Решение № 251 от 30.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Разлог, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240101040 по описа за 2023 г.

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от И.М.К., ЕГН*, адрес: с.Г, о.Р., против „ВК“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б, у.„А.Ч.“ 3, с управител М.П.

Твърди се в обстоятелствената час на ИМ, че в периода от 28.03.2022 г. до 25.09.2023 г., ищецът работел в ответното дружество като към датата на уволнението заемал длъжността „инженер, експлоатация“. Местоработата му била на територията на РП-Р.. На 25.09.2023 г. му била връчена Заповед №*/25.09.2023 г., с която на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. На същата дата му е връчена и Заповед №*/25.09.2023 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваната Заповед №*/25.09.2023 г., тъй като е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. Ищецът посочва, че е имал основание за неявяването си на работа в посочения период. Депозирал заявление пред прекия си ръководител и същия се произнесъл като уважил молбата му. В тази вр. и от деловодството на предприятието в г.Р., бил уведомен, че му е разрешен отпуск и ползвал същия. К.З. не му е указвал, че трябва да депозира заявлението си в срок не пократък от 7 работни дни преди началото на ползването му и да изчака и разрешение от работодателя. На 04.08.2023 г. към края на работния ден Е.М. – деловодител и „ЛС“ при РП разлог уведомил ищецът, че отпуска му е разрешен от З. – написал „да“ в заявлението.

Ищецът посочва, че тъй като първоначално при назначаването си е заемал длъжността „Ръководител на РП-Р.“ при „ВК“ЕООД-Б., му е известно, че разрешаване ползването на отпуск става с резолюция на ръководителя на РП, поради което счел, че даденото от З. разрешение е достатъчно за да излезе в отпуск. Също така твърди, че установена практика в предприятието е разрешение за ползване на отпуск на работещите в РП е да се дава от прекия ръководител на поделението. До издаването на Заповед №*/11.08.2023 г. не му е известно да са издавани други изрични заповеди извън резолюцията на ръководителя на РП за разрешаване или неразрешаване ползването на отпуск от работниците в предприятието.

Такива изрични заповеди от управителя на дружеството не са издавани и по отношение на заявените и ползвани отпуски в периода, в който ищецът заемал длъжността „Ръководител на РП-Р.“. Наред с това произнасянето на управителя на дружеството по заявлението на ищеца за ползване на отпуск е станало на 11.08.2023 г. след като реално бил ползвал същия.

След издаване на заповедта се е получила и докладна от прекия му ръководител за неявяване 1 на ищеца на работа в периода от 07.08.2023 г. до 11.08.2023 г. изложени да доводи относно тенденциозност в действията на управителя на ответното дружество и влошени от известно време отношения пом/у им.

Оспорва се като невярна отразената в заповедта фактическа обстановка, като излага съображения в тази насока.

Излагат се доводи, че същевременно е бил в невъзможност да изпълни посоченото в заповедта задължение, а именно да подаде заявление поне 7 дни преди започване ползването на платен годишен отпуск, тъй като до 04.08.2023 г. бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност и с оглед пълното му възстановяване поискал да продължи почивката си.

На следващо място, счита, че не е извършил нарушение на чл.173 от КТ, тъй като е получил писмено разрешение от прекия си ръководител.

Неръчването на заповедта, с която не му се разрешава ползването на платен годишен отпуск и издаването й след като вече реално е ползвал такъв, са действия на управителя насочени единствено и само към уволнението му.

На следващо място, са наведени доводи за нарушение на чл.193 от КТ, при налагане на дисциплинарното наказание от страна на работодателя. Сочи се, че със заповед №*/18.08.2023 г. му е наредено в 3-дневен срок от получаването й да представи пред управителя на „ВК“ЕООД-Б., писмени обяснения относно причините за неявяването му на работа за дните от 07.08.2023 г. до 11.08.2023 г. Заповедта му е връчена на 18.09.2023 г. и в срок е дал обяснения, които изпратил по пощата на 21.09.2023 г. Въпреки това в заповедта, с която е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е прието, че не е дал писмени обяснения. Писмените обяснения са изпратени по пощата на 21.09.2021 г. и са получени от работодателя на 26.09.2023 г. С оглед на посоченото ищецът счита посоченото нарушение на чл.193 от КТ, за самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Отделно от гореизложеното, ищецът сочи че след прекратяване на трудовото му правоотношение на 25.09.2023 г. е останал без работа и към настоящия момент не получава доходи от трудови или приравнени към тях правоотношения. С оглед на посоченото, счита че отвеТника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 10`848.00 лв. за периода от 25.09.2023 г. до 24.03.2024 г. включително, като трудовото му правоотношение за месеца предхождащ уволнението му е 1`808.00 лв.

