Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 01.04.2024, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 720/2023
Вид
Решение № 175
Подписан
01.04.2024
Състав
Мариана Гунчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Кърджали, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100720 по описа за 2023 година

В исковата молба се твърди, че ищецът Д. М. Н. е сключила договор за потребителски кредит № ******* със „Сити Кеш" ООД на 30.08.2021г. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 800 лева, видът на вноската да е месечна, броят на погасителните вноски да е 1, като размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.

Твърди , че в чл.3.10 от договора е посочено, че заемателят заплаща допълнителна услуга „такса експресно разглеждане“ в размер на 170лв., като ищецът е погасила изцяло отпуснатия кредит. Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.11,ал.1, т.10 вр. с чл.22 от ЗПК , тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Счита, че в договора е посочен единствено като процент и липсват данни за формиране на неговото изчисляване. По подробно изложени в исковата молба основания за нищожност, както на договора сключен между страните относно основното правоотношение, а именно това, касаещо потребителския кредит, така и относно акцесорното правоотношение, а именно това касаещо такса за експресно разглеждане и посочените основания за нищожност като противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, с отправеното искане до съда за защита, ищецът претендира да се обяви за нищожна клаузата по чл.3.10. от сключения договор за кредит от 30.08.2021г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Моли за присъждане на основание чл.23 във вр.с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД сума в размер на 697.60 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем №*******, ведно със законната лихва 1 от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Моли, за уважаване на предявения иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава сключването на договора за паричен заем с ищеца и предоставянето на заемните средства на ищеца. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното: На 30.08.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател и ищцата в качеството на заемател е сключен договор за паричен заем Кредирект № *******, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 800 лв., а заемателят се е задължил да върне заетата сума с една погасителна вноска в размер на 840.05 лв., дължима на 14.10.2021 г., при ГПР в размер на 48.62 % и фиксиран ГЛП в размер на 40.05 %. Уговорено е заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 409.95 лв., с която погасителната вноска възлиза на 1 250.00 лева.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза заемната сума от 800 лв. е платена на заемателя чрез „Изипей“ АД на 30.08.2021г.. По кредита е заплатена сума в размер на 1 537.65 лв. на 06.01.2022 г., която включва : главница – 800 лева, договорна лихва по договора , изчислена за 45 дни – 50.05 лева, такса за експресно разглеждане по Договора , начислена за 45 дни /9,11х45 дни/ равно на 409.95 лева , такси в размер на 287.65 лева. Кредита е изцяло погасен на 06.01.2022г..

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявен е установителен иск за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 , чл. 10а, ал. 2 и 4, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание.

Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сочените от него основания за нищожност на клаузата за експресно разглеждане. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за д а са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на заемодателя да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да 2 събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане вменява в тежест на заемателя задължение да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на кредита от кредитната институция, било то и „експресно“, е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга. Услугата по експресно разглеждане на кредита е пряко свързана с договора за кредит, тъй като касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемателя. Тя е била известна на заемодателя към момента на сключване на договора за кредит, най-малкото защото е уговорена в договора. Следователно таксата представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство.

По този начин неравноправно се третира икономически по-слабия участник в оборота, като се използва недостигът на материални средства на една от страните в правоотношението с единствената цел несправедливо да се облагодетелства другата по-силна в икономическо отношение страна, тъй като срещу заплащането на таксата на потребителя не се предоставя никаква конкретна насрещна услуга. По изложените съображения, искът следва да бъде уважен и клаузата от процесния договор досежно събиране на такса за експресно разглеждане на кредита да бъде обявена за нищожна.

По иска за присъждане на сумата от 697.60 лева за неоснователно обогатяване, представляваща сбор от платени без основание 409.95 лева – такса експресно разглеждане и 287.65 лева такси, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване заплащането на ответника сумата, представляваща част от заплатената такса за експресно разглеждане в размер на 409.95 лв., а в тежест на ответника – да установи при условията на пълно и главно доказване връщането на сумата на ищеца или наличието на валидно правно основание за задържането й. Съгласно приетите по делото доказателства – заключение на съдебно- икономическа експертиза, сумата от 409.95 лева , за която се призна нейната недължимост, се доказа , че е платена от ищцата , поради която тази сума следва да бъде възстановена. В останалата част иска следва да се отхвърли като неоснователен, понеже за останалата част по делото не се установи нейната недължимост или нищожност на договорна клауза.

3

При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски от 111 лева – държавна такса, 300.00 лева – внесен депозит за вещо лице и 5.00 лева – д.т. за съдебно удостоверение.

Следва на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв. Д. М. М. с адрес на дейността: гр.*********** да се заплати от ответника сумата от 960.00 лева за адвокатско възнаграждение /по 480 лева за всеки от двата предявени иска/.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на сключения между Д. М. Н. с ЕГН ********** от гр.********* и „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София р-н „Средец“, ул.“Славянска“ №29, ет.7 Договор за паричен заем Кредирект № *******/30.08.2021г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 409.95 лв., поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 , чл. 10а, ал. 2 и 4, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София р-н „Средец“, ул.“Славянска“ №29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Н. с ЕГН ********** от гр.********* сумата от 409.95 лева на основание чл. 23 във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва , считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2023г. до окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 697.60 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София р-н „Средец“, ул.“Славянска“ №29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Н. с ЕГН ********** от гр.********* направените по делото разноски от 111 лева – държавни такси, 300.00 лева – внесен депозит за вещо лице и 5.00 лева – д.т. за съдебно удостоверение.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София р-н „Средец“, ул.“Славянска“ №29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв. Д. М. М. с адрес на дейността: гр.*********** сумата от 960.00 лева за адвокатско възнаграждение /по 480 лева за всеки от двата предявени иска/.

4

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5