Решение № 698 от 01.08.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Кирил Д., като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНАХД № 2371 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

С решение от 21.02.2019 г., постановено по НАХД № 17639/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 133-ти състав, обвиняемият Д.Д.Д. е признат за невиновен в това, че на

17.08.2017 г., около 09,40 часа, в гр. София, по ул. „Джеймс Баучер“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Богатица“, управлявал МПС – л.а. марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, наложена му със заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП – № 3334/13.07.2017 г., лично връчена на Д.Д.Д. на 13.07.2017 г., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 78а от НК, обв. Д.Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Решението е протестирано от прокурор при СРП. С така подадения протест и допълнението към него се изтъква, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Претендира се несъотносимост на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, приложена в процесния случай от първостепения съд, към извършеното от обв. Д. престъпление. Излагат се доводи, че престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК е уредено като формално или още на просто извършване, поради което и степента на обществена опасност на деянието е достатъчно висока, за да бъде криминализирано поради самия факт на осъществяването му. Изтъква се, че обв. Д. е многократно санкциониран за нарушения на ЗДвП, което го характеризира като водач с трайно изградени навици в насока неспазване на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че на инкриминираната дата обв. Д. е управлявал МПС без СУМПС, като по този начин за пореден път е демонстрирал пренебрежителното си отношение към нормите, регламентиращи правилата за движение. Отправя се искане за отмяна на протестираното оправдателно решение и постановяване на ново такова, с което обв.

Д. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП, и предвид наличието на предпоставките по чл. 78а НК, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста по съображенията, изложени в него и моли същият да бъде уважен. Посочва, че остават неясни съображенията на първия съд за оправдаване на обв. Д..

Защитата на обвиняемия Д. – адв. Ж. – от САК, моли решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а подаденият протест – оставен без уважение, като неоснователен. Излага доводи, че в мотивната част на атакувания съдебен акт, съдът подробно е изследвал фактическата обстановка, като правилно е приел, че липсва един от елементите от състава на престъплението, а именно – неговата обществена опасност.

Обвиняемият

Д.Д.Д. не се явява, редовно призован, и не изразява становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството и по постъпилия протест.

ВЪЗЗИВНИЯТ

СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на обвиняемия Д., депозирани в хода на съдебното производство, в о.с.з. на 21.02.2019 г.; показанията на свидетелите В.Й.Е.(л. 26 от досъд. п-во), С.И.Т.(л.

27 от досъд. п-во) и П.Г.П.(л. 28 от досъд. п-во); заверени преписи от НП № 17-4332-016359/15.08.2017 г. (л. 5 от досъд. п-во); АУАН бл. № 187423/13.07.2017 г. (л. 6 и л. 19 от досъд. п-во); Заповед № 3334/13.07.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП (л. 7 и л. 20 от досъд. п-во); разписка за връчен препис от ЗППАМ от 13.07.2017 г. (л. 21 от досъд. п-во); полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******(л.

8 от досъд. п-во и л. 20 от съд. п-во ); сметка за платена глоба по електронен фиш (л. 9 от досъд. п-во); справка – картон на водача обв. Д. (л. 10 – 13); справка за нарушител (л. 22 – 25 от досъд. п-во); оригинал на АУАН бл. № 062171/17.08.2017 г. (л. 18 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 1 от НПК, заверени преписи от електронни фишове и вносни бележки за заплатени глоби от обв. Д. (л. 22 – 28 от съд. п-во) и справка за съдимост на същия (л. 12 от съд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК, които е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви и кореспондират помежду си.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че обв. Д.Д. притежавал свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 28.11.2011 г. и валидно до 28.11.2021 г. Със заповед № 3334/13.07.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, свидетелството за управление на МПС на обв. Д. било отнето „до предоставяне на сключена валидна застраховка“. Заповедта касаела застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********собственост на „М – 2 П.“ ЕООД, с управител обв. Д.. Още на следващата дата – 14.07.2017 г., обв. Д. сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******за срок от една година – с валидност до 14.07.2018 г. На същия ден обв. Д. направил опит да представи в О „ПП“ – СДВР копие от полицата за сключената застраховка, но не успял да получи свидетелството си за управление на МПС, като му било обяснено от служител, че все още не е излязло наказателното постановление (НП) и съответно неговото СУМПС не е при него, като препоръчал да отиде отново след 7 дни. Семейството на Д. имало планирана почивка в чужбина, поради което Д. не отишъл в О „ПП“ – СДВР след 7 дни, а като се върнал имал намерение да посети отново О „ПП“ – СДВР, за да получи своето СУМПС, но проблемна ситуация на обект на фирмата му го накарала да тръгне отново към обекта, при което на 17.08.2017 г., около 09,40 часа в гр. София, на бул. „Джеймс Баучер“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул.

