Решение № 8 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№8 гр. П., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря П. Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500768 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №904 от 10.07.2024г. постановено по гр.д.№20225220104016 по описа на същия съд за 2022г., по иска на И. И. П., с ЕГН ********** от с. Л., общ. П., ул. „*-ра" №* против Х.

И. П. с ЕГН ********** от с. Д., общ. П., ул. „*-а" №** и С. Х. Н. с ЕГН ********** от с. З., общ. П., ул. „**-а" №**, на основание чл.135 ЗЗД, СА ОБЯВЕНИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ищеца следните сделки между ответниците: - 1.Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №175 от 20.12.2017г., том II, рег. № 3688, дело № 336/2017г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с рег. № 436 в НК, по отношение на прехвърлената от първият ответник на втория ответник ½ ид. част от недвижим имот, представляващ: УПИ VII-419, /в същност вписания в н.акт УПИ е с № XII-419/, в квартал 56 по плана на с. Д., община П., незастроен с площ от 504 кв.метра, с приложена регулация, при граници, /индивидуализиращи продавания имот, описани в н.а. за УПИ XII-419/: изток УПИ ХI-420, на запад - УПИ XIII - 415 и УПИ XIV -414; на север УПИ II-409 и на юг-улица, който по данни от КККР представлява поземлен имот с идентификатор *****.***.***, /виж скица №15-1176002 от 18.12.2020г., съседен от изток на УПИ XIII - 415 /, с площ от 504кв.м., трайно 1 предназначение на територията: Урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен план: 419, кв.56, парцел XII, при съседи на ПИ: *****.***.****;

*****.***.***; *****.***.*** ; *****.***.***; *****.***.***; и 2. Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №12 от 23.01.2018г., том I, рег. № 205, дело № 10/2018г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с peг.№ 436 в НК, по отношение на прехвърлените от първият ответник на втория ответник 1/4 ид. част от масивна жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.*, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж със застроена площ от 61 кв.м. /а по нот. акт - 55 кв.м/, както и 1/2 ид. част от полумасивна едноетажна сграда - лятна кухня с идентификатор *****.***.***.*, със застроена площ от 25 кв.м. /а по нот. акт - 18 кв./, които сгради са разположени в УПИ XIII-415, в квартал 56 по плана на с. Д., общ. П., целият с площ от 504 кв.м. при съседи на имота от изток : УПИ XII-419, от запад - улица, север УПИ-XIV- 414; от югулица, който по данни от КККР представлява поземлен имот с идентификатор *****.***.***, адрес: с.Д., п.к. 4405, ул. „7-а №43, с площ от 496 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи на ПИ: *****.***.****;

*****.***.****; *****.***.*** ; *****.***.***.; Със същото решение са осъдени ответниците Х. И. П. и С. Х. Н. да заплатят на ищеца И. И. П. съдебни разноски в размер на 2062 лв.

С определение №2534 от 05.09.2024г. постановено по същото дело и от същия съд, е ОТХВЪРЛЕНА молбата на ответниците Х. И. П. и С. Х. Н. по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №904 от 10.07.2024г., както и молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, И Е ДОПУСНАТА поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и в диспозитива на постановеното по делото решение №904 от 10.07.2024г., където вместо „УПИ VII-419“ навсякъде да се чете „УПИ ХII-419“.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№19351 от 29.07.2024г. подадена от С. Х. Н. и Х. И. П., двамата действащи чрез пълномощника адв.Р.

П. от АК-П., с доводи за порочност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушени съществени процесуални правила. Според жалбоподателите нарушенията се състоят на първо място, че в исковата молба /ИМ/ и след прекратяване на производството с определение №830 от 03.04.2023г. относно Г. П.а, ищецът е можел да претендира относителната действителност по: а/ по сделката от 20.12.2017г. до размера на ½ ид.ч. от имот У П И VII-419 в кв.56, незастроен на 504кв.м., с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Д., и б/ по сделка от 23.01.2028г. до размера на: буква „б.1.“/ - ¼ /една четвърт/ ид.ч. от масивна жилищна сграда на 61кв.м./по акт 55кв.м./, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж, с идентификатор *****.***.***.* и б.2./- ½ /една втора/ и д . ч . от полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 25кв.м. /по н.акт 2

18кв.м./, с идентификатор *****.***.***.*, които са разположени в УПИ XIII-415 в кв.56 по КККР на с.Д., с идентификатор *****.***.***. Твърди се, че в откритото съдебно заседание на 07.03.2024г. и по проект за доклад, с Определение №191 от 24.01.2024г. е направено възражение и е поискано от ответниците изменение на проекта за доклад, че със сделката от 20.12.2017г. не е продаден имот УПИ VII-419, а друг имот УПИ XII-419, както и по сделката на 23.01.2018г. са прехвърлени други имоти с различна квадратура, но съдът не изменил доклада като ищецът не възразил по доклада относно предмета на сделката от 20.12.2017г. Твърди се, че след обявена поисканата относителна недействителност на един от имот / УПИ VII-419/, който е различен имот от този по нот.акт от 20.12.2017г./ УПИ-XII-419,поради което жалбоподателите считат, че решението е неправилно и следва да се отмени в тази част, тъй като в н.а.№175,т.II, рег.№3688,н.д.№336/20.12.2017г. на нотариус №436-Ю. В. /вх.рег.№11881, дв.вх.рег.№11867, акт №10,т.40.н.д.

№6511 на СВп.-П./ не е предмет на сделката имот с идентификация УПИ VII419. На второ място според жалбоподателите , исковият съд не изложил съображения относно: т.2.- обстоятелството, с какво възмездна сделка от 20.12.2017г. е увеличила платежната неспособност /като неравностойна/ на Х.

П., след като продажната цена от 5000лв била близо 3/три/ пъти по-висока от данъчната оценка на недостроения имот; т.2.2-че другата възмездна сделка от 23.01.2028г. -задължение за издръжка и гледане за минал период от 18месеца и бъдещо пожизнено издръжка и гледане, лично или чрез трети лица, изпълнявано добросъвестно, в пълен обем и до момента, спрямо родителите, които са били тормозени до безпредел от убития син И. П., с което не се увреждал интереса на И. П. по личния дълг на Х. П. от 25000лв; т.2.3.

Акцентира се на обстоятелството, че и двете сделки от 20.12.2017г. и 23.01.2018г. са противопоставими срещу невписаното решение по гр.д.№ 2279/2016г. на РС-П., с което е обявена относителна недействителност на решението по гр.д.№3352/2014г. за разваляне на дарението от 02.08.2012г. спрямо наследодателя на ищеца; т . 2 . 4 Неизложени съображения за обстоятелството, че е оборена презумпцията по чл.135 ал.3 от ЗЗД; На трето място жалбоподателите поддържат, че след прекратяване на производството срещу ответника Г. П.а, ищецът не е изменил петитума на исковата си претенция /обема и предмета/; че субективната пасивна легитимация на ответниците /страни в процеса/ е различна от предмета на исковата молба /броя на имотите и техния обем в квоти/, като с определение №830 от 07.03.2023г. са били редуцирани само страните в процеса, но не е изменен петитума на ИМ /исковата молба/ относно предмета, поради което се навежда извода, че ищецът е претендирал обявяването на относителна недействителност на целия имот от сделката от 20.12.2017г. и на ½ една втора идеална част от сделката на 23.01.2028г.; Освен това съдът уважил иска по чл.135 от ЗЗД само за една част от претенцията по ИМ, като по сделката от 20.12. 2017г.-до размера на ½ ид.ч. от имот УПИ VII-419 в кв.56, незастроен на 504кв.м., с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Д. и нямало 3 диспозитив за отхвърляне на иска за останалата ½ ид.ч.; и по сделката от 23.01.2018г. до размера 1/4/една четвърт/ ид.ч. от масивна жилищна сграда на 61кв.м. /по н.а.55кв.м./, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж, с идентификатор *****.***.***.*, също без диспозитив за отхвърляне на иска за останалата ¼ до ½ ид.ч.; и за ½ ид.ч. от полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 25кв.м./по н.а. 18кв.м./, с идентификатор *****.***.***.* и без диспозитив за отхвърляне на иска за останалата ½ ид.ч.

