, по гр.д.№ 28416/2024 г., постановено по искове , квалифицирани по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

С въззивна жалба с вх.№ 156644/ 10.02.2025 г. ( по регистратурата на СГС ) ищецът И. И. Г. от град *** чрез пълномощника – адвокат И. Ю. обжалва решението частично в отхвърлителната му част с оплаквания за присъждане на занижен размер обезщетение за неимуществени вреди, несъответно на тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство и приложението на мярката за неотклонение , отражението на обвинението върху психиката и поведението на ищеца и върху семейните отношения и за допуснато нарушение на член 231 от ЗСВ .

С въззивна жалба с вх.№ 12806/3.02.2025 г. (по регистратурата на СГС) ответникът Прокуратурата на Република България обжалва решението в 1 уважителната му част с оплаквания за необоснованост на изводите на съда с оглед признатата от наказателния съда вина на ищеца в извършването на някои от деянията от състава на продължаваното престъпление по член 286,ал.1 от НК и недоказването на причинната връзка между частта от обвинението, за която е оправдан и вредите .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна отговаря, че въззивната жалба на Прокуратурата на Република България е неоснователна .

С исковата молба с вх.№ 27565 от 11.03.2024 г. И. И. Г. – бивш военен прокурор в Софийска военно – окръжна прокуратура е сезирал СГС с обективно съединени искове по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за сумите в размер на 200 000 лева и 300 000 лева ( в предмета на въззивното производство е само частта в размер на 255 890,64 лева), съставляващи обезщетение за неимуществени и имуществени вреди - сбор от дължимите трудови възнаграждения, които той не е получил поради отстраняването от длъжност на основание член 230,ал.2 от ЗСВ с решение на ВСС от 24.01.2013 г. за периода 24.01.2013 г.- 20.03.2019 г. , произлезли от обвинение в извършване на престъпление по член 286,ал.1 от НК във връзка с член 26 от НК, за част от деянията от което е оправдан с влязла в сила на 11.03.2019 г. присъда по в.н.о.х. д. № 63/2017 г. по описа на САС. Заявени са искания за присъждане на законни лихви, считано от 11.03.2019 г. , съответно от 20.03.2019 г.

СГС е приел, че са налице предпоставките по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за уважаване на първия иск : ищецът е оправдан за част от деянията, които му са вменени с обвинителния акт като извършени в периода 5.10.2009 г. – 6.10.2010 г. в условията на продължавано престъпление по член 286,ал.1 от НК - набеждаване - и е признат за виновен в извършване на друга част от деянията – в периода 11.05.2010 г. – 6.10.2010 г. по отношение на 4- ма от общо 7-те пострадали магистрати и е наказан с лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при условията на член 66 от НК и с обществено порицание с влезли в сила на 11.03.2019 г., след разглеждане на делото от три инстанции и двукратно разглеждане от въззивната инстанция, съдебни актовечаст от първоинстанционна присъда по н.о.х.д. № 76/2015 г. по описа на Пловдивския военен съд и въззивно решение по в.н.о.х.д. № 63/2017 г. по описа на САС. За да определи като справедливо обезщетение за 2 неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, СГС е съобразил наличието на различни обстоятелства. Като сочещи на по – тежко засягане на неимуществената сфера са изтъкнати следните факти : обвинението е за тежко по смисъла на член 93, т.7 от НК престъпление; обвинението е засегнало професионалната репутация на ищеца, причинило е разстройство на адаптацията, неврологична симптоматика, тревожност, инсомния, социално изолиране и влошаване на семейния климат. Обратно, като обуславящи по леко засягане са изтъкнати следните факти: наказателното производство има продължителност, съвпадаща с тази на съдебната фаза от 3 години , 9 месеца и 13 дни, определена като разумен срок; спрямо ищеца не е взимана мярка за неотклонение и медийната разгласа не е по инициатива на ответника.

Първоинстанционният съд е съобразил още, че срещу ищеца Г. са водени паралелно други две наказателни производства ( по обвинения за престъпления по член 311 от НК и член 387,ал.1, член 339 , член 202,т.2 във връзка с член 311 от НК , с продължителност от две години - 13.05.2010 – 4.05.2012 г. и около пет години – 13.05.2010 – 28.03.2016 г.), приключили с оправдателни присъди, за които са му присъдени в съдебни производства по ЗОДОВ обезщетения за неимуществени вреди в размери на 60 000 лева и 130 000 лева. Осъдителният иск за имуществени вреди от незаконното обвинение е отхвърлен по съображения, че причина за неполучаването на трудовите възнаграждения е отстраняването от длъжност , което в хипотезата на член 230,ал.2 от ЗСВ ( в първоначална редакция ) е по преценката на ВСС и е без връзка с незаконното обвинение, ищецът е осъден за част от деянията , без да може да се проведе разграничение дали той не би бил отстранен от длъжност, ако обвинението беше само за деянията , за които е оправдан и в член 231 от ЗСВ е регламентиран специален ред за изплащането им .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите , изразеното от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Продължителността на наказателното производство е по – голяма от определената в решението и е седем години, както е твърдял ищецът и както не е оспорил ответникът, който се бранил само с довод, че срокът е разумен .

Отстраняването на ищеца от длъжност по силата на решение на ВСС от 3

24.01.2013 г. на основание член 230,ал.2 от ЗСВ до приключване на две производства, едно от които процесното – досъдебно производство № 085-СлI - /2010 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура, град Сливен, за срок от над 6 години , изключва по – малка продължителност на наказателното производство . Всъщност ищецът е привлечен като обвиняем на 13.05.2010 г.мотиви от решението по в.н.о.х.д. № 63/2017 г. по описа на САС .