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което: да отмени като незаконосъобразни заповед №*/25.09.2023 г., с която на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №*/25.09.2023 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – поради наложеното със заповед №*/25.09.2023 г. дисциплинарно наказание „уволнение“. да отмени уволнението като незаконно и да възстанови ищеца И.М.К., ЕГН*, адрес: с.Г., о.Р., на длъжността, която е заемал преди уволнението – „инженер-експлоатация“ при „ВК“ЕООД-Б. и месторабота РП-Р., да осъди ответника „ВК“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.Ч.“№3, с управител М.П., да заплати на ищеца И.М.К., ЕГН*, адрес: с.Г., о.Р., сумата от 10`848.00 лв., за обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ, за оставянето му без работа, поради незаконното му уволнение за периода от 25.09.2023 г. до 24.03.2024 г. включително, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №2031 от 11.12.2023 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената ИМ. С писмения отговор на ИМ предявените искове се 2 оспорват изцяло като неоснователни. Сочи се, че от 28.03.2022 г. до 25.09.2023 г., ищецът е заемал длъжността „инженер, експлоатация“ при „ВК“ЕООД-Б.. На 04.08.2023 г., ищецът депозирал молба за ползване на платен годишен отпуск за периода от 07.08.2023 г. до 11.08.2023 г. до прекия си ръководител – К.З.. Прекият ръководител е дал положително мнение за ползване на платения годишен отпуск. Ищецът започнал ползване на платения годишен отпуск без разрешение от работодателя и в нарушение на чл.173, ал.1 от КТ. С оглед отделяне на спорното от безспорното счита, че следва да се уточни, че ищеца не отрича горепосочените обстоятелства, вкл. и че не спазен срокът по чл.17, ал.1 от Правилника ва вътрешния трудов ред в ответното дружество и че не се е явявал на работа в периода от 7-11.08.2023 г. Неявяването на работа от страна на ищеца за горепосочения период е констатирано от прекия му ръководител с доклад вх. №13-844/11.08.2023 г.

Въпреки, че действащото законодателство не го изисква, управителят на дружеството е издавал Заповед №*/11.08.2023 г., с която е постановил изричен отказ въз основа на резолюцията поставена на молбата на ищеца. Целта, според ответника на този изричен отказ е свързана с внасяне на яснота в отношенията м/у страните и с оглед осчетоводяване на въпросната самоотлъчка. Във вр. с констатираното нарушение на трудовата дисциплина на ищеца, на 18.09.2023 г. на същия е връчена Заповед №*/18.08.2023 г. на основание чл.193, ал.1 от КТ, за писмени обяснения относно неявяването му на работа в работните дни от посочения период. В рамките на посочения тридневен период, ищецът не е представил писмени обяснения. В тази вр. са издадени и връчени на ищеца процесните заповеди. Също така ищецът не отричал, че дисциплинарното уволнение е наложено в срока по чл.194, ал.1 от КТ. Ответникът счита извършеното дисциплинарно уволнение за законосъобразно, което води до неоснователност на ИМ. Ответникът възразява с/у твърдението на ищеца за незаконосъобразност на уволнението, тъй като ищецът е започнал ползването на платения годишен отпуск въз основа на „разрешение“ на прекия му ръководител (К.З.), който е написал „Да“ на заявлението за ползване на платен годишен отпуск. В ИМ ищецът многократно признавал, че не е получил разрешение от работодателя си и въпреки това е започнал ползването на платения отпуск, респ. е налице съдебно признание относно извършеното нарушение на разпоредбата на чл.173, ал.1 от КТ. В писмения отговор на ИМ са изложени съображения касаещи изискванията визирани в чл.173, ал.1 от КТ, относно ползване на платен годишен отпуск. В тази вр. се сочи, че в дружеството-ответник писменото разрешение се обективира в писмена заповед, в която се съдържа изрично разрешение за ползване на платен годишен отпуск в посочения от работника или служителя период. В разглеждания казус, ищецът самоволно е започнал ползване на платен годишен отпуск, който не е разрешен по законоустановения ред. Следователно същия е нарушил установената трудова дисциплина в предприятието съгласно чл.187, ал.1, пр.2 от КТ. В обстоятелствената част на писмения отговор е цитирана и приложима според ответника съд. практика в настоящия случай. Възразява се и с/у твърденията на ищеца, че не му е указано от прекия ръководител, че заявлението за ползване на платен годишен отпуск следва да бъде депозирано в срок не по-кратък от 7 работни дни, преди началото на ползването му.

Въпреки, че липсата на подобни трудови задължения за служителя З., се твърди, че същия е информирал ищеца за реда за ползване на платения годишен отпуск към датата на подаване на молбата. Сочи се, че съгласно чл.17, ал.1 от ПВТР, в ответното дружество – платения годишен отпуск се ползва, ч/з подаване на заявление по утвърден образец до 7 работни дни преди началото на ползването му, като съгласно ал.2 искането се подава до управителя, ч/з прекия ръководител. ПВТР се предоставял на всеки работник и служител при постъпването му на работа. Счита, че ищецът трябва да е запознат с ПВТР в дружеството, което се доказва от поставения подпис в длъжностната характеристика за длъжността, в която ищецът се е разписал, че е запознат с трудовите си задължения. Цитира се и съдържанието на длъжностната характеристика на ищеца. Оспорва се и твърдението на ищеца за невъзможност да спази горепосочения срок по чл.17, ал.1 от ПВТР в дружеството, тъй като 3 лекуващия лекар не е издал продължение на съответния болничен лист. Оспорват се и твърденията на ищеца относно установена практика в ответното дружество разрешението за ползване на платен годишен отпуск да се дава от прекия ръководител. Възразява се и с/у твърденията на ищеца относно нарушения по чл.195, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ, при издаване на атакуваните заповеди. Счита, че заповедта за уволнение отговоря на всички изисквания за реквизити, както и че е спазил изискването да поиска писмения обяснения от ищеца, преди уволнението. С оглед горното, моли съдът да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно моли, да бъде отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като недоказан.

Разпечатката съдържа 21 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aef7ff08-7395-4620-bae4-15bdea81d734