Определение № 496 от 21.06.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 361/2023
- Вид
- Определение № 496
- Подписан
- 21.06.2023
- В сила
- 21.06.2023
- Състав
- Дора Димитрова Михайлова, Росина Николаева Дончева, Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 496 гр. София, 21.06.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дора Д. Михайлова
Членове:
Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500361 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба от Д. И. К. срещу онази част от Определение № 218/11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 31/2023 г. по описа на РС – гр. Самоков, в която е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от държавни такси и разноски по производството.
Жалбоподателят твърди, че изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по производството е неправилен, тъй като материалното му положение не позволява отделяне на средства за това. Искането е за отмяна на обжалвания акт и вместо него – постановяване на определение, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена изцяло.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други 1 обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и разноски по производството.
За да обоснове извод налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът преценява данните, отразени в декларацията по чл. 83, ал.
2, т. 2 ГПК, относими към възможността на страната за внасяне на суми за такси и разноски по производството. В настоящия случай ищецът, който е на 22 години и е студент в редовна форма на обучение, е посочил, че издръжката му е от наследствена пенсия поради смъртта на родителите му, загинали при ПТП, в размер на 537.06 лева, и месечна заплата в размер на 1 430 лева. Сочи, че образованието му предполага заплащане на годишна такса от 3 800 лева, разходва средства за транспорт от гр. Самоков, където живее, до гр. София, за да посещава лекции и упражнения.
При тези фактически данни въззивният съд намира, че ищецът не разполага с достатъчно средства да заплаща сумите за държавни такси и разноски по делото изцяло
– само д ъ л ж и м ат а за първоинстанционното производство държавна такса възлиза на 960 лева. Получаваният доход от пенсия и заплата е необходим за собствената месечна издръжка на ищеца, а заплащането на държавна такса и разноски по делото биха го лишили от средства, нужни за това.
Произнасянето на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да осигури ефективно осъществяване от страната на правото на достъп до съд при съобразяване на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ в неговите гражданскоправни аспекти, изискващ да не се налага значителна финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа до съд. Съгласно практиката на ЕСПЧ изискването за плащане на такси в производствата пред гражданските съдилища не е несъвместимо с правото на достъп до съд по чл. 6 от ЕКПЧ, но то трябва да се прилага пропорционално, като се преценяват особеностите на всеки конкретен случай, включително размера на таксата и възможността на лицето да плати, както и фазата на процеса, в която това ограничение е наложено (Kreuz v. Poland, жалба № 28249/95, Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria, жалба № 54991/10 и др.).
Ето защо искането на ищеца следва да се уважи изцяло.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 218/11.04.2023 г., постановено по гр.
2 д. № 31/2023 г. по описа на РС – гр. Самоков, в частта, в която е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от държавни такси и разноски по производството, като ВМЕСТО
НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Д. И.
К. от заплащане на държавни такси и разноски в производството по гр. д. № 31/2023 г. по описа на РС – гр. Самоков изцяло.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3