Разпореждане № 111442 от 16.11.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 111442 гр. София, 16.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско дело № 20221110146933 по описа за 2022 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 414а ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от Топлофикация София ЕАД срещу Г. Т. Д., Т. Д. Д. и Д. Т. Д..

Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2022 г. по ч. гр. д. № 46933/2022 г. по описа на СРС.

В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят е посочил, че претендираните суми са платени, освен деловодните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

От издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се установява, че последната е издадена за сумите: 150,04 лева - цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., за имот с адрес гр. София, УЛ.ГЕО МИЛЕВ 44, бл.35, ет.4, ап.10, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 43,21 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г., държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Представено е платежно нареждане (л. 18 в кориците на делото) от което се установява, че длъжникът е заплатил на заявителя всички суми по заповедта.

С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.

1

Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.

414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.

Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.

Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.

Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно поставеното в негова тежест задължение в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.

В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл.

414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага, касае разрешаването на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от посочените хипотези не е налице, а страните са изразили становище, че всички претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 222956/20.10.2022 г., подадено от Г. Т. Д., Т. Д. Д. и Д. Т. Д. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2022 г. по ч. гр. д. № 46933/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ

СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, за издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2022 г. по ч. гр. д. № 46933/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

2

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Препис от разпореждането да се връчи на страните!

Делото да се докладва след влизане на разпореждането в сила!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3