Решение № 148 от 16.11.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Русе, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър И.

Членове:

РА.ца Герасимова

Боян Войков при участието на секретаря Маня Пейнова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Александър И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600492 по описа за 2022 година Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.Д. М., в качеството му на защитник на подсъдимия (по него време в първоинстанционното производство А. И. П.), срещу Присъда № 260001/08.03.2022г., постановена по НОХД№ 671/2020г. п о описа на Районен съд – Русе, с ко ято П. бил признат за виновен в това, че в периода 03.02.2019г. – 17.02.2019г. в гр.Русе, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „БМВ Х3“ с рама № *** на стойност 9640.00лв., собственост на М. А. М. от с.З., обл.Силистра, която владеел и пазел, поради което и на основание чл.206, ал.1, вр. чл.36, чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2/ДВЕ/ГОДИНИ, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ.

С гражданско-осъдителната част на присъдата подсъдимия П. е осъден да заплати на М. А. М. от с.З., обл.Силистра, ЕГН-********** (граждански ищец и частен обвинител) обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 9640.00 /девет хиляди шестстотин и четиридесет/ лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане, а именно 17.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

П. е осъден да заплати и държавна такса в размер на 385.60 лева, съобразно уважената част от гражданския иск.

1

Също така П. е осъден да заплати на М. А. М. от с.З., обл.Силистра, ЕГН-********** сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лв. за направени разноски по делото - за адвокатски хонорар.

Подсъдимият П. е осъден за заплати и разноски - в полза на Държавата – ОД МВР-Русе сумата от 341.49лв., за разноски на досъдебното производство, и по сметка на Районен съд Русе - сумата от 1289.00лв. за разноски на съдебното производство.

С въззивната жалба се атакува присъдата в цялост, като се излагат съображения за неправилност, поради необоснованост,следваща от неправилен анА.з на доказателствата, водещ и до липса на мотиви, като във връзка с последното се навежда и отменително основание, свързано с допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

При действията по призоваване за въззивната нистанция е постъпила информация, съответно обективирана и официално с изискан препис- извлечение от Акт за смърт № 1502/15.05.2022г., издаден от Община – Русе, от която се установява, че подс.П. (жалбоподател във въззивното производство) e починал на 14.05.2022г. – л.15 и 16 от делото.

Прокурорът, позовавайки се на факта, че след постановяване на присъдата деецът е починал, съобразно чл.79, ал.1, т.1 от НК и чл.24, ал.1, т.4 от НПК, следва присъдата в наказателно-правната й част да бъде отменена и производството прекратено, а в граждансо-осъдителната част атакуваната присъда да бъдепотвърдена, предвид продължаващото нА.чие на предпоставките за, и правилност на ангажирането на деликтната отговорност на дееца за деянието, предмет на делото.

Адв.Е. Т., в качеството му повереник на гражданският ищец и частен обвинител по делото, пледира идентично за изхода на делото.

Адв.Д. М. – в качеството на защитник на подсъдимия пред първата инстанция, пледира за цялостна отмяна на присъдата, в частност и в гражданско-правната част, аргументирайки последното с неконституиране и неучастие съответно на евентуални наследници на починА.я деец във въззивното производство.

Русенският окръжен съд, след като съобрази обстоятелствата по въззивната жалба и посоченото писмено доказателство, констатира, че същата се явява основателна касателно наказателната част (но не поради визираните в нея доводи, а предвид нА.чието на хипотезата по чл.334, т.4, вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, вр с чл.79, ал.1, т.1 от НПК.

С оглед настъпилата на 14.05.2022г. (след постановяване на 2 атакуваната присъда), смърт на подсъдимия П. и съобразно императивното правило по чл.334, т.4, вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, наказателното преследване е изключено, предвид което следва присъдата да бъде отменена в наказателно - правната й част и следва в същата наказателното производство да бъде прекратено.

