Решение № 435 от 02.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300500865 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по

1. Въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК:115016602 против Решение № 301/16.01.2024г. по гр.д. № 18510/ 2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 116,50 лв до 1576,76 лева стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.10.2022 г. до окончателното погасяване, като и сумата над 10,13 лв до 94,04 лева обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 10.10.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС. С жалбата се иска отмяна в обжалваната отхвърлителна част на постановеното от ПРС решение и уважаване на претенцията и в тази част на ищеца, по съображенията, за това, че районният съд е оставил без уважение исканията на ищеца за допускане на експертизи- СТЕ и ССЕ, а в последствие претенциите са отхвърлени; поддържа се наведеното в първоинстанционното производство обстоятелство, че в исковия период измервателните уреди на топлинна енергия в дома на ответника са били недистанционни, а клиентът не е осигурил достъп до имота за подмяна на уредите с нови, актуални, дистанционни уреди, което се е случило след исковия период / м.10.2022г/. С оглед на това се извършва позоваване на разпоредбата на чл.62, ал.2 НТ относно задължението на клиентите в ЕС да 1 комплектуват имотите си със средства по чл.52, което се явява допълнено в нормата на чл.140, ал.2 ЗЕ за прилагане на средства за дялово разпределение за отопление от един и същи модел, доставени от един и същи търговец или одобрени за използване в сградата от него. Сочи се, че неизпълнението на това задължение води до служебно начисляване. С оглед на тези си доводи са ангажирани доказателства чрез назначаване на СТЕ и ССЕ, с формулирани аналогични на поставените в първоинстанционното производство въпроси поради отказът на районния съд за тяхното допускане.

Налице е писмен отговор по въззивната жалба , която се оспорва като неоснователна, както и доказателствените искания на жалбоподателя с възражението, че същите се искат за работа по данни и записи в системите на ищеца.

2. Налице е и частна жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК:115016602 против Определение №2651/ 29.02.2024г. по гр.д. № 18510/2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното решение по делото в частта на разноските. Иска се неговата отмяна и по изложени съображения уважаване на искането за изменение на постановеното решение в частта на разноските за намаляване на АВ на проц.представител на другата страна.

По тази частна жалба също е постъпил отговор от ответната по нея страна М. Н., чрез адв.Ч., в която се оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259 ГПК, като процесуално допустима, следва разглеждането й по същество.

Съдът е бил сезиран с иск по чл.422 вр. с чл.415 ГПК от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Е. М. З., починала и заместена на основание чл.227 ГПК от наследника си М. Н.

Н. за сумата 116,50 лв – стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на ИМ и обезщетение за забава за сумата от 10,13 лв.- обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 10.10.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС, КАКТО и за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 116,50 лв. до 1576,76 лева стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.10.2022 г. до окончателното погасяване, като и сумата над 10,13 лв. до 94,04 лева - обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 10. 10.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС. На ищеца са присъдени сумата от 12,20 лв- за разноски за исковото производство и сумата 5,82 лв. за разноски по заповедното производство по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС, а на ответницата сумата от 930,27 лв разноски за производството.

Висящ пред въззивната инстанция е спорът в отхвърлителната част относно претендираната сума над 116,50 лв. до 1576,76 лева стойност на топлинна енергия, 2 доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.10.2022 г. до окончателното погасяване, като и сумата над 10,13 лв. до 94,04 лева - обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 10. 10.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС. В обжалваната част искът се основава на доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ и НТ, като във връзка с въведена система за дялово разпределение клиентите се явяват задължени да комплектуват имотите си със средства по чл.52 НТ, допълнено с разпоредбата на чл.140, ал.2 ЗЕ. Неизпълнението на последното за ползване на ТЕ без измервателен уред предвижда служебни начисления. С позоваване на чл.70, ал.2 НТ се обосновава задължението за осигуряване на достъп до имота на фирмата за дялово разпределение за отчитане на уредите за разпределение на ТЕ в имота, а съобразно чл.70, ал.4 от същата наредба – условие за служебни начисления не само при неосигуряване на достъп до имота, така и и при липсващ уред, съответно такива, които се ползват в ЕС.

С ОИМ ползването на ТЕ от ответната страна, приживе от наследодателя на настоящия ответник, е оспорено с обстоятелството, че последната е отсъствала от страната и не е ползвала нито БГВ, нито отопление, радиаторите са били спрени и обезопасени, а от страна на топлинния счетоводител „Техем Сервиз“ ЕООД е била извършена смяна на топломерите, като при тяхната смяна са отчитани и записвани показанията на свалените уреди и показанията на новомонтираните. Във връзка с последното по реда на чл.192 ГПК са изискани протоколи за тяхната подмяна, както и отчетените показания при подмяната.

Оспорване дължимостта на претендираните вземания се е основало и на обстоятелството, че на името на ответницата не е била открита партида на нейно име, като такава била открита служебно от ЕВН.