Наказателното производство е водено само срещу ищеца и с оглед множеството деяния ( като осъществени в едногодишен период ) от продължаваното престъпление по член 286,ал.1 от НК , е с близка до средната фактическа и правна сложност. Въпреки това продължилата над 7 години висящност на делото, обхванала живота на ищеца в активна възраст ( между 42 –та и 49 –та му година) , не може да се определи като разумен срок. При еднаква тежест на деянията, броят на тези, за които е постановена оправдателната присъда, значително надхвърля броя на останалите, за които ищецът е осъден ( съотношението е почти 12 : 1 ). Обвинението е за набеждане от ищеца на негови колеги. Получило е широк отзвук както в магистратските среди , видно от свидетелствата на М. А., така и в обществото и сред кръга от хора, в който ищецът бил известен по повод дейността му като съдия по волейбол, видно от същите свидетелства и от публикациите в най – малко 3 интернет-издания относно съдържанието на осъдителната първоинстанционна присъда. Поради това медийното разгласяване , което е невъзможно без обективния факт на повдигането на отчасти незаконно обвинение, е имало неблагоприятно отражение върху професионалната му репутация . Ищецът е търпял обичайните чувства на безпомощност, напрежение, тревожност и неудобство; имал е проблеми със съня; влошило се качеството му на живот – не могъл да изпита удовлетворение от порасването на едногодишния си син , тъй като не бил спокоен и достатъчно търпелив да полага грижи за него и се напрягал при осъщетвяване на социални контакти.

Стигнало се е поради дългото въздействие, останало неразграничено от вещите лица по съдебната психолого-психиатричната експертиза, на различните стресогенни фактори – трите водени срещу ищеца наказателни производства - до разстройство на адаптацията, чиито проявления са посочените емоционални и поведенчески симптоми в рамките на 3 и повече месеца . Ищецът провел лечение до 2016 г. с антидепресант и две хоспитализации от 27.07.2010 г. до 30.07.2010 г. и от 30.08.2010 г. до 7.09.2010 4 г. в психиатрична клиника .

Процесното наказателно производство е с най – голяма продължителност, започнало е едновременно с второто и е обхванало него и третото. При това положение негативните емоционални изживявания са причинени от всички обвинения и за произлезлия от тях общ противоправен резултат се дължи обезщетение по справедливост, което следва да се определи интегрално – според състоянието на ищеца преди образуване на най – ранното , по време на висящността на всичките и към приключване на последното . Съдът зачита силата на пресъдено нещо на решенията , с които за двете изцяло незаконни обвинения са присъдени обезщетения , като отчита, че те имат относителна самостоятелност . С оглед изложеното и съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към прилагането на законовия критерий по член 52 от ЗЗД и получените от ищеца обезщетения от 60 000 лева и 130 000 лева за другите двете незаконни обвинения , САС намира, че сума в размер от 20 000 лева , част от която в размер на 3 000 лева се дължи за продължилото над разумния срок наказателно преследване , съобразно изискването за посочване в мотивите по т.1 от ТР№ 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, е справедлив размер обезщетение, който ще репарира произтеклите от незаконното отчасти обвинение морални вреди .

По иска за обезщетение за имуществени вреди : както се приема в съдебната практика решение № 438 от 11.07.2025 г. по гр.д.№ 197/2025 г. на ВКС, III г.о. , отстраняването от длъжност е резултат от воденото наказателно производство, тъй като ако нямаше обвинение , ВСС не би упражнил оперативната си самостоятелност да отстрани временно магистрата от длъжност и той нямаше да бъде лишен от възможността да увеличи имуществото, като получи трудовите възнаграждения за периода на отстраняването. Но с правилото на член 231 от ЗСВ ( в приложимата ред. от Дв, бр. 33 от 2009 г. ) е предвидена възможност да бъде компенсиран за този неосъществен доход с изплащането им при прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по член 24,ал.1,т.2 и т.3 и ал.3 от НПК и при постановяване на оправдателна присъда. Касае се до правило от специален закон, което изключва приложението на нормите за обезщетяване в ЗОДОВ член 8,ал.3 от ЗОДОВ . Искът по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от неизплащане на възнагражденията 5 за периода на отстраняването е неоснователен . В обобщение, обжалваното решение е правилно и въззивният съд го потвърждава .

С оглед преценката за неоснователност на въззивните жалби на насрещните страни пълномощникът на ищеца – адвокат И. Ю. – има право на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА за защита по жалбата на ответника с обжалван интерес в размер на 20 000 лева. Като съобразява извършената работа – изготвяне на отговор, явяване в едно о.с.з., ниската сложност на разгледаното при условията на ограничен въззивно дело, САС му присъжда възнаграждение, равно на половината от размера по член 7,ал.2,т.3 от НВАР от 1 100 лева или 562 евро .

Така мотивиран, САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 236 от дата 14.01.2025 г. на СГС, ГО, I – 14 състав, по гр.д.№ 28416/2024 г. в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. И. Г., ЕГН: ********** от град *** на основание член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато обвинение в престъпление по член 286,ал.1 от НК във връзка с член 26 от НК по н.о.х.д. № 76/2015 г. по описа на Пловдивския военен съд , по което е оправдан, ведно със законната лихва от 11.03.2021 г. до окончателно плащане, както и в частите, с които са отхвърлени предявените от И. И. Г. срещу Прокуратурата на Република България искове по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за : сумата в размер на горницата над 20 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и за сумата в размер на 255 890,64 лева , съставляваща обезщетение за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение за периода на отстраняването от длъжност от 24. 03.2013 г. до 20.03.2019 г. от незаконното обвинение , ведно със законните лихви върху тях, считано от 11.03.2021 г., респ. 20.03.2019 г. до окончателно плащане.