С оглед ТР№ 1/2013 г. на ОСНК, както и на основание чл. 307 от НПК съдът намира, че следва да се произнесе с решението си относно гражданския иск. Въззивната жалба в частта й, насочена срещу гражданскоосъдителната част на присъдата се явява неоснователна, като въззивната инстанция установи нА.чието на положителните предпоставки, обуславящи решението атакувания акт в тази му част да бъде потвърден.

С оглед задължителното тълкуване на ВКС с ТР№ 1/04.02.2013 г. когато основанието за погасяване на наказателното преследване/вкл. смъртта на дееца/ възникне във фазата въззивно или касационно производство съдът дължи произнасяне по приетия за съвместно разглеждане граждански иск по съображения от процесуална икономия, както и за да се ползва събраната доказателствена съвкупост. Същевременно, не е нА.це дължимост, и по посоченото тълкувателно решение съответно не се указва, съдилищата да продължават въззивното или касационно производство /само касателно приетия за съвместно разглеждане граждански иск/ вкл. като събират данни за наследниците на починА.я подсъдим, което определя да неоснователно противното становище на защитника на подсъдимия в случая, а изисква единствено съдът да се произнесе по иска с решение. Също така ВКС предвижда в тълкуването си въззивният съд да отмени Присъдата само в наказателната й част и да прекрати наказателното производство, но да се произнесе по гражданския иск.

При посоченото, в отговор за деянието,предмет на делото, като обективна даденост, активираща деликтната отговорност, въззивната инстанция приема за обосновано приетото въз основа на съвкупността от фактическа страна, че свид.М. пребивавал трайно във ФРГермания, като на 15.10.2018г. закупил от автокъща в гр.Х. л.а. „БМВ Х3“ с немски рег.№ *** и рама № ***, за сумата от 8500 евро. Съответно, на 29.01.2019г., М. потеглил от ФРГермания за РБългария с посоченият автомобил, като с него пътувА. свид.О. и Б.Х. На 02.02.2019г. тримата пристигнА. в гр.Русе. М. предоставил автомобила си на Х., който го поискал, за да посети свои родственици в близо русенско село. След като се върнал, установили, че от двигателя на автомобила тече масло и е необходимо да му бъде извършен ремонт. На следващата сутрин, М., Х. и Галя О. се срещнА. на барче в гр.Русе със свид.К.М., с когото се познавА. отпреди. По същото време, свид.Ю.К. – сестра на подс.А. П. и съседка и приятелка на свид.М. във ФРГермания, се обадила по телефона на пострадА.я. М. споделил, че автомобила с който са пристигнА. в България се е повредил. Тогава К. му казала, че ще се обади на брат си, който имал познати автомонтьори, да му съдейства. Малко по - късно в заведението пристигнал и подс.П., когото М. не познавал до този момент.

След като разбрал какъв проблем е възникнал с автомобила на пострадА.я, подсъдимият се свързал по телефона със свид.С.М., който имал автосервиз и 3 се уговорили да му закарат автомобила. Още същият ден, всички заедно отишли в сервиза, заедно с процесния автомобил. М. го прегледал и казал на М., че ремонта ще струва 650лв. М. се съгласил, взел си документите на автомобила, както и регистрационните табели, а ключа оставил на М.. Казал му, че в момента няма парите, но на следващия ден ще пътува за ФРГермания, откъдето ще изпрати по Уестър Юнион сумата на подс.П., който от своя страна ще я предаде на М.. М. казал на свид.С.М. да не дава колата на никого, а когато ремонта бъде приключен, той лично ще дойде да си вземе автомобила. След това двамата си разменили телефонните номера и се разделили.

В следващите дни свид.М. се прибрал във ФРГермания откъдето изпратил на подсъдимия, чрез неговата съпруга, сумата от 450евро. В тази сума влизала стойността на ремонта на автомобила, както и 100 евро за подсъдимия, които последният поискал от М.. Подс.П. предал на свид.М. уговорената сума за ремонта, а за себе си задържал 100 евро.