Твърди се, че липсата на отхвърлителен диспозитив по отношение на част от претенцията, предявена с петитума, представлявало не само непълнота и неправилност на решението, но и процесуално нарушение, водещо до неправилно разпределение на разноските. Счита, че след като исковият съд не е анализирал и преценил всички факти, обстоятелства, доказателства и доказателствени средства, е допуснал съществено процесуално нарушение, и неправилно и необосновано е достигнал до извод за уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД, основание за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Моли да се отмени решението и се отхвърли иска. Жалбоподателите не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, ищеца в производството пред първата инстанция И. И. П. чрез пълномощника си адв.П. Г. от АК- П., с вх.№23370 от 24.09.2024г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Описва се установената по делото фактическа обстановка, извършените разпореждания с процесните имоти, родствената връзка между отв.Х. П. и С. Н. /баща и дъщеря/, качеството на пострадало лице от престъпление на ищеца И. П., и паричното вземане, което той има срещу длъжника Х. И. П., извършената трансформация на правото на собственост от длъжника и съпругата му в полза на дъщеря им С., установеното имуществено състояние на ответника, от което ищецът кредитор не може да удовлетвори паричното си вземане което има, приложимостта на презумпцията за знание на увреждането по чл.135 от ЗЗД по отношение на приобретателя по сделките С. Н., намираща се в близки отношения с двамата прехвърлители по сделките. Повтарят се изводите на съда изложени в мотивите към обжалваното решение и на установения намален актив на длъжника и увеличен пасив, с което е затруднено удовлетворяването на кредитора и че с двете сделки реално е увеличена платежната неспособност на длъжника Х. И. П., независимо от възмездния им характер и възможност лесно да бъде укрита получената цена на продадения имот при първата сделка от принудително изпълнение. Признава се за наличие на допусната от съда ОФГ и инициирано производство за поправката й . Оспорва се и липсата на отхвърлителен диспозитив, който да влияе на размера на разноските по делото, както и че след частичното прекратяване на делото, съдът е ограничен само до частта на сделките, с която длъжникът прехвърля на трето лице своя идеална част от семейното имущество. И че извън предмета е останала частта от сделката, с която съпругата на длъжника се е разпоредила със своя идеална част от същото 4 имущество и за тази част съдът не дължи произнасяне.

Обжалвано е с частна жалба от С. Н. и Х. П. чрез адв.Р. П. и определение №2534 от 05.09.2024г. постановено по същото дело.

В частната си жалбата си, с в вх.№24322 от 03.10.2024г. двамата жалбоподатели поддържат, че неправилно съдът е приел, че решението №904 от 10.07.2024г. не се нуждае от допълване; че липсва основание за изменението му в частта за разноските, и че е допуснал ОФГ относно номера на имота по плана за регулация с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Д., съгласно посоченото в документа за собственост УПИ XII-419, а не както е записано УПИ VII-419.

На първо място се изтъква, че съдът не е съобразил че СИО е бездялова, и че съпрузите са необходими, но не и задължителни другари в процеса и че това създава двуякост на отговорността спрямо всеки един от тях за лични задължения, което води до различна правна конструкция на иска-недопустим за бездяловата идеална част на единия съпруг /Г. П.а/ и неоснователен бездяловата идеална част на другия съпруг /Х. П./. Навежда извод за обявяване на относителна недействителност само за ½ ид.ч. ; че съдът не е съобразил липсата на изменение на петитума на ИМ от ищеца след частичното прекратяване на производството срещу Г. П.а; за разликата между субективната пасивна процесуална легитимация на ответниците и предмета на исковата молба след редуциране на страните и неизменен предмет на петитума; че претендирана относителна недействителност на целия имот по сделката от 2017г. и за ½ от имота по сделката от 2018г. и уважен иск от съда само за една част от претенцията по ИМ. Счита, че като резултат следва да се намалят и присъдените разноски, до не повече на 1031лв. Неправилно не била уважена молбата по чл.250 от ГПК без съдът да изложи мотиви за липсата на отхвърлителен диспозитив за част от претенцията, като счита, че е налице основание за произнасяне на посоченото основание. Недопустимо се произнесъл съда като допуснал едновременно изменение в мотивите и в диспозитива под формата на ОФГ, с което изменил волята си. Моли да се отмени обжалваното определение в частта за допусната ОФГ и на основание чл.250 ал.1 да се допълни решението като в диспозитива се отхвърли иска по чл.135 от ЗЗД на И. П. по сделката от 20.12.2017г.- за размер над ½ ид ч. от УПИ VII-419 и до 2/2 ид.ч., с идентификатор *****.***.***, и по сделката от 23.01.2018г.-за размера над ¼ ид.ч. от масивна жилищна сграда на 61кв.м., състояща се от редовен и приземен етажи, имот идентификатор *****.***.***.*; за разликата до 1/2 ид.ч. /другата ½ /, и над ½ ид.ч. от полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 25кв.м., с иденификатор*****.***.***.*; за разликата до цялото/2/2/, другата 1/2ид.ч./, двете разположени в УПИ-XIII-415 в кв.56, с идентификатор *****.***.***/; Да се измени по реда на чл.248 ал.2 от ГПК решение №904 от 10.07.2024г. и се осъди ищеца И. П. да заплати на С. Н. разноски от 600лв и адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р. П. по чл.38 ал.2 от ЗА от 562.50лв, както и да се намалят присъдените разноски в полза на ищеца И. П. и в тежест на 5 ответниците на не повече от 1031лв.