Решение № 168 от 21.08.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Кюстендил, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Д.а Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20251520200387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 25-1139-000274, издадено на 03.02.2025г. от Началник с-р "Пътна полиция" към ОД на МВР - град Кюстендил, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. П. Б., с ЕГН – ********** са наложени административни наказания , както следва : на осн. чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл.

147, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл.150А от ЗДвП.

Жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание. Упълномощеният от него процесуален представител сочи допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Началник група, с-р "Пътна полиция" при ОД МВР Кюстендил, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

1

На 23.01.2025 г.,в 08:22 ч. Б. управлявал МПС – лек автомобил м.“Пежо“ модел „206“, с ДК№ ****, собственост на П. Р., с ЕГН – **********, като се движел по ПП I-6, в с.

Ябълково. При мотел „Сайма“ жалбоподателят е спрян за проверка от патрул на сектор Пътна полиция , в състав – О. Г. и Д. В.. В хода на проверката било установено, че управляваното от Б. МПС не е представено в срок на задължителен периодичен технически преглед, както и че свидетелството за управление /СУМПС/ на водача е с изтекъл срок на валидност / на 01.10.2022 г./

На мястото на проверката, в деня на проверката, на водача е съставен АУАН, с.

GA№33249243, с който е поставено началото на административнонаказателното производство срещу него, като е ангажирана отговорността му за нарушения по чл. 147, ал.1 от ЗДвП и по чл. 150А от ЗДвП .

Въз основа на така съставения АУАН, на 03.02.2025 г. началник сектор Пътна полиция е издал атакуваното НП, в обстоятелствената част на което е възпроизведено описаното в акта и е дадена идентична правна квалификация на двете нарушения. За всяко от тях на Д. Б. е наложено административно наказание, на осн. чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20,00 лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства.

Както вече бе посочено, жалбата е допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество. От това следва, че трябва да провери законността, т. е. сам да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП на това основание.

Спазени са императивните процесуални правила при издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдените нарушения и обстоятелствата, при които са намерили проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.

От показанията на свидетелите Г. и В. се установява, времето, мястото и начинът на извършване на нарушенията и техния автор. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели. Оценката на свидетелските и м показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените 2 свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си, същите са възприели лично при процесната ситуация при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция на двамата свидетели не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с поведението на въззивника при извършената му проверка.

За нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП

Според тази норма „МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност“.

От констатациите в АУАН и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил представен на годишен технически преглед.

Наказващият орган правилно е приел, че е налице нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 185, от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Вярно е, че МПС не е собственост на жалбоподателя, както и обстоятелството, че автомобилът следва да бъде представен на технически преглед е задължение на собственика, или съответното длъжностно лице, но в случая е установено категорично извършване на нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на технически преглед. По делото е установено по несъмнен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност /годишен технически преглед/. По делото не се сочи, като не са представени и доказателства, че е налице представяне на МПС за годишен технически преглед.

Действително жалбоподателят не е собственик, а водач на МПС, но той като правоспособен водач е бил длъжен, предприемайки управление на чуждо моторно превозно средство, да се убеди, че то е технически изправно за движение, респективно, че е представено на годишен технически преглед. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

3

За нарушението по чл. 150А от ЗДвП

По отношение на нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, „водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Няма спор по фактите, че на посочените дата, час и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, чужда собственост, а и от представените по делото писмени доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че към датата на извършената му проверка – 23.01.2025г., издаденото на жалбоподателя СУМПС№******/2012 г. от ОДМВР-Кюстендил, валидно до 01.10.2022 г., действително е било с изтекъл срок на валидност. Няма спор в съдебната практика, че при просрочие на валидността на СУМПС и при управление на МПС, водачът е неправоспособен и като такъв следва да понесе отговорност по чл. 150А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Посочената, обаче, в процесното НП санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП се отнася за нарушения на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание. В случая се касае за управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, като наказание за това нарушение е изрично предвидено в разпоредбата на чл.

177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, т. е. АНО не е приложил съответната санкционна разпоредба от ЗДвП. Изрично разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева, като във втората хипотеза на този текст, към кръга на лицата, подлежащи на тази санкция попадат тези, които управляват МПС, без да притежават свидетелства за управление, валидни за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липсата на свидетелство за управление, удостоверяващо правоспособността за управление, т. е. осъществява се от неправоспособен водач, което обстоятелство не е отразено в обстоятелствените части, нито на АУАН, нито на НП. Неправилно приложената санкционна норма не дава яснота относно елемент от състава на така вмененото нарушение на жалбоподателя. То е равнозначно на неправилно приложение на материалния закон, доколкото нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, освен санкция, съдържа и състав на административно нарушение. Горното е обусловило допускането на процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като направеното словесно описание на това нарушение и в двата акта, въобще не кореспондира на посочената санкционна разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Императивните разпоредби на ЗАНН изискват, между словесното описание на обстоятелствата на извършеното нарушение, нарушената норма от закона и приложимата санкционна норма, да е налице пълно единство и съответствие. То е съществено по тежест, защото е довело до грубо нарушаване правото на защита на санкционираното лице, и то до степен последното да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана

4 административнонаказателната му отговорност. Констатираните пороци не могат да бъдат санирани от съда, чрез изменение на процесното НП с прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, тъй като съгласно изричния текст на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, предпоставка за допустимостта на такова изменение е да не се налага съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Видно от обстоятелствената част на процесното НП е, че АНО не е изложил фактите, че на жалбоподателят е било издадено СУМПС, но е управлявал МПС, без да е правоспособен водач, защото срокът на валидност на това свидетелство е изтекъл към датата на извършената му проверка. При това положение изменението на процесното НП на посоченото в ЗАНН основание, предполага съдът да приеме за установени невписаните от АНО фактически констатации с изложеното по-горе съдържание, а без всякакво съмнение, приемането за установени на тези нови фактически констатации, представлява съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.