Решение № 3704 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3704 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20231100500481 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 12620 от 11.11.2022 г,, постановено по гр. д. № 20106/2022 г. по описа на СРС, 55 състав „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на основание чл. 411 КЗ сумата от 1249,56 лв.суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Булстрад Каско Стандарт“ на л.а. „Дачия Сандеро“, с рег. № ******* за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 30.10.2021 г. в гр.

Раднево по вина на водача на л.а. „БМВ“, с рег. № *******, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 14.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането.

Със същия акт „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 730,98 лв., представляваща направените разноски по делото.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалните правила и необосновано. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е дал превес на доказателствата на ищеца, поради което е формирал погрешни изводи относно точния механизъм на процесното ПТП и вината за неговото настъпване. Районният съд неправилно е приел, че водачът на застрахования при въззивника – ответник лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******* носи изключителната вина за ПТП от 30.10.2021 г. Излагат се доводи, че съдът не е отчел направеното от въззивника възражение за съпричиняване. В тази връзка се сочи, че увреденият автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗДвП, като е спрял непосредствено след кръстовището, на тротоар. Излагат се и 1 доводи, че размерът на обезщетението е прекомерно завишен и неправилно определен, с оглед съпричиняването от страна на водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Излагат се съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че по делото безспорно е установен механизма на ПТП, както и че вина за същото има водачът на застрахования при ответника лека автомобил „БМВ“, с рег. № *******. Недоказано е и възражението на ответника за съпричиняване, доколкото твърдяното нарушение на ЗДвП не се установява от събрания по делото доказателствен материал. Предвид изложеното моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Съобразно чл. 411 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Основателността на предявения регресен иск се предпоставя от това по делото да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, действащ към датата на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск; противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); плащане от страна на застрахователя на застрахования по имуществена застраховка за причинените вреди; и сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество.

С доклада по делото първоинстанционният съд е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на риска; наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******; плащане на сумата от 1224,56 лв. от страна на ищцовото дружество на автосервиза, извършил ремонт на увредения автомобил; че ликвидационните разноски на ищеца възлизат на сумата от 25 лв.

С оглед доводите във въззивната жалба и в отговора, спорни между страните продължават да са въпросите чия е вината за настъпване на процесното ПТП, неговия механизъм и размера на дължимото обезщетение оглед своевременно релевираното от ответника възражение за съпричиняване (поддържано и във въззивното производство).

2

От съвкупната преценка на доказателствата по делото – протокол за ПТП от 30.10.2021 г., уведомление за щета до застрахователя-ищец от 03.11.2021 г., показанията на разпитаните свидетели Живко Д.Ж. и И.Я.К., както и от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 30.10.2021 г. около 18:00 часа в гр. Раднево, ул. „Юрий Гагарин“, лек автомобил БМВ“, рег. № ******* при движение по улица „Юрий Гагарин“, в района на № 16, се отклонява в дясно и реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *******. В протокола е вписано изявлението на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на произшествието, че негова е вината за настъпване на инцидента.

Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл.

179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с показанията на разпитания пред първата инстанция св. Ж.. От тях се установява, че през м. октомври 2021 г. автомобилът му „Дачия Сндеро“, който бил паркиран пред дома му в гр.

Раднево, ул. „Юрий Гагарин“ бил ударен. Свидетелства, че виновният водач го намерил и двамата подписали двустранен констативен протокол. Свидетелят посочва, че автомобилът му бил паркиран плътно до оградата, така че да не затруднява движенето.

Показанията на свидетеля Ж. изцяло се припокриват с показанията на водача на лек автомобил БМВ“, рег. № *******. В тях св. К. заявява, че м. октомври 2021 г. при завой наляво се отклонил и ударил паркирания на тротоара лек автомобил. Намерил собственика му и подписали двустранен протокол. Заявява, че се счита за виновен за настъпилия инцидент.

Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетелите като ясни, последователни, логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******, който отклонява автомобила в дясно и реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *******, като с предната част го удря в задна лява част. Видно от констатациите в заключението, участъкът от пътното платно на ул. „Юрий Гагарин“ е с широчина 6 метра, асфалтова настилка, без налични пътни маркировки и пътни знаци. Преди настъпване на произшествието лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ******* се е намирал в покой на нулева скорост на движение, като най-вероятно водачът се е намирал извън автомобила. В дадените пред първата инстанция устни разяснения вещото лице пояснява, че при извършване на маневрата водачът на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ******* е имал техническа възможност да възприеме паркираният автомобил, да намали скоростта или да спре, да отклони автомобила, за да се размине с паркиралия автомобил.

От гореизложената доказателствена съвкупност, настоящия състав приема, че по делото е доказано, че именно действията на водача на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *******, съставлява граждански деликт за това, че поради недостатъчен контрол върху 3 управляваното от него моторно превозно средство е напуснал в дясно пътното платно и е реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *******, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд намира за недоказано и като такова се явява неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.

Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.

В случая твърдението на ответника, че увреденият автомобил е бил паркиран на тротоара, непосредствено след кръстовището, като по този начин е възпрепятствал движението на останалите пътни превозни средства, не се установява по делото. Напротив, тези твърдения се опровергават както от показанията на свидетеля Ж., които заявява, че счита себе си за виновен за настъпилия инцидент, така и от заключението на съдебноавтотехническата експертиза, от която се установява, че водачът на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******* е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието. Липсват доказателства и че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредите, чрез паркирането на лекия автомобил в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, забраняваща паркирането и престоят на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, а приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. В случая ответното застрахователно дружество не е провело пълно и главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като следва да се отчетат и безспорните доказателства за вината на водача на застрахования при ответника водач, който поради недостатъчен контрол върху управляваното от него моторно превозно средство, се отклонил надясно и е реализирал процесното ПТП. Поради изложеното, застрахователното обезщетение не следва да бъде намалявано поради твърдяното съпричиняване за настъпване на вредите.