Решение № 22 от 05.08.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Видин , 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ МЛ.

СЪДИЯ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Л.В. Л.

В.Д. С.

Р. К. Д. при участието на секретаря Н.ЦВ. К. като разгледа докладваното от В. Д. С. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211300600147 по описа за 2021 година Делото е образувано по въззивна жалба на С. М. Г. от гр. Видин, жк „*“ бл.* вх.* ет.* ап.6 против Присъда №191/ 2021 г. на Районен съд – Видин, постановена по НЧХд.№43/2021 г. по описа на същия съд.

В жалбата се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатото срещу нея обвинение.

Подсъдимата не се яви в съдебно заседение. Нейният процесуален представител заяви, че иска присъдата да бъде отменена.

Частният тъжител чрез своя процесуален представител заяви, че Присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.

1

Обвинението е по чл. 130 ал.1 от НК.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваната присъда

Районен съд Видин е признал подсъдимата за виновна по обвинението по чл. 130 ал.1 от НК и я е осъдил, като я е освободил от наказателна отговорност по чл.78а НК и е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства може да се направи несъмнен и безспорен извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

С оглед на събраните във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че подсъдимата 2

Г. и тъжителят И. са съседи - и двамата живеят в блок 8 на ж.к.“*“ в гр.Видин, като тъжителят живее на втория етаж, а подсъдимата на последния етаж.

На 24.08.2020г. тъжителят бил у дома си и си почивал. Около 20.00 часа бил повикан от дъщерята на подсъдимата - св. М.Л. да премести автомобила си, който бил паркиран от другата страна на улицата срещу гаражите, като им пречел да вкарат техния автомобил в гаража.

И. слязъл пред входа на блока. Между него и подсъдимата започнал словесен конфликт и ескалирал във физически сблъсък.

Свидетелите Л. - дъщеря на подсъдимата и И.Ц. и К. Ц., които били в жилището на подсъдимата и ремонтирали щора твърдят, че тъжителят ударил подсъдимата в областта на лицето.

Междувременно св.Л., която живее в същия вход на първия етаж чула пререканията и слязла пред входа. Започнала да ги убеждава да преустановят скандала, като била застанала с лице към тъжителя и с гръб към подсъдимата.

Докато Л. разговаряла с И., подсъдимата се приближила и ритнала тъжителя с крак в областта на слабините. И. се свил, влязъл в автомобила си, преместил го и се прибрал в апартамента си.

Тъй като го заболяло силно, И. потърсил лекарска помощ, изписали му лекарства, а по - късно бил освидетелстван и от съдебен лекар, който констатирал обширно мораво кръвонасядане с площ 27/28 см. на горно вътрешната част на лявото бедро, болезнено при пипане и движение.

Вследствие на удара тъжителят не можел да се движи нормално, изпитвал болка при движение, притеснявал се от това да няма и други последици от нараняването с оглед близостта до слабините.

От приобщеното по делото Съдебно медицинско свидетелство №28/ 27.08.20г. на д-р А. И.а - нач. Отдел Съдебна медицина при МБАЛ „Света Петка“ в гр.Видин е видно, че на И. е причинено болка и страдание с временно разстройство на здравето, не опасно за живота, 3 изразяващо се в масивно кръвонасядане на горно вътрешната част на ляво бедро, което нараняване отговаря да е причинено по начина и времето, съобщени от пострадалия.

Свидетелите Р. В. и Д. Д.също съобщават, че И. е имал огромна синина на мястото на удара, изпитвал е затруднения и болки при движение.

За да приеме за установена описаната по-горе фактическа обстановка съдът се е позовал на показанията на свидетелите Р. В, Д. Д., И. Д., К. Ц. и М.Л..

Свидетелските показания очертават две противоположни тези - от една страна на св.Р. В., Д. Д. с показанията си потвърждават обстоятелствата, изнесени в тъжбата.

От друга страна им противостоят показанията на свидетелите И.

Ц., К.Ц. и М. Л., които по същество не отричат, че подсъдимата е нанесла удар с крак в областта на слабините на И., но твърдят, че същия е предизвикал скандала и пръв е посегнал и ударил подсъдимата в областта на лицето.

И двете свидетелки твърдят, че скандала е предизвикан от подсъдимата и че тъжителя не е нанасял удар на същата. В. е възприела непосредствено случващото се, тъй като била на място между тъжителя и подсъдимата, а св. Д. е наблюдавала случая от прозорец втория етаж.

Правилно Съдът е кредитирал именно нейните и на св.В. твърдения, тъй като същите са логични, последователни и не противоречат на другите събрани по делото доказателства, като съобщеното от тях за нанесен удар с крак от подсъдимата и обстоятелството, че В. е възприела непосредствено нанасянето на удара, а в последствие и двете са видели последиците от същия изцяло се подкрепя от находките, обективирани в издаденото Съдебно медицинско свидетелство №28/ 27.08.20г. на д-р А. И.а.

И двете свидетелки твърдят, че тъжителят не е бил употребил алкохол, тъй като е трябвало да ходи на работа в 22.00 часа, както и че не са видели тъжителя да е ударил подсъдимата в областта на лицето.

4

От друга страна, свид.И.Ц. и К. Ц. в показанията си заявяват, че са наблюдавали инцидента от прозорец в жилището на подсъдимата, което се намира на последния етаж в блока - на височина от около 9 до 12 метра. Както и самите те заявяват, било е привечер. С оглед на това Съдът правилно не е възприел за достоверни дадените от тях показания за случилото се, касаещи подробности, които свидетелите не биха могли да видят.

Така например и двамата свидетели заявяват, че тъжителят е ударил подсъдимата в областта на лицето, при което тя се „стъписала“ и се е опитала да „се издърпа назад“, но И. продължил да се движи след нея и Г. за това го е ритнала. Св. Ц. в показанията си дори заявява , че „от горе не се вижда толкова ясно“ , той казва „ видях, че той посегна, но какво направи, шамар ли и удари не знам“.

След това отново заявява, че е видял удар в областта на лицето на подсъдимата, но „не помни“ с отворена ръка ли я е ударил тъжителя или с юмрук, нито от коя страна на лицето била ударена.

Въззивният съд приема, че правилно поради мястото и времето на инцидента Районният съд не е кредитирал показанията на св. Ц. относно това, че И. е бил във видимо нетрезво състояние.

Освен посоченото по-горе нито един свидетел / с изключение на М.

Л. / не е заявил да е видял по лицето на подсъдимата следи от нанесен удар.

Безспорно се доказва от всички събрани гласни доказателства, че на посочената в тъжбата дата - 24.08.2020г. в гр.Видин подсъдимата Г. и тъжителят И. са влезли в конфликт, при което подсъдимата е нанесла удар с крак в областта на слабините на тъжителя с което му причинила болка и страдание с временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

От разпита на свидетелите в с.з. ВРС правилно е направил извод, че деянието е извършено от подсъдимата Г..

С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния съд споделя, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е 5 направил извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което й е било повдигнато обвинение.

Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели, които имат информация за извършеното престъпление и могат да установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства подкрепят и допълват установената със свидетелски показания фактическа обстановка.

Районният съд е извършил анализ на събраните писмени и гласни доказателства, който категорично сочи, че подсъдимият е извършител на престъплението. В тази насока са събрани достатъчно писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност с гласните такива правилно да изяснят фактическата обстановка.

Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е постановил Присъда, която е обоснована от фактическа страна.

Наложеното наказание законосъобразно. Определено индивидуализирано съобразно опасност на подсъдимата. е правилно определено и е е в рамките на закона и е конкретния казус и обществената

С оглед горните съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ: