Решение № 1411 от 06.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000501222 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260061 от 26.01.2023 год., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260106 от 01.03.2023 год., постановени по т.д.№ 2709/2019 год. по описа на Софийския градски съд, ТО, 6-ти състав е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, че Д. Ц. И. дължи на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД вземания, произтичащи от договор за срочен банков кредит №83393/05.11.2012 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 46483/2018 г. по описа на СРС, 34-ти състав, а именно: главница общо в размер на 32 027 евро, формирана от редовно падежирали вноски по главницата за периода от 15.07.2016 г. до 15.11.2017 г. включително, в размер на 7 047 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 24 980 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателното и заплащане; възнаградителна лихва в размер на 2 455.15 евро за периода от 15.06.2016г. до 04.12.2017 г. включително; наказателна лихва /мораторна неустойка/ в размер на 2 037.20 евро за периода от 15.07.2016 г. до 12.07.2018 г. включително; наказателна лихва /мораторна неустойка/ в размер на 3 301.81 евро върху предсрочно изискуемата главница от 24 980 евро за периода от 05.12.2017 г. до 12.07.2018 г. включително; изискуема комисиона за управление в размер на 274.82 лева, дължима по чл.3.2 от договора за периода от 15.11.2015 г. до 15.11.2016 г. включително и такса за подновяване на залози в размер на 25 лева, като с решението са разпределени и разноските между страните.

1

Решението е обжалвано от ответника Д. Ц. И. с доводи за неправилност. Твърди се, че съдът неправилно е възприел настъпила предсрочна изискуемост на задължението, тъй като неправилно е кредитирал приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Поддържа, че положения подпис под известието за доставяне на уведомлението не е положен от нея.

Отделно твърди, че не се намира на адреса на връчване в гр.Костинброд, което се установява от представената справка от СДВР. Претендира се, в случай че съдът приеме нередовност на връчването, да приеме, че вземането е погасено по давност. Оспорва изводите на съда с които е приел действителност на неустоечната клауза, като твърди, че е налице накърняване на добрите нрави. Твърди също така, че решението е неправилно и в частта досежно присъдените такси за разходи за събиране на вземането. Моли съда да отмени решението и постанови ново с което да отхвърли исковата претенция.

Въззиваемият „Обединена Българска Банка“ АД, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД оспорва жалбата, като твърди неоснователност и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Ди Енд Ди 08“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи приложението на материалния закон досежно наличие на предпоставките за дължимост на сумите, за които е налице издадена заповед за изпълнение.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД от ищеца „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, чийто правоприемник е „Обединена Българска Банка“ АД срещу Д. Ц. И. с който е поискал от съда да признае за установено съществуване на вземания срещу ответника, произтичащи от договор за срочен банков кредит №83393/05.11.2012 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 46483/2018 г. по описа на СРС, 34-ти състав, а именно: главница общо в размер на 32 027 евро, формирана от редовно падежирали вноски по главницата за периода от 15.07.2016 г. до 15.11.2017 г. включително, в размер на 7 047 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 24 980 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателното и заплащане; възнаградителна лихва в размер на 2 455.15 евро за периода от 15.06.2016г. до 04.12.2017 г. включително; наказателна лихва /мораторна неустойка/ в размер на 2 037.20 евро за периода от 15.07.2016 г. до 12.07.2018 г. включително; наказателна лихва /мораторна неустойка/ в размер на 3 301.81 евро върху предсрочно изискуемата главница от 24 980 евро за периода от 05.12.2017 г. до 12.07.2018 г. включително; изискуема комисиона за управление в размер на 274.82 лева, дължима по чл.3.2 от договора за периода от 15.11.2015 г. до 15.11.2016 г. включително и такса за подновяване на залози в размер на 25 лева. Твърди се, че с договор за срочен банков кредит №83393 от 05.11.2012 г. е отпуснал на кредитополучателя „Ди Енд 2

Ди 08“ ЕООД кредит в размер на 50 000 евро, с краен срок на погасяване на дълга 15.11.2022 година, а съгласно чл.9 от договора ответникът Д. И. поела задължението, при условията на пасивна солидарност, да изплаща всички задължения на кредитополучателя, при условията, размера и сроковете, определени в договора за кредит и последващите го анекси. Поддържа, че поради неплащане на договорените месечни анюитетни вноски от страна на заемополучателя, за периода от 15.07.2016 г. до 15.11.2017 г. упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да постави длъжника в забава, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Ответника Д. Ц. И. оспорва иска, като твърди недължимост.