По делото е представено Заявление за услуга от 20.04.2022г. – Смяна на клиент за топлофициран обект с клиент – от наследодателката на ответницата Е. М. З. относно процесния обект на собственост, с декларация за съгласие за получаване на топлинна енергия в процесния обект на потребление.

Представени са и на основание чл.192 ГПК изисканите от *** „Техем Сервиз“ ЕООД документи във връзка със заявеното обстоятелство за смяна на топломери, като и за отчитане и записвания на показанията на свалените уреди и показанията на новомонтиранит. Видно от протокол с дата на съставяне 3.6.22г. е отразено обстоятелството към момента на съставяне на протокола за наличието на недистационни уреди , както и уведомително писмо от същата дата от ищеца до първоначалния клиент на топлоснабдителното предприятие - Е. М. З., получени от настоящия ответник по наследствено правоприемство –М. Н. за свързване с Техем за незабавна подмяна на уредите до 30 дни или метрологична проверка, за нова пломба и за подмяна с уред с дистанционен отчет.

Представени са от топлинния счетоводител „Техем Сервиз“ ЕООД и Приемо – предавателни протоколи , както следва - от 23.09.2015г. , съставен на предходен клиент на ищцовото дружество – П. Т. З. – наследодател на праводателя на настоящата ответницата М.Н. , в която е удостоверено обстоятелството за липса на достъп до имота, който протокол е 3 неотносим към процесния период на претендираните вземания - 01.10.2021 г. – 30.04.2022г ; както и приемо-предавателен протокол от 4.10.2022г. , също неотносим към процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2022г., установяващ индивидуализацията на предходните уреди, вкл. с номер на пломба с данни относно последен отчет, както поставянето на нови уреди с индивидуализация по номер и данни за отчет, но за факти и обстоятелства, настъпили след края на отчетния период – 30.04.2022г, за който се отнасят претендираните вземания от ищцовото дружество. В приложение е представена и Индивидуална справка за отопление и топла вода с дата 09.06.2022г. с отразени данни за отчетени показания от индивидуалните уреди в имота, също неотносима към процесния период.

От ответницата е ангажирано гласно доказателство относно обстоятелството за отсъствие в процесния период на ответницата Н. от страната и обитаването на жилището самостоятелно от неин близък .

Така при тези доказателства в отхвърлителната и обжалвана част на постановеното решение районният съд правилно е отчел, че представените документи за подадени заявления за разкриване на партиди за потребление на ТЕ в имота на името на наследодателя Е. З. и ответница М.Н., установяват обстоятелствата относно качеството на потребител на процесните услуги и като задължени лица за стойността им, вкл. последната като правоприемник относно тези задължения. Кредитирани са представените от топлинния счетоводител „Техем Сервиз“ ЕООД документи, но е прието, че същите не удостоверяват ползване в имота на ТЕ за отопление и БГВ.

ПОС като взе предвид представените доказателства и на основание чл.269 ГПК, намери жалбата за неоснователна.

Безспорно се явява по делото, че процесните претендирани суми за стойността на ТЕ и БГВ за процесния период 1.10.2021г. – 30.04.2022г. са определени по размер при условията на служебно начисляване от ищцовото дружество чрез топлинния счетоводител „Техем Сервиз“ ЕООД, в каквато насока се поддържа тезата от ищеца, че предпоставки за този вид начисляване са както липсата на подмяна на старите недистанционни уреди в процесния обект на потребление с нови за дистанционно отчитане на показанията на ИРУ, каквото задължение произтича от разпоредбата на чл.140, ал.2 ЗЕ , така и неосигуряването на достъп до имота. От комплектованите от ищеца писмени доказателства не се установява предписания от ищеца в тази насока спрямо потребителя да са давани преди датата 3.06.2022г., когато на наследодателя на настоящата ответница Е. М.З., достигнали до знанието и на настоящата ответница М.Н., е констатирана тяхната подмяна , но след исковия период.

В настоящия случай се установява, че водещото основание, поддържано от ищеца в хода на процеса за служебно начисляване на претендираната стойност на отдадената ТЕ е наосигурен достъп до имота, констатации за което са установени при проверката на отчетната документация при ищеца при работа по допусната и приета пред. въззивното производство СТЕ на в.л. В.Ш.. Проверката по при работата по изготвяне на заключението е установила , че кат употребена ТЕ за отопление същата се е начислявала по максимална 4 нормативна мощност на отоплителните тела, поради неосигурен достъп за отчет.

Констатирано е също така, че по отношение на стойността на БГВ също е било налице това основание за служебно начисляване на стойността й, но такава не е начислявана.

Следователно спорния фактически и правен въпрос остава досежно претендираната стойност на ТЕ за процесния период, служебно начислена като количество и разпределяна от топлинния счетоводител в етажната собственост всеки месец дистанционно като отчетени/ начислени/ по посочения начин показания на ИРУ, както се изяснява от приетото по делото заключение по СТЕ . Количеството начислена ТЕ възлиза общо на 11,5392 MWh на обща стойност като размер на главница от 1 576,76 лева, съобразно приетото заключение на в.л. Т.Р. по ССчЕ.