Решение № 53 от 01.04.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Сандански, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250100866 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Я. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“С.Х.“, № **, срещу „Фератум България“-ЕООД, с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление-гр.София, р-н „Младост”, ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******* от 05.01.2022г., поради противоречие със закона-чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.68г и чл.68д от ЗЗП и евентуално поради заобикаляне на закона- чл.19, ал.4 от ЗПК.

Правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.68г и чл.68д от ЗЗП и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че на 05.01.2022г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № *******, като са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 300лева. Твърди се, че е посочен ГПР в размер на 49,85%, както и че в чл.5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „МултитюдБанк" в полза на Дружеството ответник. Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество, както и че след като усвоила сумата от 300 лв., ищцата установила, че освен заемната сума й е начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 88,86лв. Твърди, че не е подписвала 1 договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представен. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; че договорът е недействителен поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него, както и че посочения ГПР не отговаря на действителния, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а е следвало да бъде включена, тъй като ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение и представлява разход във връзка с предоставяне на кредита. Твърди се, че при включването на сумата по предоставяне на поръчител в ГПР същият ще надхвърля законовото ограничение, както и че посочените в договора по-ниски стойности, представляват невярна информация, която подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. По изложените съображения ищцата предявява настоящия иск.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Същият твърди, че сключването на договора за гаранция с МултитуюдБанк не е задължително, като кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като в сайта „Фератум България“ потребителят сам избира обезпечението. Ответникът оспорва наличието на заблуждаваща търговска практика, тъй като ищцата сама е избрала МултитуюдБанк като поръчител в електронния формуляр и след като е била информирана за дължимите такси, е подала заявление за кредит; че е получила преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство; че е получила и документи от МултитуюдБанк, включително договор за гаранция и че след като е била информирана, ищцата е потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора. Ответникът оспорва и твърдението на ищцата, че в ГПР следва да се включи и разхода по договора за гаранция, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и не е задължителен.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че в исковата молба се съдържат общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи и не представяне на доказателства за плащания и възникнали отношения.

Ответникът представя по делото документи, изискани му от ищцата по реда на чл.190 от ГПК, а именно:

Представен е договор № ******* за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 05.01.2022г., сключен между „Фератум България“-ЕООД, като заемодател, и Т.

Я. Я., като заемател, със следните параметри: размер на заема- 300лв., срок за връщане-30 дни, считано от датата на превеждане на сумата, съобразно чл.3.2 от Общите условия, падежна дата-04.02.2022г., лихва- 10,14лв., при лихвен процент-3,38%, обща сума за връщане-310,14лв., ГПР-49,85%. В чл.5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който се сключва заема, 2 както и че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, а също и че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Представен е СЕФ, в който е посочено, че се изисква обезпечение-договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя /т.8 от част2 на СЕФ/; че кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи задължението си по кредита; че договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора; че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 88,86лв., които разходи не се включват в ГПР по кредита /т.4.3 от част 3 на СЕФ/.

Представен е и договор за гаранция (поръчителство) между Фератум Банк p.l.c., със седалище в Малта, като гарант, и Т. Я. Я., като клиент, по силата на който гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя- „Фератум България“ЕООД, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем, сключен от клиента със заемодателя на 05.01.2022г. с №*******, с отпусната сума-300лв. и дата на плащане-04.02.2022г., а клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 88,86лв., която да преведе по банкова сметка на гаранта.

При така събраните по делото доказателства съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и ответникът са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит, по който ищцата е усвоила предоставената сума, който договор е нищожен, поради противоречие със закона и евентуално поради заобикаляне на закона.

По основателността на предявения иск:

За да се уважи предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже сключването между нея и ответника на договор за потребителски кредит № ******* от 05.01.2022г. с твърдяното съдържание и твърдените от нея пороци на договора.

Договорът за потребителски кредит, сключен с небанкова финансова институция /каквато е ответникът по делото/, е договор за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД. Същият е реален договор и се счита за сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемателят получи паричната сума, която се е задължил да върне. Следователно, фактическият състав на договора за заем включва два елементапостигане на съгласие между страните за предаване и съответно връщане на парична сума и реално предаване на заемната сума.

Ответникът оспорва да са възникнали отношения между страните, включително да са извършвани плащания. С представения от ответника /поискан от ищцата по реда на чл.190 от ГПК/ договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ******* от 3

05.01.2022г. се установява постигнато между страните съгласие за предоставяне в заем на сума в размер на 300лв. и нейното връщане в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата, т.е. установява се първата предпоставка на фактическия състав по чл.240 от ЗЗД. По делото не се представиха доказателства от ищцата /чиято е доказателствената тежест/, че след постигнатото между страните съгласие заемната сума е предадена от ответника и получена от нея, съобразно уговореното. При липса на доказателства за реално предаване на сумата фактическият състав на сделката не е осъществен. Налице са само преддоговорни отношения между страните насочени към сключване на договор за заем /обещание за заем/.

След като не се доказа, че между страните е сключен договор за заем, то съдът приема /с оглед неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствена тежест/, че между тях не е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, а при това положение няма как да бъде прогласена неговата нищожност на твърдените основания.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения от ищцата иск.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният е представляван по делото от юрисконсулт. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК определя, по реда на чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 102,26 евро /равностойни на 200лева/.

Водим от горното и на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Т. Я. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“С.Х.“, № **, срещу „Фератум България“-ЕООД, с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление-гр.София, р-н „Младост”, ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******* от 05.01.2022г., поради противоречие със закона-чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.68г и чл.68д от ЗЗП и поради заобикаляне на закона- чл.19, ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА Т. Я. Я., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“С.Х.“, № ** ДА ЗАПЛАТИ на „Фератум България“-ЕООД, с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управлениегр.София, р-н „Младост”, ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., сумата от 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на страните.

4

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

5