Решение № 18722 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18722 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20261110102151 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от Н. Х. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. Д., за признаване за установено по отношение на ответника „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, че ищеца не м у дължи следните суми: сумата от 852,10 EUR, представляваща 1/ 2 ид.ч. от 1704,20 EUR (3333,13лв.) – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.04.2006г. до 04.11.2009г., ведно със законната лихва от 16.12.2009 г. до изплащане на вземането и сумата от 169,49 EUR, представляваща 1/ 2 ид.ч. от 393,77 EUR (770,15лв.)- лихва за периода 01.04.2006г. до 04.11.2009г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.03.2010г. по гр.д.№ *****/2009 г. по описа на СРС, 88 състав, срещу наследодателя на ищеца М.Д.А..

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по гр.д.№ *****/2009 г. по описа на СРС, е издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу длъжника М.Д.А.. Ищцата се легитимирала, като наследник на 1/ 2 част от задължението на починалия си наследодател, въз основана което излага съображения за наличие на парвен интерес от предявяване на иска.

Поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени по давност. Твърди, че въз основа на издадения в полза на „Т.С.“ ЕАД изпълнителен лист от 26.03.2010г., е образувано изп.дело № ************** по описа на ЧСИ М.Б.. Сочи, че от кокто е образувано изпълнителното дело през 2010 г. не са извършвани същински изпълнителни дейсвтия, както и е изтекла пълната 5-годишна погасителна давност на задължението.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Излага подробни съображения, че с действията си е прекъснал течащата погасителна давност за вземанията си, присъдени по гр.д.№ *****/2009 г. по описа на СРС, като такава не е изтекла в полза на ищцата. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

1

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От представения по делото изпълнителен лист от 26.03.2010г., издаден по ч.гр.д.№ *****/2009 г. по описа на СРС, 88 състав, е видно, че в полза на ответното дружество са присъдени вземания от длъжника М.Д.А., за потребена топлинна енергия в размер на 3333,13лв., за обезщетение за забава в размер на 770,15лв лв., както и 345,16 лв. разноски.

Въз основа на молба от 19.07.2010г. до ЧСИ М.Б. и издадения по гр.д.№ *****/2009 г. по описа на СРС изпълнителен лист, е образувано изп.д.№ ************** по описа на ЧСИ М.Б., копие от което е представен от ответника. Същото е прекратено с Постановление от 23.01.2026г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно удостоверение за наследници на М.Д.А., последната е починала на 07.11.2022г., като е оставила за свои законни Н. Х. А. - дъщеря и А.Г.А. - внук (сина на починалия й син Г.А.).

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна давност.

По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД.

По отношение вида на действията на кредитора, с които се прекъсва давността съдът следва да се съобрази с приетото в мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС /т.10 от същото/, където е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. По отношение действията на съдебния изпълнител с които се прекъсва давността, се приема, че такова е всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

ВКС приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Безспорно с предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и с издаването на изпълнителен лист, давността за вземанията на ответника е прекъсната. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че непосредствено след издаването на изпълнителния лист ответникът е образувал изпълнително дело, като съгласно изпратените запорни съобщения, последното изпълнително действие, което е предприето по изп.дело, е наложения запор върху пенсията на длъжника на 04.10.2010г. – стр. 62 гръб от изп.дело. С оглед на това следва да се приеме, че след прекъсването на давността с наложения запор от 04.10.2010г., е започнала да тече нова давност, която независимо дали е 3-годишна или 5-годишна, е изтекла най-късно на 04.10.2015г. Последяващи действия, прекъсващи давността, са извършени едва през 2025г.

Т.е. към датата на подаване на исковата молба, вземането на ответника е погасено по давност.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи на ответника 1/ 2 от присъдените му с изпълнителен лист, издаден от 26.03.2010г. по гр.д.№ *****/2009 г. по описа на СРС вземания за главница и обезщетение за забава, като погасени по давност.

2

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е направил и пълномощникът му. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е изчислено под предвидения минимум съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 402,92 лв., от които 82,92 € за държавна такса и 320€ за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, че Н. Х. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, като наследник на М.Д.А., ЕГН **********, починала на 07.11.2022г., не му дължи сумата от 8 5 2 , 1 0 EUR, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.04.2006г. до 04.11.2009г., ведно със законната лихва от 16.12.2009 г. до изплащане на вземането и сумата от 169,49 EUR, представляваща лихва за периода 01.04.2006г. до 04.11.2009г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.03.2010г. по гр.д.№ *****/2009 г. по описа на СРС, 88 състав, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на Н. Х. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 402,92 EUR (четиристотин и два евро и 92 евроцента), представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3