Решение № 639 от 11.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501166 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 9939/15.05.2025г. по регистъра на ЧСИ И... С..., с рег.№ ... с район на действие ОС-Варна, подадена от „...“ ЕООД, ЕИК ... – длъжник по изпълнително дело № 2025...0400201 по описа на ЧСИ И... С... срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, както и срещу постановление за разноски, определени в тежест на длъжника.

Жалбоподателят излага, че е узнал за образуваното изпълнително дело с факта, че върху вземанията му в банковата сметка е наложен запор от ЧСИ И... С... за сумата от 100 лева дължима към Агенция по заетостта – гр.София. Твърди, че на 22.04.2025г. е уведомил съдебния изпълнител, че задължението към Агенция по заетостта е заплатено още на 15.08.2024г. и е настоявал изпълнителното дело да бъде прекратено. Отделно от това, от банковата му сметка въз основа на наложения запор е била изтеглена сума в размер на 136,58 лева за разноски по изпълнителното дело. Твърди, че не дължи разноските, поради което претендира да му бъдат върнати, а поради това, че съдебният изпълнител не е прекратил изпълнителното дело при наличие на основание за това – чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, моли отказът да бъде отменен като незаконосъобразен.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя Агенция по заетостта – гр.София.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 и 1 т.7 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство по № 2025...0400201 по описа на ЧСИ И... С... е образувано на 16.04.2025г. по молба на Агенция по заетостта – гр.София въз основа на изпълнителен лист № 173/17.03.2025г. издаден по адм.дело 9694/2023г., с който длъжникът „...“ ЕООД, ЕИК ... е осъден да заплати на взискателя сумата от 100 лева.

Видно от представено по делото писмено доказателство – изходящ бюджетен превод, сумата от 100 лева е била заплатена от „...“ ЕООД в полза на Агенция по заетостта – гр.София на 15.08.2024г. с посочено основание – „разноски по адм.дело 9694/2023г.“ Видно е от приложено преводно нареждане за кредитен превод от 02.05.2025г., че на посочената дата ЧСИ И... С... е наредила извършване на кредитен превод в размер на 136,58 лева в полза на „...“ ЕООД с посочено основание „Връщане на сума“.

С протокол от 05.05.2025г. във вид на печат на гърба на изпълнителния лист, ЧСИ И... С... е постановила прекратяване на изпълнително дело № 201/2025г. на основание чл.433, ал.2 от ГПК.

Съдът намира жалбата на длъжника по изпълнението срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 2025...0400201 по описа на ЧСИ И... С... както и срещу постановлението, с които са определени разноски по изпълнението в размер на 136,58 лева в тежест на длъжника за неоснователна.

Макар и инициирано за принудително събиране на вземане на взискателя Агенция по заетостта – гр.София, което се явява погасено поради плащане към този момент, изпълнителното дело е било надлежно образувано по представения от взискателя пред ЧСИ изпълнителен лист. Представеното доказателство за извършено плащане на задължението по изпълнителния лист в размер на 100 лева дължими на Агенция по заетостта – гр.София на 15.08.2024г. от длъжника „...“ ЕООД отнесено към датата на образуване на изпълнителното дело - 16.04.2025г., представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. В случая, макар и не на това основание, видно от съставения на 05.05.2025г. протокол от ЧСИ И... С..., изп.дело № 2025...0400201 все пак е било прекратено, поради събиране и на вземанията на присъединения взискател – НАП-гр.Варна. При това положение към настоящото произнасяне не е налице отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по изпълнителното дело, поради което жалбата на длъжника по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК се явява неоснователна.

По отношение на жалбата срещу възложените в тежест на длъжника разноски в размер на 136,58 лева, видно е от доказателствата по делото, че сумата действително е била усвоена от съдебния изпълнител въз основа на наложения запор на банковата сметка на длъжника, но същата е била върната по сметка на „...“ ЕООД с преводното нареждане от 02.05.2025г. При това положение, не е налице незаконосъобразност на действие на ЧСИ по 2 определяне на дължими и подлежащи на събиране разноски от длъжника в посочения размер, което обуславя неоснователност на жалбата на длъжника по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Жалбоподателят „...“ ЕООД е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но предвид изхода на спора, такива не му се следват.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК жалба с вх. № 9939/15.05.2025г. по регистъра на ЧСИ И... С..., с рег.№ ... с район на действие ОС-Варна, подадена от „...“ ЕООД, ЕИК ... – длъжник по изпълнително дело № 2025...0400201 по описа на ЧСИ И... С... срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, както и срещу постановление за разноски касателно сумата от 136,58 лева, която е възстановена на длъжника.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3