Решение № 170 от 12.10.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Силистра, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20233420200357 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д. Т.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.К., общ.С., обл.С., представлявано от управителя В. Е. А., чрез адвокат И. А. при АК – С., против Наказателно постановление № 380004648/11.04.2023г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Р., с което на търговеца-жалбоподател, на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.10, §2, изр. 1 от Регламент (ЕО) 561/06 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.

В жалбата се изразява становище за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на НП, за пълно несъответствие между фактическото положение и правните разпоредби, посочени от актосъставителя и АНО, което препятства възможността да се разбере дали 1 има нарушение и дали описаното са явява нарушение спрямо европейското законодателство. Подчертава се, че посочената за нарушена норма на чл.10, §2, изр.1 предложение 2 от Регламент 561/2006г. не съдържа конкретни правила за поведение и от нея не може да се изведе състав на административно нарушение, а има препращаш характер към други норми, съдържащи такива конкретни правила. Визира се, че в НП не са изложени обстоятелствата в какво се състои конкретното деяние и какво е било дължимото поведение от страна на ТД-превозвач по неорганизиране работата на водача за ползването на седмична почивка от последния. Иска се отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно и се претендират разноски по делото.

Пред съда жалбата се поддържа по изложените в нея съображения чрез представител по пълномощие, който подчертава, че показанията на разпитания пред съда водач са разкрили, че за да не се спази времето за дневната почивка е имало обективни причини – попадане на същия в трафик и невъзможност своевременно да намери паркинг за почивка поради голяма натовареност от други превозни средства на такива места. Поддържа искането за присъждане на разноски.

Административно-наказващият орган, при редовност на призоваване, не се явява и не се представлява. В придружаващото преписката писмо се изразява позиция за пълна съобразеност на АУАН и НП с изискванията на материалния и процесуалния закон, подчертава се каква е целта при налагане на административните наказания, моли се за потвърждаване на наказателното постановление. Прави се бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не изразява становище, не се представлява в съдебно заседание, Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се явява допустима.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:

На 23.01.2023г. в РД „АА“ - Р. била извършена комплексна проверка на ТД „Д. Т.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.К., 2 общ.С., обл.С., по повод осъществяваната от дружеството транспортна дейност – международен автомобилен превоз на товари, за което притежавало Лиценз на Общността № 19140, валиден до 17.04.2028г. Проверяващите св.Д. и св.М. – инспектори в РД „АА“ – Р., в присъствието на управителя на ТД-жалбоподател, проследили предоставените от последното документи и данни в дигитален вид от картите на водачите към търговеца, съдържащи информация за времето на управление, на почивки и на друга работа.

Прието било, че за ангажирания към търговеца-превозвач водач С. Д.

Д., който бил извършил превоз на товари на дата 15.04.2022г. на територията на К. Б., превозвачът не е организирал работата му по такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията на чл.8 от Глава II от Регламент 561/06 при осъществяване на международен обществен превоз на товари, тъй като е допуснал този водач „ да не ползва нормална дневна почивка от най – малко 11 последователни часа на 15.04.2022г., след ползвани три намалени дневни почивки за седмицата като е ползвана дневна почивка с продължителност 09 часа и 03 минути, със 117 минути по-кратка от изискуемата от 1 час и 57 минути“.

В присъствието на управителя на дружеството бил съставен АУАН №331377/23.01.2023г. за нарушение на чл. 10, §2, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕО) 561/2006. С издаденото на база акта наказателно постановление, възпроизвеждащо констатациите на актосъставителя и дадената им квалификация, е наложена имуществена санкция в размер 1000 лева на „Д. Т.“ ЕООД гр.С., на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове и оправомощените за това длъжностни лица. Предвид поясненото пред съда от страна на актосъставителя М., че актът е съставен на ТД-жалбоподател за това, че не е организирал почивките на водача на територията на чуждата държава по такъв начин, че този водач да е в състояние да ги спази, се изяснява и че спорът е местно подсъден на Районен съд- Силистра предвид седалището на наказания търговец.

Видно от съдържанието на акта и респ. на НП не са налице данни какво превозно средство водачът Д. е управлявал, каква категория и с какъв тахограф. Едва от показанията на свидетелите Д. и М. пред съда става ясно, че този водач е имал карта за дигитален тахограф и от данните в нея установили, 3 че не си е спазил времето за почивка на датата 15.04.2022г. в К. Б..

