Решение № 108 от 23.06.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Кърджали, 23.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200229 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ******* от 05.02.2024г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”- ******., с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено имуществена санкция в размер на 1500лв. на „******** със седА.ще и адрес на управление **********., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.62 ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „********** счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, което се изразява в следното: не е извършено посоченото нарушение и в производството са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и настоява за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли за отмяна на наказателното постановление по изложените в жалбата съображения. Пледира, че по безспорен начин се установило, че лицето не е упражнявало труд, а инцидентно е пребивавало в обекта. Твърди, че установените две лица са близки приятели на управителя на фирмата и почти ежедневно посещавали търговския обект, поради което са запознати с разположението на артикулите.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установила материалната и 1 процесуална законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура- К********., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 27.11.2023г. около 13.50 часа свидетелите А. С. и Е. Ю.- инспектори в Д„ИТ”- К********., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на обект магазин за техника и аксесоари, който се намирал в помещение до *********** офис № **, експлоатирано от „**********. Проверяващите влезли и заварили две лица, на които първоначално се представили като клиенти. Свидетелят А. С. пожелал да му се смени протектора, а Е. Ю. търсела калъф за мобилния си телефон. Последната била обслужена от С.Ю.Н който се намирал в обекта, като тя не си закупила такъв, тъй като в момента нямало прозрачен, какъвто тя искала. След като и свидетелят А. С. си сменил протектора обслужен от А.Р.Я, който също се намирал в проверявания обект и който му издал касова бележка за извършената услуга на стойност 10лв., двамата проверяващи се легитимирали като служители в Дирекция „Инспекция по труда“- К******* и започнали извършването на проверка. Те раздали декларация на двете лица намиращи се в проверявания обект, които да попълнят с правно основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, при което лицето С.Ю.Н вписал, че от 27.11.2023г. работи като продавач в магазин за техника и аксесоари в гр.К******. на ****** без да има сключен трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни само неделя, почивка в работния ден няма, при месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. С.Ю.Н вписал в декларацията също, че продава калъфи и аксесоари, а понякога и ремонти. По време на проверката по работни места не присъствал управителя на дружеството-жалбоподател, поради което в обекта била оставена призовка по чл.45 от АПК, с която контролните органи изискали да се представят документи, свързани с правоотношенията на работещите на обекта. Впоследствие проверката продължила и по документи в Д„ИТ”К******.. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че работникът С.Ю.Н нямал сключен трудов договор с жалбоподателя, а и до приключване на проверката не бил представен такъв. Затова контролните органи приели, че работодателят ****** не е сключил трудов договор с лицето, преди постъпването му на работа като продавач, което нарушение било извършено на 27.11.2023г. По този повод на 04.01.2024г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.62 ал.1 от КТ в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и получил без възражения. На 05.02.2024г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ наложил на ****** 2 административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.62 ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.

С. и Е. Ю.; от писмените доказателства- Акт за установяване на административно нарушение от 04.01.2024г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.********/ 04.01.2024г.; Декларация съдържаща сведение по чл.402 от КТ от 27.11.2023г.; Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 27.11.2023г.;

Извлечения от регистъра на уведомления за трудови договори на ИА ГИТ от 27.11.2023г.; писмени обяснения.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на А. С. и Е. Ю., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили С.Ю.Н да извършва трудова дейност в обекта, изпълняван от жалбоподателя. Не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Освен това, показанията им се потвърждават напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и за това следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че С.Ю.Н е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено, тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на ****** на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.

3

Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Не се споделя доводът, че не е осъществено процесното административно нарушение. Изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства. При събраните по делото доказателства, съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето С.Ю.Н съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. Не се доказа и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че установените две лица в проверявания обект са близки приятели на управителя, а и дори това да е така, то този факт не променя извода, че са работили в магазина. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя ****** и работника С.Ю.Н след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ, подлежащо на административно наказание. Административното наказание за установеното нарушение по КТ е определено в минималния предвиден в закона размер„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. Нарушения при връчване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати, като и двата акта са били връчени лично на управителя на санкционираното дружество. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

4

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град С********, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът