Решение № 195 от 06.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Разлог, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20251240100429 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ с вх. №*/04.03.2025 г., от „К.И.”AД, с адрес: *, с ЕИК*, с ИД М.Г.А., ч/з адв. Р.И.Д., съд. адрес: *, с/у В.И.Р., ЕГН*, с адрес: *, с която са предявени положителни установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правна квалификация, както следва:

-чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът В.И.Р., ЕГН*, дължи на „К.И.”АД, следните суми: сумата от 1`600,01 лв. главница на основание сключен Договор за потреб. кредит „Е.” №*/28.12.2023 г., сумата от 72,00 лв. договорна лихва за периода 28.04.2024 г. - 28.08.2024 г. , сумата от 22,26 лв. законна лихва за забава за периода 29.04.2024 г. - 19.09.2024 г. , ведно със законна лихва за забава в/у главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.. за която сума има издадена заповед за изпълнение Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1188/2024 г. по описа на Рг.РС.

Ищецът твърди, че м/у страните е сключен Договор за потреб. кредит „Е.” №*/28.12.2023 г. , като кредиторът „К.И.”АД, е одобрил и предоставил на ответника В.И.Р., парична сума от 2`000.00 лв. Сочи се, че ответникът В.И.Р., ЕГН*, е кандидатствалa за получаване на потреб. кредит ч/з сайта на дружеството на адрес www.*.*, като е предоставил личните си данни ч/з попълване на рег. форма за кандидатстване, oдобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от В.И.Р. данни, служител на ищеца се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията на дружеството, кредит от 2`000.00 лв. Излага се в ИМ, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него ел. поща, ел. формат на договора за кредит от разстояние.

Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К.И.”АД, линк за потвърждение, сключването на Договор за потреб. кредит „Е.” №*/28.12.2023 г. и желаната сума й е била преведена ч/з с-мата Е-p. и получена от същата на каса на партньорски офис на „И.”АД с/у представена от В.И.Р. ЛК.

Ищецът излага още, че съгласно условията на сключения Договор, „К.И.”, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потреб.

1 кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 28.01.2024, 28.02.2024, 28.03.2024, 28.04.2024, 28.05.2024, 28.06.2024, 28.07.2024, 28.08.2024, 28.09.2024, 28.10.2024, 28.11.2024, 28.12.2024,

28.01.2025, 28.02.2025, 28.03.2025 г. Първите вноски с падежи, настъпили съответно на 28.01.2024, 28.02.2024, 28.03.2024 г., са изцяло погасени от страна на длъжника. По вноска с падеж 28.04.2024 г. е осъществено частично плащане, като извън погасяването е останала дължима главницата до пълния й размер. Твърди се, че към дата 19.09.2024 г.

Кредитополучателят не е погасил нито една от останалите вноски по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 28.05.2024, 28.06.2024, 28.07.2024, 28.08.2024 г. Служители на дружеството неколкократно са осъществили вр. с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката ел. адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но В.И.Р. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

В ИМ се сочи, че процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост, тъй като предвид разпоредбата на т.9.2 от Общите условия, приложими към договора за потреб. кредит, сключен м/у страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати 2 поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски.

Предвид дължимите суми от ответника, Рг.РС по искане на ищеца е издал Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника и в законоустановения срок, последният е подал възражение, което е инициирало настоящето производство.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, е постъпил такъв от ответника, който счита предявения иск за неоснователен и недоказан..

Излага твърдения за нищожност на договора като счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Твърди, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.4, ал.5 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентносг на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди се в депозирания отговор, че кредиторът не изпълнил и изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1, във вр. с чл.19, ал.1 и ал.2, във вр. е чл.21 и с чл.22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече че разписаният в договора ГПР 49.70% излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. В тази вр. се излага, че размерът на договорната лихва е подвеждащ, тъй като към нея би следвало да се добави уговорената по договора неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, която се явява скрита лихва. Счита, че уговорената възнаградителна лихва е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. При сключване на договора потребителят не можел да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият е заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита от 10.80%.

