Определение № 1083 от 21.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1083 гр. София, 21.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500795 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 407, вр. с чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Ж. Б. чрез адв.С. П. против разпореждане от 13.03.2020г., постановено по т.д. № 2424/2013г. по описа на СГС. Със същото е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“ АД против частния жалбоподател и пет търговски дружества за разноските, направени в производството по посоченото търговско дело и разноските по ч.гр.д.№ 36219/2012г. по описа на СРС.

С частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на това разпореждане, тъй като разноските по това заповедно производство били в различен размер от посочения в обжалвания съдебен акт и за тях вече бил издаден изпълнителен лист, копие от който е приложен към жалбата. С оглед на това обстоятелство страната счита, че обжалваното разпореждане било нищожно, неправилно и незаконосъобразно с оглед обстоятелството,че с исковата молба било поискано и съдът извън правораздавателната си власт осъдил частния жалбоподател заплати в производството направени от ищеца разноски в друго заповедно производство, прераснало в исково такова,напълно различно от делото,по което е постановено обжалваното разпореждане. При това положение с обжалваното разпореждане бил издаден друг, втори изпълнителен лист на основание, на който разноските, направени от ищеца в друго, различно заповедно производство щели да подлежат на повторно принудително събиране на основание на порочно издаден изпълнителен лист.

Породи това се молба обжалваното разпореждане да бъде обезсилено и като последица да бъде обезсилен и изпълнителния лист.

В срока по чл. 276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответната по 1 същата страна –„Юробанк България“ АД. С него се поддържа,че частният жалбоподател прави собствена интерпретация на факти, които нямат нищо общо с постановеното по делото решение и събраните доказателства. Тази страна счита,че обжалваното разпореждане е съобразено с ТР №4/2013г. Моли се да бъде взето предвид, че никъде в диспозитива на съдебното решение не е посочено,че съдът е осъдил длъжника да заплати разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№36218/2012г. на СРС, а размера на присъдените разноски по ч.гр.д.№ 36219/2012г. на СРС бил съобразен с крайния извод на съда относно основателността на исковата претенция.

Апелативният съд намира, че частната жалба е подадена в срок предвид датата на връчване на представената покана за доброволно изпълнение от легитимирана страна, поради което същото следва да бъде разгледана.

По същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че атакуваният съдебен акт не е нищожен, тъй като е постановен от съдебния състав, който е разгледал делото в рамките на неговата компетентност. Актът не е и недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по заявеното от надлежна страна искане при липса на процесуални пречки за това.

Настоящият състав намира, че разпореждането е законосъобразно.

В производството по чл.404 от ГПК съдът проверява дали молбата за издаване на изпълнителния лист е подадена от легитимирана страна и дали съдебният акт подлежи на принудително изпълнение. С изпълнителния лист се удостоверява,че е налице изпълняемо право в полза на дадено лице, като предметните предели на това право и субектите, на които то принадлежи се определят от изпълнителното основание (, в случая влязлото в сила съдебно решение). Ето защо изпълнителният лист следва да възпроизведе съдържанието на изпълнителното основание досежно предметните предели на притезанието. В конкретния случай от съдържанието на изпълнителния лист е видно, че същият възпроизвежда осъдителния диспозитив на влязло в сила решение №1689 от 20.10.2015г. по т.д.

№2424/2013г. по описа на СГС като в тази част на решението не е отбелязано, че разноските в заповедното производство са по ч.гр.д.№ 36219/2012г. Съдържанието на самото решение не може да бъде предмет на контрол или тълкуване в настоящото производство.

Представеният от частния жалбоподател изпълнителен лист от своя страна възпроизвежда съдържанието на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№3619/2012г. на СРС ( също представена като доказателство по делото). В допълнение следва да се посочи, че при сравняване на съдържанието на двата изпълнителни листа не се установи съвпадение на сумите на присъдените в полза на кредитора разноски, което обаче не е обуславящо за преценката на основателността на жалбата..

С оглед на изложеното не могат да бъдат приети за основателни оплакванията, че е издаден втори изпълнителен лист за едно и също притезание, тъй като двата изпълнителни листа са издадени на различни изпълнителни основания, които не се припокриват. Ако има повторно осъждане за едни и същи суми, това е следвало да бъде релевирано в 2 производство по обжалване на акта, подлежащ на изпълнение, а не в производство по чл.407 от ГПК.

Предвид на горното се налага извода, че обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.03.2020г., постановено по т.д. № 2424/2013г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3