Третото лице помагач „Ди Енд Ди 08“ ЕООД излага доводи за неоснователност на исковата претенция.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

По делото не се спори, че на 05.11.2012 г. е сключен договор за срочен банков кредит №83393 между „Райфайзен Банк“ ЕАД, „Ди Енд Ди 08“ ЕООД, в качество на кредитополучател и Д. Ц. И., в качество на солидарен длъжник, съдлъжник, по силата на който страните са приели, че по искане на кредитополучателя банката му предоставя кредит от 50 000 евро, при условия, посочени в този договор и в Общите условия (ОУ) на банката за кредитиране на МСП клиенти, а кредитополучателят е поел задължение да се издължи на банката получения кредит, да заплати лихвите, таксите, комисионите, евентуални наказателни лихви и неустойки, както и да изпълни всички свои задължения, произтичащи от сделката. В чл.1 е уговорен размера на сумата, с която следва да се кредитира кредитополучателят, целта на кредитирането, срок за усвояване на кредита – 14.12.2012 г.; срок за погасяване на дълга – 15.11.2022 г. и предоставяне на сумата по кредита по посочената разплащателна сметка, а по чл.3 е определен лихвеният процент и условията за неговата промяна, както и на т.н. наказателна лихва; падеж на това вземане; размер на комисионите за банката, дължими за управление на кредита; за ангажимент; неустойката и условията за възникване на това вземане (предвидени са мораторна неустойка и неустойка за пропуснати ползи) и техния размер. Съгласно чл.9 от договора са дефинирани в кои случаи ще се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на длъжника/ците, а с чл.10 – правата на банката в случай на неизпълнението, като с чл.10.4 е посочено, че банката ще има право да обяви всички усвоени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна лихва) и комисиона за предсрочно изискуеми и незабавно платими, както и да предприеме всички действия по принудителното събиране на своите вземания-чл.10.5. В чл.11.4 от договора страните са уговорили, че неплащането от страна на солидарните длъжници, изцяло или частично, на което и да е парично задължение по този договор, в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, на 91-вия ден кредитът става изцяло предсрочно изискуем, като банката не следва да уведоми длъжниците за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост.

3

Поради неизпълнение на задълженията си по договора и въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, на 16.08.2018 г. по гр.д.№ 46483/18 год. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, като по делото е представено писмо в което е констатирано неизпълнение за плащане за периода от 15.07.2016 г. до 13.11.2017 г., посочен е размерът на неизпълнението и е направено изрично волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията.

Установява се, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. Ц. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г. в 11,40 часа, видно от представеното известие за доставяне, в гр.Костинброд, лично.

От приетата пред първоинстанционният съд графологическа експертиза, която се кредитира от настоящия състав, се установява, че ръкописния текст изобразяващ името на получателя „Д. Ц. И.“, както и изписване на „20066171140“ (неправилно обозначено от вещото лице като ЕГН) са изпълнени от Д. Ц. И., като вещото лице приема, че подписът, положен след ръкописно изписаното име „Д. Ц. И.“, е несъпоставим с подписите, положени от Д. Ц. И. и използвани като сравнителен материал, но всички ръкописни буквени и цифрови текстове са положени от едно и също лице.

Прието е пред първоинстанционният съд и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяващо размера на задълженията.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното по очертаните от жалбоподателя въпроси.

Неоснователни са доводите на въззивника за нередовност на връчването на уведомлението на настъпилата предсрочна изискуемост от страна на банката. Това е така, тъй като връчването е извършено на адреса, посочен в банковия договор, чрез обратна разписка, чиято автентичност е установена по делото посредством приетата съдебно-почеркова експертиза, в като вещото лице категорично дава заключение, че имената, които се съдържат ръкописно изписани на бланката-известие са с автор Д. И., което не може да се каже категорично за положения подпис. В тази връзка настоящия състав приема, че тъй като са налице собственоръчно написани имена на получателя, които са положени от последния, то изявлението на банката е достигнало до своя адресат Д. И., на 20.06.2017 година и поради това по отношение на този длъжник е настъпила предсрочната изискуемост. Ирелевантни са изложените твърдения на ответника, че не живее на адреса, тъй като съгласно чл.11.8 от договора всички уведомления ще се считат за редовно връчени на посочените там адреси.

Неоснователни са възраженията за недействителност на неустоечната клауза по договора.

Съгласно чл.3.4 от него задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, в настоящия случай за забава, както е наименована и тази клауза-наказателна лихва за забава. Т.е. в случая неустойката е мораторна и има за цел да репарира вредите от забавеното изпълнение, като предпостави за кредитора заемодател положение, което той би имал при точно изпълнение на договора. Безспорно в случая е налице неточно изпълнение от страна на 4 кредитополучателя и съдлъжника на поетото задължение за плащане на погасителните вноски, които са падежирали, както и настъпила предсрочна изискуемост на дълга, произтичащ от банковата сделка, досежно вноските с ненастъпил падеж, която е надлежно обявена на 20.11.2017 г. на кредитополучателя търговско дружество. Последица от това обстоятелство е промяна в изискуемостта/падежа на вземанията, чийто падеж не е настъпил.

С настъпване на предсрочната изискуемост, която е подвид на уговорената изискуемост на вземанията, без промяна в основанието, породило задължение, а само в срока за неговото изпълнение, липсата на плащане на падежа е проява на неизпълнение, под форма на забава.