Няколко дни по-късно, след като ремонта бил приключил, в сервиза отишъл подс.А. П. и казал на М., че в следващите дни трябва да закара автомобила в друг сервиз, за боядисване. Тъй като следващите дни били събота и неделя, М. изкарал процесния автомобил пред сервиза и дал ключовете на подсъдимия, без да уведоми за това свид.М.. В следващите дни, в отсъствието на М., подсъдимият отишъл до сервиза и предал автомобила на неустановени по делото лица, който го натоварили на автоплатформа и отпътувА. в неизвестна посока.

На 17.02.2019г., подсъдимия се обадил на свид.М. и му казал, че е взел автомобила му от сервиза и го е дал в залог. ПострадА.ят не могъл да повярва и се обадил на М., който потвърдил, че е извършил ремонта, след което е предал ключовете и автомобила на подсъдимия. На въпроса защо е сторил това, без разрешението на М., М. обяснил, че подс.П. му казал, че с пострадА.я се познават, че му е зет и ще се оправят. След това М. отново се обадил на подсъдимия, който отново повторил, че е дал автомобила му в залог за сумата от 2000лв. в гр.Варна, без да уточнява на кого. ПострадА.ят предложил да изпрати на П. пари, а той да отиде и веднага да откупи автомобила. Подсъдимият се съгласил, като казал, че трябва да му изпрати сумата от 1100евро, след което той щял да отиде с платформа и да откупи автомобила. По-късно свид.М. се обадил по телефон на свид.Г.Ю. – сестра на свид.К.М. и я помолил да отиде до сервиза да провери какво се е случило.

Свид.Ю., заедно с Б.Х.отишли в сервиза и се срещнА. със свид.М.. На тях той също обяснил, че автомобила го е взел подс.А. П.. След това Г.Ю. се срещнала с подс.П., който признал, че имал финансови проблеми, поради което се наложило да заложи автомобила на М. в гр.Варна, за сумата от 1000евро. Ю. му предложила пари, за да отиде и откупи автомобила, но подсъдимия отказал, като казал, че не иска парите, ако са нейни, но ако са на М. щял да ги вземе и последният щял да остане и без тях. М. разказал и на свид.К.М. какво се е случило. М. се свързал с подс.П. и му предложил да съберат парите и да му ги изпратят, за да отиде и откупи автомобила.

Подсъдимият му отказал, като отново потвърдил, че е заложил автомобила на 4

М. в гр.Варна. След като станало ясно, че няма да си получи автомобила от подсъдимия, на 28.02.2019г. М. подал жалба в Районна прокуратура гр.Русе.

Проверката по случая била възложена на свидетеля П.П. – полицейски служител в Сектор „П.К.П.“ при ОД МВР-Русе. Последният след като се запознал с фактите посочени от свид.М. в жалбата и след като установил всички лица, имащи отношение към случая им снел обяснения.

Събраните в хода на проверката материА. били изпратени в Районна прокуратура и станА. повод за образуване на досъдебно производство.

Съгласно изводите на изготвената автотехническа и ценова експертиза, стойността на процесния лек автомобил „БМВ Х3“, по средно пазарни цени към момента на деянието, възлиза на 9640.00лв. До приключване на съдебното производство пред първата инстанция въпреки проведеното издирване, (такова остава фактическото положение и по време на въззивното производство), местоположението на лек автомобил „БМВ Х3“ с рама № *** не било установено, същият не бил върнат на собственика му – свид.М. М., нито била възстановено стойността му.

Тази фактическа обстановка Районен съд - Русе приел за установена въз основа на доказателствен анА.з, съобразно посоченото в мотивите на първоинстанционната присъда, изцяло споделян и от въззивната инстанция, поради което не следва само да се повтаря и тук. Правилно на установеното по фактите и в частност обективираното от съвкупността съставомерно изисквано субективно отношение на дееца към извършеното, била дадена и правната оценка по привеждането им към състава на въведеното с обвинението деяние – осъществяващо признаците на състава по чл.206, ал.1 от НК.