Твърди, че поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл.21 ЗПК, клаузата за ГПР е нищожна, с произтичащите правни последици по чл.22 3ПК, нищожност на цялата 2 кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потреб. кредит по чл.II, ал.1, т.10 от ЗПК.

Моли съдът да отхвърли предявения иск, поради недействителност на сключения Договор за потреб. кредит „Е., №*/28.12.2023 г. , на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира разноски.

По делото са събрани писмени док-ства.

Съдът като прецени всички док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д.№1188/2024 г. по описа на Рг.РС, с/у длъжника В.И.Р., ЕГН*, с адрес: *, е издадена заповед за парично изпълнение в полза на кредитора „К.И.”АД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от М.Г.А., за изпълнение по чл.410 от ГПК, №826/01.12.2024 г. за сумата от 1`600.01 лв. – главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението в съда - 25.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, дължима сума по Договор за потреб. кредит на граждани без поръчителство „Е.“ №*/28.12.2023 г., сумата от 72.00 лв. – договорна лихва за периода от 28.04.2024 г. до 28.08.2024 г., сумата от 22.26 лв.

– законна лихва за забава за периода от 29.04.2024 г. до 19.09.2024 г.; както и сторени в заповедното производство разноски – сумата от 33.89 лв. - държ. такса и сумата от 1`000.00 лв. - адв. възнаграждение.

В изпълнение на разпоредбата на чл.415 от ГПК, на заявителят е предоставена възможност да предяви иск за вземането си, тъй като с/у заповедта е подадено в срок възражение.

Съобщението относно дадените указания е връчено на „К.И.”АД на 29.01.2025 г., а ИМ входирана в Рг.РС с вх.№2530/04.03.2025 г. /по заповедното производство е входирано копие на ИМ с вх.№2528/28.02.2025 г./.

При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното вземане е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Безспорно по делото е, че страните са сключили на 28.12.2023 г. Договор за потреб. кредит „Е.” №*, поради което съдът го отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

От събраните по делото док-ства се установява, че м/у страните е сключен Договор за потреб. кредит „Е.“ №*/28.12.2023 г., по силата на който ищецът „К.И.“АД, е предоставил на ответника потреб. кредит от 2`000.00 лева. Договорът е сключен като договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние, след подадена ел. заявка от страна на ответника ч/з интернет платформата на кредитора. След обработване на заявката и одобрение на кредита на ответника е изпратен ел. вариант на договора, като същият е потвърдил сключването му ч/з изпратен линк за потвърждение. От док-ствата по делото се установява още, че кредитната сума е реално предоставена на ответника, като е преведена ч/з платежната с-ма Е-p. и получена на каса на „И.“АД с/у представяне на ЛК. Установява се също така, че съгласно погасителния план ответникът е следвало да изплаща кредита на месечни погасителни вноски, като първите 3 вноски с падежи 28.01.2024 г., 28.02.2024 г. и 28.03.2024 г. са били погасени, а по вноската с падеж 28.04.2024 г. е извършено частично плащане /последното обстоятелство не се и оспорва от ответната страна/. След тази дата ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договора, поради което кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно уговореното в Общите условия към договора.

Видно е, че съгласно чл.4.5 от договора кредитополучателят се е задължил в срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия. В раздел VIII от последните като форми на обезпечение на кредита са посочени банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция. В чл.7.1 от договора е предвидено, че при непредставяне на горната гаранция в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия, дружеството- кредитор може да начисли неустойка от 1`500,00 лв., като видно от 3 приложения погасителен план в случая такава е начислена на ответницата. Основателен е доводът на ответницата, че така въведената клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Процесната неустойка от договора за потреб. кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема ч/з гаранция от банка или небанкова финансова институция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- еднодневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят гарантите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези хар-ристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат кредит от 2`000,00 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е от 1`500,00 лв., т.е. в размер повече от 2/3 от главницата по кредита. Освен това неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т.е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответницата. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.