Решение № 102 от 20.04.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Ихтиман, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20251840101394 по описа за 2025 година

«ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК 040638060 е предявило против ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ иск за заплащане на сумата от 12 409,24 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-23-777-501*** и ликвидационни разноски, както и 3715,60 лева - законна лихва за забава за периода от **.**.2023 г. до **.**.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на **.**.2023 г. около 14,10 при движение по общински път е настъпило е настъпило застрахователно събитие, при което лек автомобил „*******“, рeг. № ******** е реализирал ПТП, поради наличие на препятствие на пътя – необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети на лекия автомобил. За произшествието е съставен протокол за ПТП от **.**.2023 г. По отношение на автомобила е имало сключен застрахователен договор за застраховка „Каско“ № 22-0300/412/5002***, като във връзка със заявена претенция на **.**.2023 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 12 032,24 лева, а на **.**.2023 г. – 362,00 лева. Изпратена е регресна покана до община Костенец в качеството й на собственик на пътя.

В срока по чл. 131 ГПК в представения писмен отговор ответникът оспорва иска по основание и по размер. Оспорва се механизмът на настъпилото произшествие. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение. Прави се възражение за съпричиняане на вредата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, приема следното от фактическа страна:

От представената по делото преписка по щета № 0300/23/777/501***, включваща застрахователна полица № 22-300/412/5002***, уведомление за щета от **.**.2023 г., опис 1 на щета от **.**.2024 г., доклад по щета, фактура от **.**.2023 г. и платежно нареждане от **.**.2024 г., се установява, че «ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ» АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „******“, рe г. № ********, собственост на „Еуратек Финанс“ АД е изплатило застрахователно обезщетение на собственика в размер на 12032,24 лева и на лизингополучателя „Полимета С“ ООД в размер на 362,00 лева.

Водачът на автомобила – св. С. К., потвърждава, че е участвал в ПТП с управлявания от него лек автомобил, като същото е настъпило по пътя в посока към крепостта „Траянови врата“, при което попаднал в голяма дупка на пътното платно. Отбил на 100-200 метра след удара в дупката и установил теч на масло. Движел се с не повече от 40 км/час, а дупката се е намирала непосредствено след завой и поради нейната големина, не могъл да я избегне.

От представения по делото протокол за ПТП № 1784*** от **.**.2023 г. се установява, че около 14,10 часа на общински път КВС № 000084 на територията на общ.

Костенец на около 1800 м от ПП I-8, е настъпило ПТП, при което МПС *****, рe г. № ******** е навлязъл в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно , в резултат на което се е счупила скоростната кутия на превозното средство.

Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на св. Е. К. и П. З., които са полицейските служители, отзовали се на подадения на тел. 112 сигнал. Според св. К. по пътя за крепостта има множество големи дупки. От своя страна св. З. потвърждава, че при пристигането им установили теч на масло по пътното платно.

На **.**.2023 г., видно от представената обратна разписка, на община Костенец е била връчена регресна покана по щета № № 0300-23-777-501*** за заплащане на сумата от 12 394,24 лева, включваща застрахователното обезщетение и ликвидационни разноски.

От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на **.**.2023 г. произшествие от техническа гледна точка се дефинира като високоенергиен удар на долната част на купето в твърдо пътно препятствие, вследствие на внезапно пропадане в дълбока отрицателна неравност (дупка). Според вещото лице нанесените щети на превозното средство са свързани с механично разрушаване на предната защитна аеродинамична полимерна кора под двигателя и крехко разрушаване, изразяващо се в дълбока пукнатина или отчупване на сегмент на отлетия алуминиев корпус на автоматичната скоростта кутия, в резултат на което е настъпила пълна загуба на хидравлична трансмисионна течност. Предвид установения механизъм и констатираните материални увреждания на автомобила вещото лице прави извод за наличието на пряка, непосредствена и обективна причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите вреди. В заключението е отразено, че към датата на застрахователното събитие действителната пазарна стойност за възстановяване на автомобила възлиза на 9267,58 евро.

От правна страна

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.

2

В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на **.**.2023 г. е възниквало застрахователно събитие. Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 12 409,24 лева, включващо ремонт на увреденото имущество и стойност за репатриране, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.

От приложения по делото протокол за ПТП недвусмислено се установява наличието на пътното платно на необезопасена и необозначена дупка в района на пътя водещ към крепостта „Траянови врата“, а от изслушаната автотехническа експертиза че застрахователното събитие е настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила.

Следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика /решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.

В случая от страна на ответника не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите в протокола за ПТП относно наличието на дупка на пътното платно и настъпилите повреди на МПС.

Нещо повече - от показанията на св. С. К. и изслушаната автотехническа експертиза, се потвърди, че застрахователното събитие е настъпило при попадане на управлявания от свидетеля лек автомобил в необезопасена дупка на пътя, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила.

Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена опасност за движението.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, а общинските пътища - от кметовете на съответните общини.

Ответникът не оспорва пасивната си процесуална легитимация, а именно, че нему е било възложено да стопанисва участъкът от пътя, на който е настъпило произшествието.

Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно община Костенец. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е поддържан и не е сигнализиран за наличие на препятствия по него, от което е причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.

3

По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите, каквито възражения е навел ответникът.

Размерът на регресното обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното обезщетение.

По отношение на претендираното обезщетение за забава, следва да се съобрази , че вземането възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което ответникът изпада в забава, след като бъде уведомен за извършеното плащане, съответно поканен от кредитора да изпълни задължението си. В случая от представените доказателства бе установено, че на ответника е била връчена регресна покана 21.06.2026 г., т.е. той е бил уведомен за размера на задължението си. Ищецът претендира заплащането на мораторна лихва за периода от 28.07.2023 г. до 22.10.2025 г., която установена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на претендираната сума от 3715,60 лева и в този случай искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в този размер.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, като ответникът следва да бъден да му заплати сумата от 1509,61 евро, включващи заплатена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице по САТЕ и адвокатско възнаграждение, като депозитът за възнагражденията на свидетелите подлежи на връщане, доколкото същият не е изплатен.

Предвид влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., изм. и доп.) всички суми в диспозитива на съдебното решение следва да бъдат изписани в евро, като бъдат изчислени съобразно официалния курс, според който 1 евро се равнява на 1.95583 лева.