Същевременно във фактическите рамки на административното обвинение не се съдържат и данни откога е започнала всяка предходната намалена дневна почивка, предвид отразеното, че са „ползвани три намалени дневни почивки за седмицата“, липсват датите обозначаващи първият и последен ден на въпросната седмица в рамките на която е била и датата 15.04.2022г., за да може се прави преценка дали е било спазено времето, фиксирано в чл.8, ал.2 от Глава II от Регламент 561/2006. Не е посочено и на база кои конкретни източници - документи е направена тази констатация, за да е обективно възможно да се проследи съответната информация и да се съпостави с въведеното в посочената норма правило. Посочването на правнозначимите обстоятелства едва пред въззивната инстанция от конкретните проверяващи не води до отстраняване на допуснатото нарушение за непосочване на фактически данни, необходими за словесната рамка на адм. обвинение.

Съдът приема, че не са налице и фактически обстоятелства относно това в какво точно следва да се изразява организирането работата на водача от страна на транспортното предприятие, за да е ясно и в какво се състои несъобразената със закона негова дейност при отчитане, че в обвинението е посочено, че се касае за осъществяван международен превоз от водача Д..

Контролните органи не визират конкретно проявление на това посочено в закона общо правило и дори и в показанията си пред съда се позовават бланкетно на твърдяната за нарушена разпоредба. Не сочат в какво точно е намерило израз поведението на ТД-жалбоподател по неорганизиране на работата на конкретния водач да спазва посочения регламент – не е провеждал инструктаж, не е извършвал проверка или не е организирал водача да спазва времето за управление и почивка в законово установените параметри.

Непосочването на всички относими към обвинението фактически данни се явява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и на самостоятелно основание обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление.

Събраните в хода на съдебното производство доказателства разкриват, че неспазването на почивката/почивките от водача Д. по времето на извършваните от него превози ( не само на 15.04.2022г.) на територията на 4

Кралство Белгия е било продиктувано от обективни фактори – попадане в трафик, задръствания, липса на свободни паркоместа за товарни автомобили в чуждата страна. В качеството на свидетел водачът Д. изрично пояснява, че преди потеглянето му на конкретния курс ТД-жалбоподател и негов работодател към процесната дата задължително и изрично го е инструктирал да спазва съответните регламенти на ЕО по транспортното законодателство.

Пояснява, че спазването на времето на управление на товарния автомобил и времето за почивки било зададено за съобщаване като функция от монтирания в камиона дигитален тахограф, с настройка да отброява 4 часа и 30 минути управление и той ги съблюдавал. Тези показания са в синхрон и с приетата като писмено доказателство служебна бележка от 10.03.2021г., подписана от инструктирал – работодателя и инструктиран – водача Д., съдържаща точни и конкретни инструкции в насока спазване Регламент № (ЕО)561/2006, Регламент (ЕС)165/2014 г. и Регламент (ЕИО) №3821/85. Този документ е бил представен пред АНО в срока за възражение срещу АУАН, но наказващият орган е приел, че този инструктаж в писмен вид е представен с цел избягване на административнонаказателна отговорност от превозвача.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че свидетелят Д. Д. не е трудово ангажиран към ТД-жалбоподател от месец септември 2022г. и към момента на депозиране на показанията не е зависим от предишния си работодател, за да предоставя посочените данни. В тази връзка прави впечатление и посоченото от актосъставителя М., че по време на комплексната проверка съставили акт на превозвача, защото водачът бил извън страната и не можело да се беседва с него, което очертава изначално пренебрегване на принципа за пълно и обективно изследване на всички фактически данни по случая.

Събраните по делото доказателства по категоричен начин визират, че от страна на ТД- жалбоподател не е била осъществена проява, която да покрива от обективна страна признаците на вмененото нарушение по чл.10, §2, изр. 1 от Регламент (ЕО) 561/06 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, предвид което е налице неоснователно ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца и наказателното постановление следва да бъде отменено.

5

По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева (с вкл. ДДС), за които са представени и доказателства за заплащането му, съдът намира, че не е налице прекомерност по повод възражението на АНО. Размерът е определен по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, съгласно правилото на чл.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване минималния праг в съответствие с правилата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0004648/11.04.2023г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Р., с което на „Д. Т.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.К., общ.С., обл.С., представлявано от управителя В. Е. А., с което на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.10, §2, изр. 1 от Регламент (ЕО) 561/06 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, като незаконосъобразно.