„Богатица“, управлявайки същия автомобил – марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********Д. бил спрян от служителите на О „ПП“ – СДВР – св. С.Т.и П.П.. Обвиняемият не могъл да представи СУМПС при извършената проверка, а от направената справка с ОДЧ се установило, че СУМПС на Д. е отнето. Срещу Д. бил съставен АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, от правна страна, че деянието, осъществено от обв. Д., макар формално да осъществява от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като поради явно незначителната му степен на обществена опасност не следва да се третира като престъпно. За да формира изводите си в този смисъл, СРС е приел, че целта на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП е била постигната, тъй като още на следващия ден след издаването й – на 14.07.2017 г., обв. Д. е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за процесното МПС със срок на валидност от една година, но по обективни причини не е представил полицата пред органите на О „ПП“ – СДВР и СУМПС не му е било върнато. Приел е, че към инкриминираната дата обв. Д. е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. №********поради което и степента на обществена опасност на осъщественото от него деяние, е явно малозначителна. Ето защо е признал подсъдимия за невиновен и изцяло го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление с горепосочената правна квалификация.

Настоящата инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС, изложени в мотивната част на постановения съдебен акт, като намира, че същите почиват на подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства.

Правилно, при формиране на изводите си по фактите, съдът е кредитирал с доверие обясненията на обв. Д., снети в о.с.з. на 21.02.2019 г., като е преценил, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и не са предназначени да формират защитна версия на обвиняемото лице по повдигнатото му обвинение. Така, по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с издадената ЗППАМ във връзка с управление на автомобила от обвиняемия без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за процесното МПС, обясненията на Д. кореспондират по несъмнен и категоричен начин с отразеното в писмените доказателствени средства – заверени преписи от НП № 17-4332-016359/15.08.2017 г. (л. 5 от досъд. п-во), АУАН бл. № 187423/13.07.2017 г. (л. 6 от досъд. п-во), Заповед № 3334/13.07.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП (л. 7 и л. 20 от досъд. п-во), разписка за връчен препис от ЗППАМ от 13.07.2017 г. (л. 21 от досъд. п-во), поради което и следва да се приеме, че са напълно обективни и допринасят за изясняване на обективната истина по делото. Категорична доказателствена опора – в показанията на св. Е., Т.иП., и в отразеното в АУАН бл. № 062171/17.08.2017 г. (приложен по делото в оригинал – л. 18 от досъд. п-во), намират и обясненията на обвиняемото лице касателно управлението на автомобила от негова страна на инкриминираната дата, извършването на полицейска проверка и резултатите от извършената проверка. В тази насока прави впечатление, че обвиняемият не отрича съпричастността си към деянието и в този смисъл изнася неизгодни за него твърдения, което допълнително сочи на обективност и добросъвестност на обясненията му. Кореспондиращи с писмените доказателствени средства и в частност – с представения и приет като доказателствено средство по делото заверен препис от полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******(л.

8 от досъд. п-во и л. 20 от съд. п-во), са и обясненията му в частта им, в която обвиняемият сочи да е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за процесния лек автомобил още на следващия ден след издаването на ЗППАМ. Доколкото в обсъдените по-горе части обясненията на обвиняемия намират категорична доказателствена опора в останалите, събрани по делото, писмени доказателствени средства, то съдът намери, че следва да кредитира същите и в останалата им част като житейски убедителни и логични, и необорени от доказателствения материал, в която обвиняемият сочи на предприетите от него действия по представяне на препис от полицата за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите в О „ПП“ – СДВР, както и причините, поради които до датата на извършване на полицейската проверка от св. Т.иП. – 17.08.2017 г., не успял да представи полицата в съответната служба и да получи обратно своето СУМПС. Допълнителен аргумент в насока кредитируемост на обясненията на Д. по отношение на проведения от него диалог със служител на О „ПП“ – СДВР при посещението му там на 14.07.2017 г. е и датата на издаване на НП № 17-4332-016359, с което Д. е санкциониран за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането – 15.08.2017 г., при което действително се установява, че към 14.07.2017 г. по административно-наказателната преписка, образувана във връзка със съставен АУАН № 187423/13.07.2017 г., все още не е имало произнасяне на наказващия орган, както съобщава Д.. При този анализ на обясненията на обвиняемия, СГС в този си състав съобрази, че същите са в основни линии единни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което и не са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение, а с тях обвиняемият цели да допринесе обективно и добросъвестно за изясняване на обективната истина. Поради изложеното, съдът прецени, че следва да кредитира обясненията на обв. Д. изцяло, като депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aef69b2e-4104-427c-ba53-9321307f86de