Решение № 312 от 09.07.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Русе, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500365 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

К. И. В. и С. П. В. обжалват Решение № 916 от 16.06.2023г, постановен по гр.д.№ 5294/22 по описа на РРС. Излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като считат, че решението е постановено без да се отчетат всички спорни факти по делото. Съдът е съобразявал представените от ищцата фактури, които не удостоверяват никакви релевантни с предявеният иск обстоятелство. Съдът не е отчел, че извършеният въвод е срещу трето лице, но което принадлежат вещите в имота. Съдът не е преценил, че претенцията на ищцата е недопустима и неоснователна. Искат от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго с оглед фактическата обстановка и новооткритите факти.

Въззиваемата Г. Х. Б. в писмен отговор счита решението на първоинстанционния съд за правилно, обосновано и законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Претендира направените от нея разноски във въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Ищцата Г. Х. Б. е купувач на недвижим имот от публична продан по изп.дело № 20218330400769 по описа на ЧСИ с рег № 833 с район на действие РОС с длъжници К. И. В. и С. П. В.. Недвижимият имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ******* с площ 83.12кв.м., ведно с прилежащи части-изба 21 и 1.087% ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж й е възложен с постановление за възлагане № 1104/24.01.2022г., вписано в СВ-Русе вх.№ 2522 от 08.03.2022г, акт 156, т.7.

Длъжникът К. В. е обжалвал това постановление за възлагане и с Решение № 294 от 14.09.2022г по в.гр.д.№ 197/22 по описа на РОС жалбата му е оставена без уважение като неоснователна.

На 21.09.2022г Б. е започнал въвод във владение на имота, които и е възложен. Видно от съставеният протокол за въвод длъжниците К. В. и С. В. са присъствали, но са отказали да подпишат протокола. От съдържанието на протокола е видно, че длъжниците са заявили, че нямат готовност да изнесат движимите вещи в имота като на 28.09.2022г е насрочена дата на която длъжниците да освободят имота от движимите си вещи и освободят помещенията. Според протокола за въвод от 21.09.2022г заключващото устройство на входната врата е подменено със съдействие на ключар, който се е подписал в същия. На 21.09.2022г, видно от издадената фактура, ведно с фискален бон към нея, на същата дата Б. е заплатила на „К. Русе“ЕООД сумата от 270лв за „ключарски услуги по въвод на апартамент в ******* На 27.09. отново не е извършен въвод поради заявеното от длъжника К.

В., че не е освободил имота поради празници и здравословни причини, поради което въводът във владение е отстрочен за 04.10.2022г. За същия е съставен протокол,в които са описани изнесените от Б. движими вещи. Според изложеното в протокола за въвод длъжниците са се явили след започването му.

Част от вещите са изнесли със собствен транспорт, а останалата част е изнесена от купувачка чрез фирма „Диамант БГ“ЕООД като длъжникът В. е посочил адрес, на който вещите да бъдат доставени. Протоколът е подписан от длъжника В., както и като свидетел на представител на фирмата, с която вещите са превозени. Съдия изпълнителят е дал на купувача 4 бр ключове за имота. Видно от фактура № 1703 от 03.10.2022г Б. е договорила с „Диамант БГ“ЕООД изнасяна на движимо имущество от апартамент на ***** за сумата от 1356лв с ДДС, която следва да заплати по банков път по описана във фактурата банкова сметка на дружеството. Представено е извлечение от сметката на Б., от което е видно, че същата на 05.10.2022г е заплатила на посоченото дружество сумата от 1356лв.

При така установената в първата инстанция фактическа обстановка, е видно, че заради виновното и противоправно поведение на К. В. и С. В. в качеството им на длъжници по изп.дело № 20218330400769 по описа на ЧСИ с рег № 833 с район на действие РОС, изразяващо се в техните действия да не допуснат Б. в качеството й на купувач на недвижим имот след влизане в сила на постановлението за възлагане 14.09.2022г до 04.10.2022г същата да влезе във владение на имота, който и е възложен и да не изнесат доброволно намиращите се в него движими вещи, същата е направила разходи в общ размер на 270лв за ключар, 1356лв за транспортни услуги, свързани с изнасяне на движимите вещи в имота, както и сумата от 1532.40лв държавна такса по изпълнителното дело за извършеният принудителен въвод във владение или общо разходи в размер на 3158.40лв. Тези разходи представляват имуществени 2 вреди за Б. и следва да бъдат възстановени от ответниците.

Възраженията на ответниците в първоинстанционното производство и във въззивната жалба в настоящото производство са изцяло неоснователно.

На първо място, видно от документите от изпълнителното дело, а и доказателствата, събрани в първата инстанция, не е установено имотът да се е владял от трето лице, респективно движимите вещи в него да са собственост на трето лице. Длъжниците по изпълнителното дело при обжалване на постановлението за възлагане, а и при присъствието им при опитите за въвод във владение, не са заявили подобно твърдение. В изпълнителното производство няма данни трето лице да я заявявало подобни права нито по отношение на продавания недвижим имот, нито по отношение на намиращите се в него движими вещи. Липсват и доказателства в подкрепа на твърденията на В., че по време на въводите във владение е действал в качеството на пълномощник на това трето лице. Такова обстоятелство не е отразено в протоколите за въвод във владение, които са официален документ и се ползват със съответната доказателствена сила. Направените във въззивната жалба доказателствени искания за преклудирани. На първо място съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза не са искани от жалбоподателите в първата инстанция. Представените молба от П. И. и декларации от три лица, също са преклудирани. Декларациите са с дата от 30.11.2019г, която е недостоверна. Освен това нито декларациите, нито молбата от И. представляват доказателства за фактите, изложени в тях, тъй като същите са частни документи без достоверна дата и са доказателство единствено, че са от лицата, които са посочени като техен автор, но не и за фактите, изложени в тях.

По тези съображения първоинстанционният съд е стигнал до правилен правен извод, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск и е уважил същия. Решението като правилно следва да се потвърди.

В тежест на жалбоподателите са направените от въззиваемата разноски в размер на 600лв, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 916 от 16.06.2023г, постановено по гр.д.

№ 5294/22 по описа на РРС.

ОСЪЖДА К. И. В., ЕГН ********** с адрес за призоваване-г******* / по месторабота/ и С. П. В., ЕГН ********** с адрес за призоваване-***, ******* / по месторабота/ да платят на Г. Х. Б., ЕГН ********** със съд.адрес-***** чрез адв.С. К. сумата от 600лв, представляващи направени разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4